Решение № 88 от 15.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Велико Търново, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20244001000085 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 9/14.02.2024 година по т. д. № 19/2023 година на Окръжен съд Ловеч Гаранционният фонд е осъден да заплати на А. К. К. сумата 100 000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на претенцията до Гаранционния фонд – 10.01.2023 година, до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 4.11.2022 година около 23.00 часа в село Български извор, ул. „Демокрация“ 2, бензиностанция „Лукойл“, при което лек автомобил с рег. № ОВ 38 **** (с прекратена регистрация), марка „Ауди“, модел „А6“, управляван от М. И. О., неправоспособен, при излизане от бензиностанция „Лукойл“ извършва маневра завиване наляво при наличие на пътен знак „Г2“ – движение само надясно след знака, вследствие на което удря мотоциклет с рег. № Е 37 ***, марка „Джилера“, модел „Нексус“, с прекратена регистрация, управляван от А. К. К., на основание чл. 557, ал. 1, точка 2, буква „а“ от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

С посоченото решение претенцията за разликата до пълния претендиран размер от 200 000 лева (като частичен от 400 000 лева) е отхвърлена като неоснователна и недоказана.

1

Със същото решение Гаранционният фонд е осъден да заплати по сметка на Окръжен съд Ловеч сумите: 4 000 лева – държавна такса, 700 лева – разноски за експертизи.

С посоченото решение Гаранционният фонд е осъден да заплати на адвокат А. И. сумата 8 650 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1, във връзка с чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Със същото решение А. К. К. е осъден да заплати на Гаранционния фонд сумата 750 лева на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.

Решението е постановено при участието на М. И. О. като трето лице помагач на Гаранционния фонд.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат И. Б., чиито действия са потвърдени от адвокат А. И. (Молба с вх. № 2057/26.03.2024 година по описа на Окръжен съд Ловеч) – пълномощник на А. К. К., против Решение № 9/14.02.2024 година по т. д. № 19/2023 година на Окръжен съд Ловеч в частта, с която е отхвърлен иска поради прието съпричиняване на вредоносния резултат. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на заключението на първостепенния съд за наличие на принос на А. К. К. за настъпване на вредоносния резултат, при условията на евентуалност – за завишаване на определения процент на съпричиняване. Изтъква се, че основната причина за осъществяване на пътнотранспортното произшествие са допуснати от водача на автомобил „Ауди“ нарушения на чл. 25, ал. 2 от Закона за движението по пътищата; чл. 63, ал. 2, точка 1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата. Употребеното от жалбоподателя количество алкохол е в рамките на позволеното от закона, възражение с такова твърдение не е релевирано от Гаранционния фонд и не следва да се обсъжда, респективно да се взема предвид при определяне на неговия принос за настъпване на вредоносния резултат. Изводът за наличие на причинна връзка между поведението на А. К. К. и вредоносния резултат противоречи на събраните по делото доказателства. С оглед липсата на принос от страна на жалбоподателя определеното обезщетение не подлежи на намаляване. Цитира се съдебна практика.

Направено е искане да се отмени Решение № 9/14.02.2024 година по т. д. № 19/2023 година на Окръжен съд Ловеч в обжалваната част и да се постанови друго такова, с което да се приеме, че не е налице съпричиняване от страна на А. К. К., при условията на евентуалност – да се определи по-нисък процент на съпричиняване, в полза на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Гаранционния фонд, представляван от юрисконсулт Й. Ш., с който я оспорва.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адвокат С. С. – пълномощник на М. И. О. (трето лице помагач), с който я оспорва.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция не са се явили представител на Гаранционния фонд, третото лице помагач или негов пълномощник и не са изразили 2 становище по въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваните съдебни актове, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по т. д. № 19/2023 година по описа на Окръжен съд Ловеч е образувано въз основа на предявен частичен иск от адвокат А. И. – пълномощник на А. К.

К., против Гаранционния фонд.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди Гаранционния фонд да заплати на А. К. К. сумата 200 000 лева (част от претенция в размер на 400 000 лева) – обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие, станало на 4.11.2022 година, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на ответника – 10.01.2023 година, до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 4.11.2022 година в землището на село Български извор, община Тетевен при управление на лек автомобил „Ауди“, с рег. № ОВ 38 ****, водачът М. О. нарушил правилата за движението по пътищата – не спазил знак „Г2“, излязъл от крайпътна бензиностанция „Лукойл“, включил се от път без предимство по път с предимство и реализирал пътнотранспортно произшествие с правомерно движещия се по път с предимство скутер „Джилера“, с рег. № Е 37 ***, управляван от А. К. К.. Вследствие на инцидента М. О. виновно и противоправно причинил телесни увреждания на ищеца, подробно описани в исковата молба. Получените травми довели и до значителни физически болки, морални страдания, неудобства и ограничения в живота на пострадалия. Поради тежките мозъчни увреди са налице пожизнени последици за психиката на А. К. К.. Към датата на произшествието за лекия автомобил не е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. На 10.01.2023 година е отправена претенция от ищеца до Гаранционния фонд за изплащане на обезщетение. С Писмо от 30.03.2023 година ответникът отказал да определи и изплати обезщетение на А. К. К..

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Гаранционния фонд, с който се оспорват твърдения механизъм на пътнотранспортното произшествие; искането за присъждане на лихва от 10.01.2023 година. Изтъква се, че претендираното обезщетение е изключително завишено. Навежда се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца в резултат поне на 50% – като водач на мотоциклета пътувал без поставена предпазна каска в нарушение на чл. 183, ал. 4, точка 7 от Закона за движението по пътищата; движил се с неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост. Прави се искане за конституиране на трето лице помагач.

Депозирана е допълнителна искова молба от адвокат А. И. – пълномощник на А.

К. К., с която изразява становище по възраженията и исканията на ответника.

3

Постъпил е допълнителен отговор от Гаранционния фонд, с който поддържа отговора на исковата молба; оспорва претенцията по основание и размер.

С Определение № 137/7.07.2023 година по т. д. № 19/2023 година на Окръжен съд Ловеч М. И. О. е конституиран като трето лице помагач на Гаранционния фонд на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК.

Депозирано е становище от адвокат С. С. – пълномощник на М. И. О., с което оспорва иска по размер. Заявява, че поддържа възражението за съпричиняване, наведено от Гаранционния фонд.

Пред първостепенния съд процесуалният представител на Гаранционния фонд с писмено становище оспорва иска.

Пред Окръжен съд Ловеч пълномощникът на третото лице помагач оспорва иска, при условията на евентуалност заявява, че същият следва да се уважи в минимален размер, като се съобрази съпричиняването от страна на пострадалия.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 9/14.02.2024 година по т. д. № 19/2023 година на Окръжен съд Ловеч е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявеният частичен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е с правно основание чл. 557, ал. 1, точка 2, буква „а“ от Кодекса за застраховането.

Пред въззивната инстанция не са наведени оплаквания относно заключението на първостепенния съд за наличие на предпоставките на чл. 557, ал. 1, точка 2, буква „а“ от Кодекса за застраховането за ангажиране на отговорността на Гаранционния фонд.

Решението на Окръжен съд Ловеч не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на А. К. К. в размер на 100 000 лева. С оглед на изложеното основанието на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо.

Съгласно чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите при условие, че увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. При граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите се налага заключение, че за да има принос на пострадалия към щетата е необходимо не само извършване от последния на действия, които нарушават предписаните от Закона за движението по пътищата и Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата правила за поведение, но и неспазването на съответните разпоредби да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите 4 съществува, когато с поведението си увреденият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. В този случай виновното действащото лице следва да отговаря само за вредите, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от постъпките на увредения. С отчитането на съпричиняването се цели да се определи обема на отговорността на виновния причинител на вредите.

По делото е представено заключение, изготвено от експерта Д. М. Д., което съдът приема за законосъобразно и обосновано. От заключението е видно, че на 4.11.2022 година около 23.00 часа в село Български извор, област Ловеч, на ул. „Демокрация“ (част от ПП I-4) А. К. К. управлявал мотоциклет марка „Gilera“, модел „Nexus“ със скорост към 116 километра в час. Мотоциклетът са движил по посока гр. София. В същия момент от изхода на бензиностанция „Лукойл“ излязъл лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № ОВ 38 ****, управляван от М. И. О.; навлязъл на главния път отляво надясно спрямо посока гр.

Варна, направил неразрешен ляв завой към центъра на село Български извор. Лекият автомобил потеглил малко преди левия край на платното за движение на улицата и ускорил до 18.54 километра в час. На около 42 метра след избрания при огледа ориентир, в лентата за движение на мотоциклета (към гр. София) коридорите на последния и на лекия автомобил се пресекли, настъпил удар между предната част на мотоциклета и предната лява част на лекия автомобил. Водачът на мотоциклета възприел опасността, но времето от навлизане на лекия автомобил в неговата лента до удара е било твърде малко (около 2 секунди) и успял само да отклони мотоциклета наляво по посоката си на движение. Мястото на първоначално съприкосновение е отбелязано на мащабна скица и е описано в заключението.