Решение № 1038 от 25.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1038 гр. Пловдив, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20245300501661 по описа за 2024 година

Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по : 1. Въззивна жалба от адв. Б. П., АК-П., като пълномощник на А. М.

Г. от гр. *** против Решение № 1314/ 22.03.2024г. постановено по гр. д. № 18124/2023г. по описа на ПРС – ХI гр. с. в частта, в която се отхвърля претенцията на жалбоподателката за обезщетение по чл.225 КТ и за периода от 22.03.2024г. до 01.06.2024г. в размер на 5 439,20 лева. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване дължимост от ответника на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за периода от 22.03.2024г. до 0.06.2024г. в размер на 5 439,20 лева, поради това, че същата не е започнала работа и за този период.

Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция, както и разноски за първата инстанция в размер на сумата от 709,08 лева.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна Община Пловдив, в който отговор се оспорва въззивната жалба по основание и размер, като се иска да се остави без уважение в отхвърлителната част на обжалваното решение поради неизтичане на срока за оставане без работа, за което се счита, че присъждането на обезщетение е до приключване на устните състезания.

2. В ОВЖ е обективирана насрещна въззивна жалба от Община Пловдив против решението на РС-Пловдив, в която е присъдено обезщетение на ищцата за оставане без работа до датата на съдебното решение – 22.03.2024г., а не до датата на приключване на съдебното дирене / 08.03.2024г./ от една страна. От друга страна се счита, че неправилно е изчислен размерът на 1 обезщетението, което за м. март следвало да възлиза в размер на 377, 75 лева само за 5 работни дни. В тези части се обжалва решението на районния съд с искане за неговата отмяна и отхвърляне на претенцията по чл.225, ал.1 ГПК.

Отговор от въззиваемата страна по насрещната ВЖ – А. М. Г. не е постъпил.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Жалбите изхождат от надлежни страни, подадени са в законните срокове, като процесуално допустими подлежат на разглеждане по същество.

С постановеното решение на първоинстанционния съд в необжалваната му част са уважени предявените от ищцата Г. обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и частично по т.3 КТ за признаване незаконност на уволнението й със Заповед №***г. на Кмета на Община Пловдив, с която ТПО е било прекратено на осн.чл.328, ал.1, т.11 КТ считано от 01.12.2023г. като незаконно и като такова е отменено, ищцата възстановено на заеманата преди уволнението работа – „***“ в отдел „***“ в общината, като *** е осъдена да заплати на ищцата сумата 4 532,80 лева- обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода от 01.12.2023г- до 22.03.2024г. за оставане без работа вследствие на уволнението , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на ИМ – 07.12.2023г. до окончателното й плащане.

Правният спор пред въззивната инстанция по основната жалба се свежда до оспорване от страна на ответния работодател наличието на доказаност на претендираното обезщетение от страна на служителя по основание и размер. Предмет на доказване от по отношение на акцесорния иск по чл.225, ал.1 КТ по заявеното обстоятелството за оставане без работа от страна на служителя в шестмесечния период след уволнението съставлява принципно отрицателен факт, който от страна на работника/служителя се установяване с предоставяне за констатация от съда на липса на вписани обстоятелства за учредено трудово правоотношение в заявения период, равносилно на което е извършване на справка в ТД на НАП за подадени за отразяване посочените обстоятелства, подлежащи на регистриране.

Наред с лежащата върху работодателя доказателствена тежест за установяване законност на оспорено уволнение, при оспорване наличието на основание за присъждане на обезщетение за оставане без работа, подлежи на доказване положителния факт – а именно липса на получавани/ получени доходи от трудово правоотношение през заявени период. Независимо от това пред въззивната инстанция заявеното обстоятелство от ищцата за безработност за претендирания период, вкл. след постановяване на съдебното решение в първоинстанционното производство, се установява от извършената служебна справка в ТД на НАП за актуалното състояние на трудовите договори към датата 26.06.2024г. , видно от която ищцата е работила по ТПО последно в *** до момента на уволнението, след което не са налице данни за учредено друго ТПД, по което същата да получава трудово възнаграждение.

Съгласно изричната разпоредба на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

2

Безспорно е първоинстанционният съд е уважил иска по чл.225, ал.1 КТ за изтеклия период до постановяване на съдебното решение и в настоящия случай не е от съществено значение дали е следвало в определения размер да се включи и периодът до датата на постановяване на съдебно решение или не, тъй като така или иначе този период подлежи на включване при определяне на процесното претендирано обезщетение, ведно с допълването му за периода до 01.06.2024г. като краен на шестмесечния период, както се посочи на основание чл.235, ал. 3 ГПК. В случая в насрещната въззивна жалба на работодателя се оспорва размера на присъденото от РС спорно обезщетение за м. март 2024г., като оспорването се основава на твърдението, че такова се дължи само за 5 работни дни, без мотив в тази насока. В случая претендираното обезщетение за м. март е за периода от 01.03. до 22.03.2024г., в който период са налице три работни седмици, в които работните дни са повече от 5 работни дни, съответно най-малко 15 работни дни /без вкл. на 1 март/ . С оглед на това не се намира за основателна жалбата на работодателя против обжалваното решение в частта относно определения размер на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за изтеклия период до постановяване на съдебното решение, като решението в тази му част подлежи на потвърждаване.

В отхвърлената част на решението по процесното пред настоящата инстанция обезщетение по чл. 225, ал.1 ГПК за периода от 22.03.2024г. до 01.06.2024г. в претендирания размер на 5 439,20 лева, следва на основание чл.235, ал.3 ГПК да се отчете изтичането на срока до края на шестмесечния период, като се уважи иска и за този размер, ведно със законната лихва от подаване на ИМ – 07.12.2023г.

За присъдения допълнителен размер следва да се уважи искането на ищцовата страна за присъждане на разноски за допълнително адвокатско възнаграждение още в размер на 709,08 лева, а по чл.38 ЗА за въззивната инстанция в аналогичен размер.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр. I ГПК , въззивният съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1314/ 22.03.2024г. постановено по гр. д. № 18124/2023г. по описа на ПРС – ХI гр. с. в частта, в която е отхвърлен предявения иск по чл.225, ал.1 КТ от А. М. Г., ЕГН: ********** против Община Пловдив, ЕИК: 000471504 за обезщетение по чл.225 КТ за периода от 23.03.2024г. до 01.06.2024г. като преждевременно предявен, КАТО ВМЕСТО ТОВА

ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК: 000471504 да заплати на А. М. Г., ЕГН: ********** сумата още 5 439,20 лева / пет хиляди четиристотин тридесет и девет лева и 20 ст./, представляваща дължимо обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението за 3 периода от 23.03.2024г до 01.06.2024г., ВЕДНО със законната лихва върху сумата, считано от подаване на ИМ 07.12.2024г до окончателното изплащане, КАКТО И още сумата 709,08 лева разноски за адв. възнаграждение за първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК: 000471504 да заплати на адвокат Б. А. П., АК-П. , с адвокатски номер *** сумата 709,08 лева / седемстотин и девет лева и 08 ст./ на основание чл.38 ЗА за въззивната инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1314/ 22.03.2024г. постановено по гр. д. № 18124/2023г. по описа на ПРС – ХI гр. с. в останалата му обжалвана част.

В необжалваната му част решението е влязло в законна сила.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4