Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 53 от 19.01.2023, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 714/2022
Вид
Определение № 53
Подписан
19.01.2023
В сила
19.01.2023
Състав
Евгения Тодорова Генева, Георги Стоянов Мулешков, Лилия Маркова Руневска

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 53 гр. София, 17.01.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20221800500714 по описа за 2022 година

Производство е образувано по въззивни жалби на „С.“ АД срещу две решения на Елинпелинския районен съд по гр. д. № 1111 / 2018 г.:

- основно решение по чл. 235 ГПК от 29.04.2022 г.;

- допълнително решение по чл. 250 ГПК от 12.07.2022 г.

Въззивният съд намира, че в основното решение от 29.04.2022 г. са допуснати две очевидни фактически грешки. Очевидна фактическа грешка е налице, когато волята, формирана в мотивите на съдебния акт, изобщо не е била изразена или е била изразена погрешно в диспозитива.

Районният съд е разгледал ревандикационен иск на РПК „Р-“ срещу „С.“ АД. Съдът е постановил установителен и осъдителен диспозитив съгласно т.

2А от ТР № 4/2014 от 14.03.2016 г. на ОСГК, но не е посочил пълно страните по материалното правотношение, тоест не е очертал субективните предели на решението. Ищецът е бил признат за собственик на процесния имот, но липсва насрещна страна по спора за собственост: по отношение на кого е признато за установено, че РПК „Р-“ е собственик на поземлен имот от 1205 кв. м, представляващ част от УПИ с площ 1300 кв. м., заедно с построените в парцела масивна производствена сграда, състояща се от три функционално свързани блока, втора сграда, представляваща котелно и омекотителна станция, както и на външен навес, разположен пред котелното. След това ответникът „С.“ АД е бил осъден да предаде описания имот (част от УПИ и сгради). Не е посочено обаче на кого следва да бъде предадено владението.

Установителният и осъдителният диспозитив имат самостоятелно битие, защото всеки един от тях формира сила на пресъдено нещо с нейните субективни и обективни предели. Неслучайно и ВКС прави такова 1 разграничение в посоченото по-горе ТР.

Непълно изразената воля на съда следва да бъде поправена.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по възз. гр. д. № 714 / 2022 г. на Софийския окръжен съд

ВРЪЩА делото на Елинпелинския районен съд за служебно поправяне на допуснатите в решението от 29.04.2022 г. очевидни фактически грешки.

След приключване на производството по чл. 247 ГПК и евентуалното администриране на подадени въззивни жалби по чл. 247, ал. 4 ГПК, делото да се върне на Софийския окръжен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2