Решение № 6393 от 23.10.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10388/2025
- Вид
- Решение № 6393
- Подписан
- 23.10.2026
- В сила
- 23.10.2026
- Състав
- Татяна Димитрова, Вергиния Мичева, Дамян Ивайлов Христов
Цитирани разпоредби
- чл.235 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл.149 · Закон за енергетиката
- чл.150 ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150 ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.150 ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.153 ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.114 ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.114 ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.48 · Закон за наследството
- чл.60 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 6393 гр. София, 23.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Вергиния Мичева
Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100510388 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 13785 / 15.07.2025г., постановено по гр.д. № 65631 /2024 г. на Софийски районен съд, 66 -ти състав, ответниците Д. В. Л., ЕГН: ********** и И. В. Г., с ЕГН:
********** са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, всяка от тях, по 719,24 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в апартамент № 52, находящ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № ********, за периода от 05.11.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 05.11.2024 г. до окончателното плащане, както и на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, по 169,19 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 16.10.2024 г. , както и по 11,27 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до плащането.
Със същото решение са отхвърлени исковете на „Топлофикация София“ ЕАД срещу двете ответници по чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на главница за топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от по 800,96 лв. за всяка от тях, и за периода от м.31.05.2021 г до 05.11.2021г., както и сумата от по 3,01 лв. за всяка от тях, представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от 15.01.2022 г. до 16.10.2024 г.
1
Ответниците са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл.78, ал.1 ГПК по 485,11 лв., представляващи разноски в исковото производство.
Срещу решението в неблагоприятната за тях част са постъпили въззивни жалби от ответниците Д. В. Л. и И. В. Г., подадени чрез адв. Г. Д., особен представител назначен от съда, в които са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение и е отправена молба за неговата отмяна. Сочи се, че съдът не е съобразил направените в отговора на исковата молба възражение за изтекла давност, както и че ответниците имат качеството на потребители. Посочва се, че липсват доказателства двете ответници да са наследници на топлоснабдения имот. На следващо място се посочва, че липсват доказателства за публикуването на Общите условия в най-малко един централен и един местен всекидневник, съгласно задължителната норма на чл.150 ал.2 от ЗЕ В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивните жалби от насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД. Преди проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд е постъпила молба от въззиваемия, в която се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Иска се от въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
От третото лице помагач „Нелбо“ АД не е постъпило становище.
Страните не са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Решението в отхвърлителната част, като необжалвано, е влязло в сила
При извършена служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
По същество, решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
По делото е установено, че ответниците, сега въззивници Д. В. Л. и И. В. Г. са наследници на В. Г. Л. и С.Г. Л., които са починали съответно на 27.01.2005г. и на 6.12.2021г. наследодателите са били собственици на топлоснабден имот в гр.София, общ.Надежда, ж.к.
„********. На тяхно име е открита партида при ищеца под № ********.
Ищецът претендира вземания за неплатена топлоенергия за периода м.05.2021г. – м.04.2023г.
Съгласно приетата от съда СТЕ за имотът е начислено отопление за 1 щранг- лира, която е налична в имота. Лирата е отоплително тяло, което е без поставен уред за дялово 2 разпределение. Отдадената от нея топлинна енергия се определя по изчислителен път в съответствие с с инсталираната й отоплителна мощност. Тъй като не е осигурен достъп до имота /което се установява и от представените от третото лице протоколи за 2022г. и за 2023г./ е начислена служебно топлинна енергия за доставена гореща вода. Начислена е топлоенергия за отдадена от сградната инсталация. Няма начислена такса мощност. Според вещото лице изчисленията, извършени от третото лице- фирма за дялово разпределение са в съответствие с Наредбата за топлоснабдяването от 12.03.2020г.
За да уважи предявените искове, районният съд е приел, че ответниците са потребители на топлинна енергия. Договорното им правоотношение с ищеца „Топлофикация София“ ЕАД настъпва по силата на закона /чл.153 ал.1 от ЗЕ/, и без наличието на двустранен писмен договор - когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота. Съдът е възприел заключението на вещото лице досежно стойността на доставената от ищеца топлоенергия , като е уважил възражението за изтекла давност по отношение на задълженията на ответниците за главницата за периода м.05.2021г. – 5.11.2021г. В този смисъл възражението на въззивниците, че съдът не е съобразил направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение вземанията на ищеца, са неоснователни. Съобразил е периодичността на задълженията към топлопреносното дружество по чл.111 б.в от ГПК, разпоредбата на чл.114 ал.1 и ал.2 от ЗЗД досежно началния момент на изискуемостта на вземането и правилно е приел, че вземанията на ищеца три години преди подаване на исковата молба са погасени по давност. Размерът на уважения иск за главница изцяло е съобразен със заключението по изслушаната СТЕ, която не е била оспорена от страните и която при изчисленията е дала заключение за дължимата топлоенергия за периода 5.11.2021г. 30.04.2023г.
Оплакването на въззивниците, че по делото липсват безспорни доказателства Д. В. Л. и И.
В. Г. да притежават вещно право върху имота, както и че не било доказано приемане на наследството на наследодателите им, е неоснователно. Правилно първоинстанционният съд е приел за установено, че процесният имот е принадлежал на наследодателите В. Г. Л. и С.Г.
Л., като този факт е удостоверен с представения от ищеца акт за собственост. От удостоверенията за наследници е установено, че въззивниците Д. В. Л. и И. В. Г. са единствени наследници по закон на В. Г. Л. и С.Г. Л.. СРС правилно е направил извод, че ответниците попадат в кръга на лицата, които отговарят за задълженията, свързани с имота, доколкото в процесни исков период именно те са лицата, на които принадлежи правото върху топлоснабдения обект. Възражението „няма доказателство за приемане на наследството“ не води до различен правен резултат в конкретиката на спора. Съгласно Закона за наследството приемането може да бъде изрично (с писмено заявление до районния съд) или мълчаливо – чрез действия, които несъмнено предполагат намерение за приемане.
3
Същевременно отказът от наследство е формален акт, който подлежи на вписване и именно страната, която се позовава на липса на наследствено правоприемство като основание да не отговаря за задълженията, следва да ангажира доказателства за настъпило изключващо правото обстоятелство (напр. валиден отказ). Нормата на чл.48 от ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл.60 от ЗН от откриване на наследството до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследство / в този см. Решение № 437/17.01.2012г., постановено по гр.д.№ 70/2011г. на ВКС, 3 г.о./ . Разясненията на ВКС в Тълкувателно решение № 1/2021 г. от 23.01.2024 г. на ОСГК на ВКС относно режима „преди приемане или отказ“ изхождат от това, че наследникът придобива правото да приеме или да се откаже от наследството от момента на откриването му, а упражняването на правото на отказ е правно релевантното обстоятелство, което би изключило преминаването на наследствените права и задължения към него. В процеса въззивниците не са доказали да са извършили отказ от наследство, нито са установили друго обстоятелство, изключващо принадлежността на правото върху имота към техния патримониум за релевантния период. Поради това първоинстанционният съд правилно е приел въззивниците за пасивно легитимирани ответници по предявените искове.
Неоснователно е възражението, че ответниците нямат качеството на потребители и не са в облигационни отношения с „Топлофикация София“ ЕАД. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти/потребители на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно отклонение. Разясненията по този въпрос са дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, според което собственикът или титулярят на вещното право на ползване по правило дължи цената на доставената топлинна енергия, включително и когато имотът е предоставен за ползване на друго лице, освен ако между ползвателя и топлопреносното предприятие е сключен самостоятелен договор за продажба на топлинна енергия за същия имот през съответния период. Следователно не е необходимо „откриване на партида“ или изрично подписване на индивидуален договор като условие за възникване на облигационната връзка – тя произтича от закона и Общите условия при наличието на факта на присъединяване/топлоснабдяване и качеството на клиента като собственик/вещен ползвател (а въззивниците не установиха друго лице да е титуляр на вещно право на ползване, нито да е налице договор между ползвател и топлопреносното предприятие по смисъла на посоченото тълкувателно решение). Въззивниците, независимо дали живеят в жилището и ползват доставяната топлинна енергия, не могат да прекратят правоотношението си с топлопреносното дружество, доколкото продължават да са собственици на имот в топлоснабдена сграда и доколкото Общото събрание на етажната собственост /с мнозинство 2/3 от собствениците/ не вземе решение да преустанови топлоснабдяването на сградата /чл.153 ал.2 и ал.3 от ЗЕ, така и в решение №5/22.04.2010г. по к.д.№ 15/2009г. на КС на Р България/. По-голямата част от задължението им касае стойността на гореща вода, която се доставя в жилището, тъй като в същото има водомер.
Служебното начисляване на потребление за БГВ е нормативно установено правило, предвидено в чл.69,ал.2,т.2 от Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването, в сила от 4
2.03.2020год., според което изразходваното количество гореща вода от отделните потребители се определя по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за отчитане - при норма за разход на гореща вода 140 л на обитател за едно денонощие на потребление.
Възражението че липсват доказателства за публикуването на Общите условия по чл.150 ал.1 от ЗЕ е неоснователно. Към исковата молба са приложени Общи условия, които са публикувани във в. „Монитор”, брой от 11.07.2016 г., понеделник. Общоизвестно е освен това, че Общите условия са публикувани и в местния вестник „19 минути“, бр. 1764 от 11.07.2016 г., достъпен на електронната страница на вестника. В съответствие с чл. 150 ал.2 изр.2 от ЗЕ, Общите условия са влезли в сила 30 дена след публикуването, а именно на 11.08.2016 г., без да е било необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.