Решение № 364 от 02.06.2025, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 1401/2024
- Вид
- Решение № 364
- Подписан
- 02.06.2025
- В сила
- 17.03.2026
- Състав
- КЕТИ МИХОВА КОСЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 29, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 29, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13, ал.4, изр.2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.112 · Закон за задълженията и договорите
- чл.114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.2 т.19 · Закон за защита на потребителите
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 7, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 7, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 7, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 7, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 7, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 364 гр. Казанлък, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20245510101401 по описа за 2024 година
Предявени са три установителни иска с пр. осн. чл.422 ГПК във връзка с чл.79 ЗЗД.
Ищецът „А.Б.Б. ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес: гр. С. моли съда постанови решение, с което да приеме за установено, че Б. И. М., ЕГН ********** дължи на „А.Б.Б. ЕООД, ЕИК *****, по издадената по ч.гр.д. № 2533/2023 година по описа на РС.Казанлък Заповед № 1466/02.11.2023 година за изпълнение на парично задължение, сума в общ размер от 2421.08 лв., от които главница по договор за потребителски кредит в размер на 1300 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за потребителски кредит в размер на 359.56 лв. за периода от 16.11.2017 г. до 31.01.2019 г. и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата договора за потребителски кредит в размер на 761.52 лв. за периода от 16.11.2017 г. до 21.08.2023 г., както и лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване на заявлението – 25.08.2023 година до окончателно изплащане на вземането.
Моли съда да осъди ответника Б. И. М., ЕГН ********** да му заплати сторените съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д № 2533/2023 г. по описа на 1
Районен съд - Казанлък и по настоящото производство.
Твърди, че между „К.“ ЕАД, ЕИК *****, в качеството на кредитодател и Б. И. М., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № 969024/ 16.11.2017 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.
При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.
В случай, че съдът приеме, че договорите не са сключени по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, моли съдът да приеме, че договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.
Видно от приложените Общи условия и договор за потребителски кредит № 969024/16.11.2017 г. между страните е сключен действителен договор, при спазване на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, регламентиращ договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните и при спазване на чл.10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.
Длъжникът кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит "К.", като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни за кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация относно кредита е била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план. Същата информация е била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след 2 запознаване с нея, същият е отправил към кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора", като според т. 11 от ОУ, с извършване на горните действия, се считало че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и подписани от кандидатстващия. След електронното изявление, договорът, Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично са били изпратени на имейла на длъжника, ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за кредит и приложенията към него. Така, по реда на ЗЕДЕУУ между "К." ЕАД като кредитор и длъжника като кредитополучател бил сключен договора, при лихва и условия, подробно уговорени в цитираните по-горе документи.
При кандидатстването за кредита ответникът сам избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на „А.Т.“ЕООД, като договорът за предоставяне на поръчителство не е задължителен за сключване.
Същият е сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления.
Моли съда да вземе предвид, че разпоредбата на чл.13, ал.4, изр.2 от ЗЕДЕП допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В процесния случай извод за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на т.III.11, вр.т.III.9., б."а" от Общите условия към договора за потребителски кредит, съгласно които, ако кредитополучателят кандидатства за кредит на сайта и е съгласен да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ, заявлението се подава с въвеждането на команда "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail и приемам ОУ и Договора" на указаното за това място на сайта от кредитополучателя, като с извършване на посочените действия заявлението се счита подадено от кредитополучателя, а ОУ и договорът - приети и подписани от същия.
Твърди, че договорът е реален. На 16.11.2017 г. длъжникът Б. И. М., ЕГН ********** е сключил договор за потребителски кредит № 9690248/16.11.2017 с „К.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ****, по силата на който е получил кредит в размер на 1300 лв., която се съгласил да върне на 14 броя вноски, по 118.54 лева всяка, в срок до 31.01.2019 г., когато е падежа на последната вноска, съгласно Приложение № 1 към договор за потребителски кредит, съдържащ 3
Погасителен план, неразделна част от договора за кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. Задължението по договора се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД.
В съдебната практика е прието, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ‘7, неразделна част от договора за кредит, страните са се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „К.“ АД.
В Раздел VI, чл. 8 и Раздел X, чл. 5 от ОУ страните са постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му.
В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на заемодателя, неразделна част от договора за кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от договора за кредит страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му.
В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ е уговорено правомощие на „К.“ ЕАД да уведомява длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.
Твърди, че на 16.11.2017 г. ответникът Б. И. М. сключил договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А.Т.“ ЕООД. По силата на договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – „К.“ АД и да отговаря пред „К.“ АД 4 солидарно с Б. И. М. с ЕГН ********** за всички задължения по договора за кредит така, както те са установени в договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „К.“ АД.
На 16.11.2017 година дружествата „А.Т.“ ЕООД и „К.“ АД са сключили договор за поръчителство, по силата на който „А.Т.“ ЕООД се е задължило спрямо „К.“ АД за всички задължения на Б. И. М., ЕГН **********: по договора за кредит.
Ответникът Б. И. М., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.
„К.“ ЕАД е поканило „А.Т.“ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на Б. И. М., ЕГН: ********** по договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от договора за предоставяне на поръчителство „А.Т.“ ЕООД е изпратило уведомление до длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от „А.Т.“ ЕООД.
На 23.02.2021 г. „А.Т.“ ЕООД погасило дължимите от Б. И. М., ЕГН:
********** на „К.“ ЕАД суми, както следва: 1300 лева /главница/ по договор за кредит; 359.56 лева /договорна лихва/ за период 16.11.2017 г до 31.01.2019 година; 761.52 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/.
С извършване на посоченото плащане „А.Т.“ ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.
На 23.02.2021 г. „А.Т.“ ЕООД е уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на „А.Т.“ ЕООД в правата на кредитора „К.“ ЕАД, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1167.04 лева, ведно със сумата от 302.7 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.
5
С договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „А.Т.“ ЕООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А.Б.Б. ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *****.
От представения договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021 г., е видно, че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 18.02.2021 г., неразделна част от договора.
Видно от представената извадка от Приложение № 1 вземането на „А.Т.“ ЕООД към ответника по гореописания договор за кредит е прехвърлено на „А.Б.Б. ЕООД, ЕИК *****. Вземането срещу ответника по настоящото производство е посочено в Приложение № 1.
Твърди, че длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент.
Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента.
Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.
Разпечатката съдържа 41 от 119 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6777afe8-5886-43ad-a96a-b99e2fa65431