Решение № 23363 от 27.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23363 гр. София, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110170831 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Иск за установяване на вземане при връчена заповед по реда на чл.47 ГПК) Производството е образувано по искова молба с вх. № 372455/28.12.2023 г. , о т „Т С ЕАД, ЕИК ..., представлявано от А А Изпълнителен директор и И И Е- председател на УС срещу Ц. Т. Ц. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1233, обл. София, общ. Сердика, ж.к.

„.... с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на и щ е ц а 3583.77 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 18.04.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 380.36 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 30.03.2023 г., изчислена върху главница от 3583.77 лева 3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 77.27 лева главница за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., 1 представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 18.04.2023 г. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 13.92 лева - лихва за периода 16.07.2020 г. до 30.03.2023 г., изчислени върху главница от 77.27 лева за които суми има издадена Заповед № 12123 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 27.04.2023 г. по ч. гр. д. № 20161 по описа на СРС за 2023 година, за абонатен номер 288946, ID номер 182071, инсталация № 4000019843, за топлоснабден имот гр. София, п.к. 1233, обл. София, общ.

Сердика, ж.к. „.....

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, тъй като е собственик на топлоснабден имот с адрес: гр. София, п.к. 1233, обл. София, общ. Сердика, ж.к. „..... Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение.

Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневе срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: BG48SOMB 9130 1011 2533 02 BIC: SOMBBGSF.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез своя особен представител подава отговор. Оспорва изцяло исковите претенции. Твърди, че липсват надлежни доказателства. Оспорва сумите.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от юрисконсулт. Поддържа исковете. Моли да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя списък.

Ответникът се представлява от особен представител в о.с.з. Поддържа отговора иска. Моли да се отхвърлят исковите претенции.

Трето лице – помагач, не се явява в о.с.з. Депозира писмена молба.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

2

С определение № 40479/07.10.2024 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 64-76 от делото).

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 40479/07.10.2024 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 64-76 от делото), поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужно да го повтаря в решението по същество.

За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Видно от представения н.а. на 24.12.1993 г. ответникът Ц. Т. Ц. става собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, ж. к. Ф......, на основание дарение (л.17 от делото).

Дарителите Т Ц. Т. и ЦЦ Иа Т.а запазват правото си на ползване пожизнено (л.18 от делото).

Видно от представено удостоверение за наследници Т Ц. Т. е починал на 19.11.2000 г. (л.124 от делото), а ЦЦ Иа Т.а на 12.12.1997 г. (л.122 от делото).

3

При това положение, от 19.11.2000 г. потребител на топлинна енергия е ответникът Ц. Т. Ц., тъй като същият е собственик на процесния имот. От тази дата същият дължи заплащане на сумите по доставка на топлинна енергия.

При това положение съдът направи правен извод, че за процесния период ответникът е собственик на процесния недвижим имот. Като такъв се явява потребител на топлинна енергия за целия исков период. Ето защо съдът приема, че е доказана първата предпоставка за уважаване на иска, че ответникът е потребител на топлинна енергия за целия имот за процесния имот.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза която съдът напълно кредитира като пълна, обоснована и изготвена от компетентно вещо лице. От заключението се установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното количество топлинна енергия от ответника, въз основа на което са сформирани процесните суми. Установи се, че през процесния период, имотът се намирал в сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение. От нейното заключение се установи, че твърдяната в исковата молба сума и показания за топлинна енергия напълно съответства на показанията на уредите – топломери и водомери. Сумите съответстват на цените на топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От заключението и от представения документ се установи, че има сключен договор между собствениците на процесната сграда, където се намира апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение. От заключението се установи, че уредите са метрологично точни, отчитат правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата молба (л. 133140 от делото). Ето защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и пета предпоставка за уважаване на исковата претенция.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ ), чието заключението съдът напълно кредитира като обосновано, пълно и изготвено от компетентно лице. От него се установи размера на вземанията за процесните суми. Установи се, че не е имало плащане за процесния период и и м о т (л.127-130 от делото). Заключението на вещото лице установява размера на дължимите суми за целия процесен период. Съдът приема, че е доказаната третата и шестата предпоставка за уважаване на исковата молба.

С оглед изложеното по делото се установи, че ответникът е собственик на процесния апартамент и дължи разходите и възнагражденията, които ищецът е направил по доставка на топлинна енергия в твърдените количество.

Следователно задълженията за главниците по топлинна енергия и дялово разпределение са дължими.

След като се дължат главниците, то се дължи и мораторните лихви върху тях, поради забавено плащане, на основание чл.86 ЗЗД. Съгласно чл.33 ОУ от ищеца, сумите се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който 4 се отнасят. Най-късното вземане, за което е предявена исковата претенция е за м.04.2022 г. Към момента на предявяване на исковата молба и приключване на съдебното дирене (чл.235, ал.3 ГПК), изискуемостта на чл.33 ОУ е настъпила.

Ето защо вземането за мораторна лихва се дължи.

При съпоставка на заявена претенция, сумата по счетоводната експертиза, се получа следното:

Табл. 1

1

№

2

3 иск

Период по иска

Главница за

1

ТЕ от м.05.2020

Мораторна

2 лихва за ТЕ от 15.9.2021

Главница за

3

ДР от м.05.2020

Мораторна

4 лихва за ДР от 16.7.2020

4

5