Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 37 от 27.10.2025, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Търговско дело 94/2024
Вид
Решение № 37
Подписан
27.10.2025
Състав
Мария Кирилова Дановска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. КърджА., 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖА. в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Търговско дело № 20245100900094 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба с вх.№ 5054/27.11.2024г. /п.кл. от 26.11.2024г./, подадена от О. А. А. и Н. А. Н., против ЗК „Л. И.“ АД, гр.С..

Ищците твърдят, че на 20.03.2024 г., около 00:10 часа в град Сегед, Република У., настъпило ПТП между товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с ДК № ******, с прикачено полуремарке марка „Бергер“, с ДКН № ******, управляван от румънския гражданин Д. К. и микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК № *****, управляван от водача, за когото се твърди, че е виновен за случилото се събитие - Д. Ц. К.. В пряка причинно- следствена връзка с ПТП, майката на ищците - Ф. А. А., в качеството си на пасажер в микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК № *****, загинала на място.

Видно било от официалните свидетелстващи документи, с които се констатирало процесното ПТП, че отговорността за настъпване на процесното ПТП била на водача на микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК № *****, който поради непредпазливост и занижено внимание по отношение на пътната обстановка, реА.зирал удар с правомерно движещия се товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с ДК № ******, с прикачено полуремарке марка „Бергер“, с ДКН № ******, и с тези си действия виновно допуснал настъпването на произшествието, относно което било образувано ДП № 06000/98/2024 по описа на Окръжно полицейско управление на окръг Чонград- Чанад.

В исковата молба се сочи още, че от данните на нормативно уредения Информационен център към Г. ф., към 20.03.2024г. МПС с ДК № ******* имало активна застраховка „Гражданска отговорност“ в „ЗК Л. И.“ АД, с начална дата 14.08.2023 г., 00:00:00 и крайна дата 13.08.2024 г., 23:59:00, които данни на основание чл. 574, ал. 12 от КЗ, до доказване на противното, 1 удостоверявА. застрахователя, а именно „ЗК Л. И.“ АД, номера на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер на МПС и номер на рамата, както и, че към датата на събитието - 20.03.2024г., е било нА.це вА.дно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Ищците намират настъпилото събитие, неговата противоправност и виновността на дееца за безспорно доказани, както намират за доказано и нА.чието на гражданска отговорност, попадаща в покритието на чл. 493, ал. 1, във връзка с чл. 477, ал. 1 от КЗ. В качеството си на увредени лица по смисъла на чл.478, ал. 2 от КЗ, ищците считат, че имат право по смисъла на чл.478, ал.2 от КЗ и чл.432, ал.1 от КЗ да претендират пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач, изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания по повод смъртта на тяхната майка, настъпила вследствие на процесното ПТП, при спазване изискванията на чл. 380, ал. 1 от КЗ.

Ищците сочат, че са изпълнили изискванията на чл. 380 от КЗ, чрез депозирана писмена застрахователна претенция с вх. № 3622/10.04.2024г. В отговор на заведената претенция, получили от ЗК „Л. И.“ АД писмо с изх. № 3332/15.04.2024 г., с което се изисквало предоставяне на документи.

С допълнителна молба от 30.05.2024г. представили на ответната страна всички официално преведени документи, изготвени по воденото досъдебно производство.

Независимо от това, до изтичане на тримесечния срок за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, ЗК „Л. И.“ АД не определила справедлив размер на обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди. По тази причина те приравнили полученото писмо, както и липсата на произнасяне по претенцията им след представянето на необходимите документи за това, на необоснован отказ от страна на застрахователя. В тази насока сочат практика на ВКС - Определение № 224/15.05.2019г. по ч. т. д № 805/2019г. по описа на ВКС, 1 -во т.о., Определение № 352/26.06.2018г., по ч. т. д. № 1027/2018г., по описа на ВКС, 2-ро т.о., Определение № 332/19.07.2018г. по ч. т. д. № 1614/2018г. по описа на ВКС, 1-во т.о., Определение № 179/15.04.2019г. по ч. т. д. № 859/2019г. по описа на ВКС, 1 - во т.о., Определение от 26.10.2018г. по ч. т. д. № 2356/2018г. по описа на ВКС, 2 -ро т.о.

Ищците считат, че в разрез с приложимия закон ответникът отказал да разгледа претенциите по същество и да определи застрахователно обезщетение на увредените лица, поради което и на основание чл. 429, ал 3 от КЗ дължал законна лихва за претърпените от тях неимуществени вреди от датата на депозиране на извънсъдебната претенция - 10.04.2024 г. до окончателното изплащане на главницата. По отношение дължимостта на законната лихва и началния период, от който същата се дължи, посочват Решение №167/30.01.2020 г. по дело № 2273/2018 г. на ВКС, 2 - ро т.о.

2

Поради изложеното и на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за ищците се явявал правен интерес да предявят настоящата съдебна претенция за изплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпян шок и ужас от настъпилото събитие, при което загубили своята майка. Вредите, които претърпяли, търпят и щели да продължават да търпят, били в пряка причинно -следствена връзка с настъпилото ПТП, поради което сезират съда с претенцията за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, емоционални и психически травми, неудобства, притеснения и психологически травми.

Загубата на майка съставлявала едно от най-тежките житейски събития, така че дори и интензивността на страданието на ищците да намалее във времето, мъката им нямала да се преживее до края на живота им и вредата в това отношение била непоправима и материално неизмерима.

Вследствие на смъртта на майка им, ищците първоначално изпаднА. в състояние на отрицание и стрес, които постепенно били изместени от огромна и нестихваща мъка и скръб. За тях приживе Ф. била не просто майка, но и емоционална и духовна опора, съветник и приятел. Винаги била насреща за своите деца, помагала им с каквото може, както във финансов и материален аспект, така и в осигуряването на подкрепа и грижи. Ищците я възприемА. като морален стожер и модел за подражание. Връзката между ищците и тяхната майка била особено силна и здрава, тъй като Ф. родила децата си едва на 18 и 21-годишна възраст, когато още самата тя била млада и неопитна.

Въпреки това, Ф. А. отгледала двете си деца с много любов и винаги се стараела никога да не им липсва нищо. В резултат успяла да изгради между себе си и децата си трайна и силна емоционална връзка.

Дори след като О. и Н. навършили пълнолетие, когато Ф. останала вдовица, ищците започнА. още по-усилено да полагат грижи и любов за своята майка, останала сама след смъртта на баща им.

След настъпилата смърт на майка им животът на ищците коренно се променил. Към настоящия момент те се опитвА. да се учат да живеят без майка си, мъчели се да се приспособят с липсата й, да приемат факта, че повече никога няма да имат възможността да я видят, да я прегърнат. Преди инцидента те били активни хора, радващи се на спокоен живот и срещи с близки и приятели. След инцидента и загубата на майка им при тях се наблюдавало нА.чие на негативни психологически последици - уязвимост, неувереност, несигурност. Психологическите последици се проявявА. не само във вътрешния им свят, но давА. отражение и в поведението им - станА. са избухливи, сприхави, самовглъбени, така обичайния за всеки човек стремеж към положителни емоционални преживявания им били чужди.

Ищците считат, че размерът на претендираните неимуществени вреди бил изцяло съобразен с действащата към настоящия момент съдебна и застрахователна практика, както и с нарастващата инфлация в страната. Молят съда при определяне размера на дължимото обезщетение да вземе предвид финансовата обстановка в страната през последните години и същият да бъде 3 съобразен с инфлационните, съответно дефлационните процеси в страната.

Вземайки предвид последователната съдебна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД и принципа на пълно и универсално обезщетяване на увреденото лице, закрепен в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, дължащото се обезщетение за компенсиране на неимуществените вреди, които ищците претърпяли, търпят и щели да продължават да търпят до края на живота си, във връзка с реА.зираното ПТП, те оценяват на по 250 000 Л.а за всеки един от тях.

Претендира се от всеки един от ищците и мораторна лихва за забава, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция 10.04.2024г. до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

В същия, така предявените обективно съединени искове - главен и акцесорен, се оспорват по основание и размер. Сочи се, че ищците не доказвА., че са увредени лица; не представяли Констативен протокол с пострадА. лица, влязла в сила присъда, влязъл в сила заключителен документ, издаден от официален, оторизиран орган, удостоверяващ твърденията в исковата молба и основателността на претенцията спрямо ответника. Не било посочено с каква цел и при какви условия Ф. пътувала в л.а. „Мерцедес Спринтер”, с peг. № *******, на коя позиция се е возила, как е била обезопасена; превозното средство било ли е пригодено за превоз на пътници. Не представяли билет, удостоверяващ пътуването на Ф. А. с обществен превоз. Описано било попътно произшествие с ниска скорост, което ответникът счита, че не би причинило на Ф. наранявания, несъвместими с живота. Възниквал въпрос от какви заболявания е страдала Ф. преди събитието и дА. имало друга причина, освен посочената, за леталния й изход. Сочи, че по случая е образувано ДП № 06000/982024 по описа на Окръжно полицейско управление на окръг ЧонградЧанад, което не било приключило и нямало данни за повдигнато обвинение срещу застрахован при ответника водач, поради което ответникът оспорва вината на застрахован при него водач.

Навежда доводи, че Ф. А. А. е съпричинила настъпването на травматични увреждания, от които е последвал летален изход за нея, тъй като се е возила в МПС без да постави обезопасителен предпазен колан, в нарушение разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

Оспорва всички направени твърдения за търпени от двамата ищци неимуществени вреди - болки, страдания, емоционални и психически травми, неудобства и притеснения, които да са свързани със застрахователно събитие.

Оспорва твърдяната причинно-следствена връзка между ПТП от дата 20.03.2024 г. и леталния изход, настъпил за Ф. А. А..

Счита предявените по настоящото дело претенции за завишени, с оглед високата степен на съпричиняване и обществените критерии за справедливост.

Оспорва акцесорните искове за мораторна лихва по основание, с оглед неоснователността на главния иск. Алтернативно моли законна лихва да бъде начислена след дата на установяване на вземането по основание, като сочи, че 4 към датата на уведомяване на застрахователя за конкретно събитие 10.04.2024 г., вредите нямат характер на ликвидно и изискуемо задължение, тъй като не са установени по основание и размер. Сочи още, че застрахователят е в невъзможност да изпълни, а кредиторът е в забава до дата на представяне на банкова сметка на пострадА.я, съгласно чл. 380, ал. 3 от ГПК, а с исковата молба не били представени банкови сметки. Претендира присъждане на разноски.

В депозираната по делото допълнителна искова молба, ищците поддържат исковите си претенции по изложените аргументи.

С представения по делото допълнителен отговор на допълнителната искова молба, ответникът поддържа направените оспорвания и възражения.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: