Решение № 1792 от 23.10.2023, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Касационно административно дело 1464/2023
- Вид
- Решение № 1792
- Подписан
- 23.10.2023
- Състав
- ЛЮБОМИРА КИРИЛОВА НЕСТОРОВА, АНЕЛИЯ ИЛИЕВА ХАРИТЕВА, ГЕОРГИ ХРИСТОВ ПАСКОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 3720 от 09.06.2023 · ЛЮБОМИРА КИРИЛОВА НЕСТОРОВА, АНЕЛИЯ ИЛИЕВА ХАРИТЕВА, ГЕОРГИ ХРИСТОВ ПАСКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 5, ал. 4 · Конституция на Република България
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№1792/23.10.2023г. гр. Пловдив,23.10.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАД № 1464 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС.
Образувано е по подадена касационна жалба Д.Л.Д., ЕГН **********, депозирана чрез адвокат С., срещу Решение № 571 от 24.03.2023г. на Административен съд Пловдив, постановено по АД № 2872 по описа на същия съд за 2022г., с което е осъдена Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да заплати на Д.Л.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** обезщетение в размер на 1090 /хиляда и деветдесет/ лева, както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на преустановяване на нарушението по чл.3 от ЗИНЗС - за претърпени неимуществени вреди, вследствие на които е бил поставен в унизително и нечовешко положение, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора-Пловдив за периоди от 27.07.2021 г. до 03.08.2021 г.; от 04.09.2021 г. до 09.09.2021 г.; от 13.09.2021 г. до 07.12.2021 г.; от 28.01.2022 г. до 23.02.2022 г.; от 03.03.2022 г. до 01.04.2022 г.; от 19.04.2022 г. до 25.05.2022 г.; от 17.06.2022 г. до 21.06.2022 г.; от 23.06.2022 г. до 19.07.2022 г. Отхвърлена е исковата претенция за сумата над 1090 /хиляда и деветдесет/ лева до предявения размер от 10000 /десет хиляди/ лева, за период от 06.07.2021 г. до 27.07.2021 г.; от 03.08.2021 г. до 04.09.2021 г.; от 09.09.2021 г. до 13.09.2021 г. ; от 07.12.2021 г. до 28.01.2022 г.; от 23.02.2022 г. до 03.03.2022 г.; от 01.04.2022 г. до 19.04.2022 г.; от 25.05.2022 г. до 17.06.2022 г.; от 21.06.2022 г. до 23.06.2022 г.; от 19.07.2022 г. до 07.11.2022 г. и в останалата ѝ част, като неоснователна.
Касационният жалбоподател оспорва изцяло Решение № 571 от 24.03.2023г. на Административен съд Пловдив, постановено по АД № 2872 по описа на същия съд за 2022г. като неправилно и незаконосъобразно. Намира присъденото обезщетение за крайно занижено и несъответстващо на претърпените от лицето вреди. Излага подробни съображения. Претендира се отмяната на съдебния акт и уважаване на исковата претенция изцяло.
Ответникът по касационната жалба - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пловдив застъпва становище за неоснователност на касационните жалби. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.
Пловдивският административен съд, в настоящия състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбите касационни основания, намира за установено следното.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е ДОПУСТИМА.
Производството по адм. дело № 2872/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, се е развило по искова молба, предявена от Д.Л.Д., срещу ГДИН с претенцията ответникът да бъде осъден да му заплати за причинени неимуществени вреди по време на престой в Затвора гр. Пловдив от 06.07.2021 г. до 07.11.2022 г. обезщетение в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от 06.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Конкретно в исковата молба се сочат оплаквания за недостатъчно жилищна площ и пренаселеност на килиите (нетната площ не надвишавала 3 кв.м. на човек), които е обитавал ищецът, липса на достатъчно светлина и свеж въздух; липса на санитарен възел и течаща топла вода за лична хигиена; наличие на влага и мухъл; разрушена цялост на стените и пода; неосигуряване на престой на открито; липса на медицинско обслужване и медикаментозна терапия; липса на уединение в санитарния възел, който е в спалното помещение; неспазване на графика за ползване на банята, поради липса на достатъчно количество вода за къпане; наличие на дървеници и хлебарки; лоша, еднообразна и бедна на хранителни вещества храна; неосигуряване на животоподдържащи лекарства; липса на подходяща работа; липса на творчески, физически и културни дейности; неспазване на правилата за свиждане; неполучаване на входящ номер при подаване жалби и молби. От всичко това твърди, че са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в психически дискомфорт, физически и психически болки и страдания, негативни чувства усещане за малоценност, тревожност и страх, паник атаки, задушаване, неспокоен сън и недоспиване, които изтощават физическата и нервна система на ищеца, правят го агресивен, раздразнителен, неконтактен и влияят на отношенията му с останалите затворници.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка.
С обжалваното решение съдът, след обсъждане на събраните по делото доказателства и анализ на чл. 284 ЗИНЗС е стигнал до извод, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди от съда по справедливост. Размерът на обезщетението зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия в Затвора Пловдив за периодите от 27.07.2021г. до 03.08.2021г.; от 04.09.2021г. до 09.09.2021г.; от 13.09.2021г. до 07.12.2021г.; от 28.01.2022г. до 23.02.2022г.; от 03.03.2022г. до 01.04.2022г.; от 19.04.2022г. до 25.05.2022г.; от 17.06.2022г. до 21.06.2022г.; от 23.06.2022г. до 19.07.2022г. (общо 218 дни), според първоинстанционния съд обезщетението, което е най-справедливо в този случай да бъде присъди, е в размер на 1090 /хиляда и деветдесет/ лева. В останалата част за разликата над 1090 / хиляда и деветдесет / лева, до пълния предявен размер от 10000 /десет хиляди/ лева, искът е отхвърлен, като неоснователен.
За да стигне до този резултат, от фактическа страна съдът, предвид представените по делото доказателства – писмени справки от ГДИН е установил, че през периода на изтърпяване на наказанието на л.св. Д. *** е била налице пренаселеност на помещенията, в които е пребивавало лицето само по отношение на така посочените 218 дни, в които ищецът е пребивавал в стая № 72 на площ под 4 кв.м. (съдът е отчел и застъпването на началото и края при броенето на дните по справките). В същото помещение за времето от 06.07.2021г. до 27.07.2021г.; от 03.08.2021г. до 04.09.2021г.; от 09.09.2021г. до 13.09.2021г. ; от 07.12.2021г. до 28.01.2022г.; от
23.02.2022г. до 03.03.2022г.; от 01.04.2022г. до 19.04.2022г.; от 25.05.2022г. до 17.06.2022г.; от 21.06.2022г. до 23.06.2022г.; от 19.07.2022г. до 07.11.2022г., съдът е установил, че жилищната площ, с която е разполагал л.св. Д. е надхвърляла 4 кв.м. На следващо място е прието от съда, че през целият период на пребиваване на лицето в Затвора гр.Пловдив, в помещенията, в които е бил настанен е имало отделен от спалното помещение самостоятелен санитарен възел с течаща вода, осигурени препарати и е извършвана дезинфекция на помещенията. Според първоинстанционния съд самият бит и хигиенни навици на лишените от свобода не следва да се вменяват в неизпълнение на задълженията на администрацията, а зависят от съпричастността и личното участие на лишените от свобода, които трябва да допринасят за ефективното почистване и дезинфектиране. Посочено е също, че от страна на затворническите власти е осигурено ползване по график на перално помещение и сушилня, а по делото не са представени молби от Д. до затворническите власти за ползването им. Оплакванията за простирането на дрехите в килиите, съдът е приел за неоснователни, доколкото това действие не сочи за незаконосъобразно поведение на затворническата администрация. Същото е констатирано и по отношение на оплакването за наличието на мухъл в килиите, който се получавал именно от сушенето на дрехи в затворническите помещения. Прието е, че спалните помещения в затвора са добре осветени, с отваряеми прозорци за естествена вентилация, извършвани са им текущи ремонти и оплакванията на Д. в този смисъл са приети за неоснователни. От наличните по делото гласни и писмени доказателства, съдът е приел, че не се доказва твърдението в исковата молба за наличие на дървеници и хлебарки. По отношение на твърденията за липса на медицински грижи (вкл. и консултация с психолог), съдът е съобразил, че такива са предоставяни на лицето, за което свидетелстват наличните по делото амбулаторни листове и рецепти, както и гласните доказателства, поради което е прието от съда, че липсва незаконосъобразно бездействие в лечението и медицинското обслужване, каквито са твърденията на Д..
Същият е посочил в исковата си молба, че не му е предоставена от ответника подходяща за здравословното му състояние храна, но според първоинстанционния съд при Д. не се доказват наличие на здравословни проблеми, а съгласно представените по делото утвърдени таблици за дневните дажби, храната в Затвор Пловдив е била подходяща като количество и енергиен състав. По оплакването за непредоставяне на подходяща работа от страна на затворническата администрация, съдът е отбелязал, че полагането на труд е пожелателно за лишените от свобода, а по данните от ГДИН Д. е имал сериозни претенции за характера и тежестта на полагания от него труд, въпреки, че е подавал молби за работа. В този смисъл, и в тази ѝ част, съдът е приел претенцията на ищеца за неоснователна. За неоснователни са приети и твърденията за липсата на творчески, културни и физически дейности в затвора, тъй като са налични данни за включването на Д. в такива дейност, но е установено и пасивно поведение към тези дейности, както и отказ от участие в същите. В мотивите на решението е коментирано също, че ищецът е имал възможност за практикуване на спорт в Затвора, за престой на открито, за достатъчно време за свиждане и не е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация във връзка с тези оплаквания. По отношение на твърдението на Д. за нарушаване на правото на лишените от свобода да подават жалби и молби, е посочено, че за подаваните такива лицето е получавало съответните регистрационни и/или изходящи номера, както и отговор. В този смисъл, и в тази ѝ част, претенцията е приета за неоснователна.
Въз основа на горните констатации първоинстанционният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД.
Размерът на обезщетението е съобразен със степента и характера на вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия в Затвора Пловдив (общо 218 дни), е определено обезщетението в размер на 1090 /хиляда и деветдесет/ лева при съобразяване цялостната практика на ЕСПЧ по въпросите за размера на присъждани обезщетения по идентични дела. В останалата част за разликата над 1090 /хиляда и деветдесет / лева, до пълния предявен размер от 10000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационният състав на ПАС намира, че решението на съда е валидно, допустимо и правилно.
Правилно съдът е разгледал исковите претенции в светлината на ясно обособената и изпъкваща със спецификата си група от дела, заведени пред българските съдилища, а впоследствие и пред ЕКПЧ, на лица, лишени от свобода, които изтърпяват наказанието си в условия, неотговарящи на стандартите, установени от Съвета на Европа, определени сами по себе си, поради наличие на конкретни и ясни параметри, като условия, нарушаващи забраната за нечовешко и унизително отнасяне – чл. 3 ЕКПЧ. В тази връзка съдът обосновано е разгледал приложимата практика и при формиране на правните си изводи е приложил установените за защита на правото по чл. 3 ЕКПЧ стандарти, установени от Европейския съд по правата на човека. Постановено е пилотното решение на ЕСПЧ по делото Нешков и др. с/у България, в което Европейският съд е дал генерални мерки за преодоляване на проблемите на условията в затворите, нарушаващи забраната по чл. 3 ЕКПЧ. В решението Нешков ясно се сочи по какъв начин следва да се прилага българският закон, предоставящ компенсаторно средство, а именно ЗОДОВ /а понастоящем този въпрос е разрешен и с изменението на ЗИНЗС, където в чл. 284 и чл. 285 стандартите на ЕКПЧ вече са въведени в българския закон с национална законова норма/, за да може да изпълни изискването за ефективно вътрешноправно компенсаторно средство за защита от нарушаване на чл. 3.
Разпечатката съдържа 32 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6777e826-4cd3-466b-b9cb-919a0d890381