Решение № 14486 от 23.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 23767/2024
- Вид
- Решение № 14486
- Подписан
- 23.07.2024
- Състав
- ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 - чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 - чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 458 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 14486 гр. С., 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110123767 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. Б. М. срещу „Т.С.“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника следните вземания, предмет на изпълнителен лист от 30.09.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 26374/2012 г. по описа на СРС, 92 състав, а именно: сумата от 11 467,48 лв. - главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода м. 01.2006 г. - м. 04.2012 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, сумата от 4 316,41 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 03.03.2006 г. - 14.12.2012 г., както и сумата от 881,36 лв. - съдебни разноски.
Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителния лист и за събиране на посочените суми по молба на „Т.С.“ ЕАД от 21.01.2014 г. е образувано изпълнително дело № 20148560400118 по описа на ЧСИ Б.Б., с рег. № 856 на КЧСИ. Поддържа, че последното валидно изпълнително действие, прекъсващо давността е от 07.04.2017 г. - налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Ищцата счита, че на 07.04.2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по изпълнителното дело е настъпила перемпция и всички действия, извършени след това не са годни да прекъснат погасителната давност за принудително събиране на вземанията. Счита, че нова давност е започнала да тече от последното валидно изпълнително действие преди настъпилата перемпция - 07.04.2017 г., и същата е изтекла на 15.06.2020 г., с изтичане на тригодишна погасителна давност, доколкото се касае за вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а не със съдебно решение и при съобразяване на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. С 1 оглед гореизложеното, моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Признава, че въз основа на изпълнителен лист от 30.09.2013 г. през 2014 г. е образувано изпълнително дело № 20148560400118 по описа на ЧСИ Б.Б., с рег. № 856 на КЧСИ, като сочи, че в хода на изпълнителното производство са извършвани множество изпълнителни действия, прекъсващи давността - на 30.01.2014 г. с налагане на запор на банкови сметки на длъжника, на 09.02.2016 г. с налагане на запор на банкови сметки в „Б.Д.“ АД и др., с които са прекъсвани както двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, така и давностният срок, който в случая е петгодишен. С оглед гореизложеното, моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетото за послужване ч. гр. д. № 26374/2012 г. по описа на СРС, 92 състав, се установява, че същото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 3333719/27.12.2012 г. на „Т.С.“ ЕАД, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.12.2012 г., с която е разпоредено длъжникът М. Б. М. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 11 467,48 лв. за потребена топлинна енергия за периода януари 2006 г. - април 2012 г., ведно със законната лихва от 27.12.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 4 316,41 лв. - лихва за забава за заплащане на главницата от 11 467,48 лв. за периода 03.03.2006 г. - 14.12.2012 г. и 881,36 лв. разноски по делото.
Срещу заповедта за изпълнение е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от длъжника с вх. № 3303795/05.02.2013 г., като с разпореждане от 05.02.2013 г. съдът е дал указания на заявителя за предявяване на иск относно вземанията по заповедта в едномесечен срок от съобщението, в изпълнение на което от „Т.С.“ ЕАД е депозирана искова молба на 06.03.2013 г., по която е образувано гр. д. № 4018/2013 г. по описа на СРС, 117 състав.
От приложения в заповедното производство краен съдебен акт от развилото се по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК исково производство се установява, че същото е приключило с влязло в сила на 20.06.2013 г. неприсъствено решение, постановено по реда на чл. 238 - чл.
239 ГПК, с което са признати за установени всички задължения на М. Б. М., предмет на ч. гр. д. № 26374/2012 г. по описа на СРС, 92 състав и последната е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски в размер на 415,67 лв.
По делото няма данни срещу решението да е подадена молба по чл. 240 ГПК за отмяната му, поради което на 30.09.2013 г. е издаден изпълнителен лист за сумите по заповедта по чл. 410 ГПК (видно от отбелязването върху заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 26374/2012 г. по описа на СРС, 92 състав).
От приетото копие от изпълнително дело № 20148560400118 по описа на ЧСИ Б.Б. с рег. № 856 на КЧСИ, се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба вх. № 02639 от 21.01.2014 г. на „Т.С.“ ЕАД против М. Б. М. въз основа на изпълнителен лист 2 от 30.09.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 26374/2012 г. по описа на СРС, 92 състав, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.12.2012 г., по силата на който ищцата е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 11 467,48 лв. за потребена топлинна енергия за периода януари 2006 г. - април 2012 г., ведно със законна лихва от 27.12.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 4 316,41 лв. - лихва за забава за периода 03.03.2006 г. 14.12.2012 г. и 881,36 лв. - разноски по делото. В молбата за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено да извърши цялостна проверка за имущественото състояние на длъжника и да определя способа за изпълнение, без посочване на конкретен такъв.
Със съобщение с изх. № 5497/30.01.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника М. Б. М. в „О.Б.Б.“ АД, като запорното съобщение е получено на 03.02.2014 г.
Със съобщение с изх. № 5501/30.01.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника М. Б. М. в „Ю.Б.“ АД, като запорното съобщение е получено на 03.02.2014 г., като от банката е получено съобщение от 14.02.2014 г., че запорът е наложен, но по сметката липсва авоар, върху вземането по сметката има предишно наложен запор, клиентът няма банков сейф, нает от банката.
Със съобщение с изх. № 5498/30.01.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника М. Б. М. в „П.И.Б.“ АД, като запорното съобщение е получено на 03.02.2014 г., като от банката е получено съобщение, че лицето не е клиент на банката.
Със съобщение с изх. № 5502/30.01.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника М. Б. М. в „С.И.Б. (С.)“ АД, като запорното съобщение е получено на 03.02.2014 г., като от банката е получено съобщение, че лицето не е клиент на банката.
Със съобщение с изх. № 5500/30.01.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника М. Б. М. в „У.Б.“ АД, като запорното съобщение е получено на 03.02.2014 г., като от банката е получено съобщение, че лицето не е клиент на банката.
Със съобщение с изх. № 5496/30.01.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника М. Б. М. в „Б.П.Б.“ АД, като запорното съобщение е получено на 03.02.2014 г., като от банката е получено съобщение, че лицето не е клиент на банката.
Със съобщение с изх. № 5503/30.01.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника М. Б. М. в „Ц.К.Б.“ АД, като запорното съобщение е получено на 03.02.2014 г., като от банката е получено съобщение, че лицето не е клиент на банката.
Със съобщение с изх. № 5505/30.01.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника М. Б. М. в „О.Б.“ АД, като запорното съобщение е получено на 03.02.2014 г.
Със съобщение с изх. № 5506/30.01.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника М. Б. М. в „К.Т.Б.“ АД, като запорното съобщение е получено на 03.02.2014 г., като от банката е получено съобщение, че лицето не е клиент на банката.
Със съобщение с изх. № 5495/30.01.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника М. Б. М. в „Б.Д.“ АД, като запорното съобщение е получено на 03.02.2014 г., като от банката е получено съобщение, че лицето не е клиент на банката.
3
Със съобщение с изх. № 5504/30.01.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника М. Б. М. в „Т.И.“ АД, като запорното съобщение е получено на 03.02.2014 г.
Със съобщение с изх. № 5499/30.01.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника М. Б. М. в „Р.Б.“ АД, като запорното съобщение е получено на 03.02.2014 г., като от банката е получено съобщение от 04.03.2014 г., че запорът е наложен, но по банковите сметки на длъжника има наложени предходни запори и няма наличност.
Със съобщение с изх. № 10009/19.02.2014 г. на основание чл. 458 ГПК държавата е присъединена като взискател за дължимите публични държавни вземания в размер на 3 731,91 лв., за което ищцата е уведомена на 09.09.2014 г.
На 09.09.2014 г. на длъжника М. Б. М. е връчена покана за доброволно изпълнение.
С молба с вх. № 02977/29.01.2016 г. „Т.С.“ ЕАД е поискало извършване на справка в НАП, с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение/пенсия на длъжника, както и насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника.
С молба с вх. № 18431/07.03.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е поискало налагане на запор на банковите сметки на длъжника и налагане на запор върху трудовото възнаграждение/пенсия на длъжника, като с молба с вх. № 26884/12.04.2017 г. дружеството е внесло и дължимите авансови такси.
Със съобщение с изх. № 14231/07.04.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника М. Б. М. в „Т.З.Б.С.“, като запорното съобщение е получено на 13.04.2017 г., като от банката е получено съобщение от 22.11.2017 г., че запорът е наложен, но по банковите сметки на длъжника няма достатъчна наличност и на основание вътрешните правила на банката сметките на клиента ще бъдат закрити служебно, поради неизпълнение на Общите условия за предоставяне на платежни услуги по платежна сметка, предмет на Рамков договор и липсата на движение за период повече от 12 месеца назад.
По изпълнителното дело са извършвани множество справки от НОИ, НАП, Агенция по вписванията - С., от търговските банки в страната, Столична община, Дирекция „Общински приходи“, с цел проучване на имущественото състояние на длъжника - за налични трудови правоотношения, за придобити от длъжника недвижими имоти и др.
С постановление от 24.06.2024 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество процесните суми, за които е издаден изпълнителен лист от 30.09.2013 г. по ч. гр. д. № 26374/2012 г. по описа на СРС, 92 състав, в полза на „Т.С.“ ЕАД, поради погасяването им по давност.
Искът е допустим, въпреки прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК като в тази връзка съдът споделя мотивите на решение № 4
60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. по описа на ВКС, III г. о. В същото се приема, че длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание (влязло в сила съдебно решение), въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемпцията не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист.
Разпечатката съдържа 43 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/677749ad-a1b6-4790-ac4f-184636d7fcda