Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 717 от 20.05.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1989/2023
Вид
Решение № 717
Подписан
20.05.2024
В сила
20.05.2024
Състав
Даяна Калинова Топалова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 717 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично при закрити врати заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даяна К. Топалова при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20231100901989 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.499, ал.4 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 26.11.2016 г., около 01:30 часа, на път VTR 1182 / гр. Лясковец - гр. Долна Оряховица /, на км. 3+770 с посока на движение, от гр. Долна Оряховица към гр. Лясковец, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Форд Мондео“, с временен регистрационен № *******, собственост на водача Б. А. А., нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата - при избиране на скоростта си на движение извън населено място се движел със скорост от 110,7 км. ч., като нарушил забраната да превишава скоростта от 90 км. ч. и допуснал пътно транспортно произшествие със спрелия в неговата пътна лента лек автомобил „ВАЗ 2121“, с временен рег. № ******* собственост на П.Д.Д. от гр. Долна Оряховица, в резултат на което, по непредпазливост, причинил смъртта на намиращите се на пътното платно зад лекия автомобил „ВАЗ 2121", М.К.Н., Н.Т.П. и Т.Н.П. и тримата от гр. Долна Оряховица; причинил средна телесна повреда на Д.Н.К. от гр.

Горна Оряховица, изразяваща се в счупване на дясната илячна кост на таза, довела до трайно затруднение в движението на десен долен крайник за срок от два месеца и средна телесна повреда на пътуващия в л. а. „Форд Мондео", Т.Г.К. от с. Горски Долей Тръмбеш, общ. Г. Оряховица, изразяваща се в счупване на лява ключица, довела до трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за срок от два месеца, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 1,28 на хиляда, установено по надлежния ред чрез съдебно-химическа експертиза № III - 347/30.11.2016 г. по описа на БНТЛ при ОДМВР - В. Търново. Вината на водача за настъпване на описаното 1 пътнотранспортно произшествие е установена с влязла в сила присъда № 72/12.07.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 324/2017 г. по описа на ОС - Велико Търново. Към датата на събитието отговорността на виновния за настъпилото ПТП водач е застрахована по застраховка Гражданска отговорност“ при ЗК „Л.И.“ АД.

С влязло в сила решение, постановено по гр. д № 10589/2017 г. на СГС ЗК „Л.И.“ АД е осъдено да заплати на К.В.К., съпруга на починалия Т.Н.П., обезщетение за неимуществени вреди в размер 100 000 лв, от смъртта на съпруга й, ведно със законната лихва от 18.08.2017 г. до плащането, а на С.Т.П., в качеството й на дъщеря на починалия, сумата 125 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва и 30 400 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва. Твърди, че в изпълнение на постановеното решение заплатил на К.К. сумата 80 000 лв. главница за неимуществени вреди, 28 ЗЗЗ.ЗЗ лв. законна лихва върху главницата за периода от 18.08.2017 г. до 22.02.2021 г.; сумата 20 000 лева остатък от главницата за неимуществени вреди, 2 511.80 лева съдебни разноски, 3 555,56 лева законна лихва върху главницата от 100 000 лева за периода от 12.04.2017 г. до 18.08.2017 г., а на С.П. 100 000 лв. главница за неимуществени вреди, 35 666.67 лв. законна лихва върху главницата за периода от 18.08.2017 г. до 22.02.2021 г.; 30 400 лева главница за имуществени вреди; сумата 10 843.67 лева законна лихва върху главницата за имуществени вреди за периода от 18.08.2017 г. до 22.02.2021 г.;

25 000 лв. остатък от главницата за неимуществени вреди; 5 163.00 лв. съдебни разноски и 4 444.44 лева законна лихва върху главница от 125 000 лева за периода от 12.04.2017 г. до 18.08.2017 г. или общо сумата 346 117.47 лв.

Твърди, че част от предмета на посоченото по - горе съдебно производство е бил въпросът за застрахователното покритие по чл. 483, ал. 5 от КЗ и относно това чия е отговорността за компенсиране на увредените лица, който въпрос е разрешен с Решение № 50013/24.03.2023 г., постановено по т. д. № 855/2022 г. на ВКС, I ТО, като е прието, че отговорността за обезщетяване на вредите от настъпилото на 26.11.2016 г. пътно произшествие е на Гаранционен Фонд, тъй като временните номера, поставени на процесния лек автомобил не са предмет на застрахователно покритие по сключената застраховка „Гражданска отговорност“, поради това, че са използвани в нарушение на чл.30 от Наредба на министъра на вътрешните работи № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на регистрираните пътни превозни средства. С оглед на горното и на основание чл. 499, ал. 4 от КЗ иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата 346 117.47 лв., за което му е отправена покана за доброволно изпълнение изх. № 8159/20.09.2023 г., получена на 21.09.2023 г. На основание чл.86, ал.1, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, вр. чл. 499, ал. 4 от КЗ иска ответникът да заплати и лихва за забава за периода от датата на плащането - 17.02.2021 г. до датата на предявяване на иска - 26.10.2023 г. върху главницата от 285,442.67 лева в размер на 82 821,13 лв. и лихва за забава за периода от датата на плащането - 23.12.2022 г. до датата на предявяване на иска - 26.10.2023 г. върху главницата от 60,674.80 лева в размер на 6 244,20 лв. или общо 89 065.33 лв.

Ответникът, с първоначалния отговор на исковата молба, оспорва иска за главница с 2 твърдения, че макар да е безспорно, че ищецът е осъден да заплати и е заплатил сумите, посочени в исковата молба за описаните вреди, то няма основание за ангажиране на отговорността на Гаранционен фонд, тъй като мотивите на постановеното решение по гр. д.

№ 10590/2017 г. не го обвързват, доколкото не е страна в производството, а и въпросът за това кой следва да компенсира вредите не е бил предмет на това дело. Твърди, че решението по т. д. № 855/2022 г. на ВКС не е задължителна практика и доколкото към деня на ПТП-то отговорността на водача е била застрахована при ищеца по договор за застраховка, който не е прекратен, следва да се ангажира отговорността на ищеца. Фактът, че застрахователният договор е сключен с „М.-Й.“ ЕООД е ирелевантен, тъй като съгласно чл.249, т.1 от КЗ предметът на застраховката са неограничен брой МПС с оформен временен или постоянен внос, придвижвани на собствен ход с монтирана временна регистрационна табела, какъвто е и процесният автомобил. Макар да липсват данни процесният автомобил да е придобит от едноличното дружество, то е предоставило временните табели на водача А. за придвижване на автомобила до работна площадка по седалището на дружеството с цел евентуално закупуване. Оспорва иска за лихва поради акцесорния й характер и неоснователност на иска за главница. В евентуалност оспорва иска по размер с твърдения, че не изпада в забава от датата на плащане, тъй като отговорността на фонда не е деликтна и следва да намери приложение чл.84, ал.2 ЗЗД.

В допълнителната искова молба ищецът твърди, че към датата на птп-то застрахователният договор не е покривал отговорността на водача на лек автомобил „Форд Мондео“, с временен регистрационен № *******, тъй като по време на ПТП-то табелите не са изполвани в съответствие с чл.30 от Наредба на министъра на вътрешните работи № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на регистрираните пътни превозни средства. Твърди, че постановеното по т. д. № 855/2022 г. на ВКС решение е задължителна за съдилищата, тъй като е създадена в изпълнение на задължението на ВКС да изпълнява върховен съдебен контрол по смисъла на чл.124 КРБ.

Ответникът, в отговора на допълнителната искова молба, поддържа направените в първоначалния отговор възражения за наличие на валидно застрахователно правоотношение по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по временната регистрационна табела, което изключва отговорността на Гаранционен фонд.

Третото лице помагач, участващо в производството на страната на ответника, не ангажира становище по предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Съдебно предявеното право по главния иск е с източник регресно вземане по чл.499, ал.4 КЗ на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, изплатил цялото дължимо на пострадалия при процесното ПТП обезщетение, срещу Гаранционен фонд.

3

Съгласно чл.499, ал.4 КЗ в случай на застрахователно събитие, за което има предявена претенция за заплащане на обезщетение пред застраховател или пред Гаранционния фонд и ако в хода на уреждане на претенцията възникне спор между Гаранционния фонд и застрахователя, сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице, обезщетението се заплаща от застрахователя. Ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена на увреденото лице, заедно със законната лихва от датата на плащането.

Ищецът твърди, че за него е възникнало регресно вземане по чл.499, ал.4 КЗ срещу ответника Гаранционен фонд за сумата 346 117,47 лв., представляваща заплатено на пострадали лица обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 26.11.2016 г. по вина на водач на МПС, гражданската отговорност, на който не е покрита от сключен с ищеца застрахователен договор, тъй като временните регистрационни табели не са използвани от водача, за целите за които са издадени, поради което не е налице застрахователно покритие.

С влязло в сила решение от 28.10.2019 г., постановено по гр. д. № 10589/2017 г. на СГС, 1-12 с-в, частично изменено с решение № 89/07.07.2022 г. по т. д. № 1146/2021 г. на ВКС, ЗК „Л.И.“ АД е осъдено да заплати на С.Т.П. и К.В.К. обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, лихви за забава и разноски в общ размер 346 117,47 лв., от смъртта на Т.П., резултат от ПТП, настъпило на 26.11.2016 г. по вина на Б. А. А. при управлението на лек автомобил „Форд Мондео“, с временен регистрационен № *******.

По делото е установен като безспорен фактът, че ищецът е заплатил на К.К. и С.П. сумата 346 117,47 лв., представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, лихви за забава и разноски, от смъртта на Т.П., резултат от ПТП, настъпило на 26.11.2016 г. по вина на Б. А. А. при управлението на лек автомобил „Форд Мондео“, с временен регистрационен № *******.

Предвид изложеното по делото са установени два от елементите от фактическия състав на предявеното регресно право, а именно причинени на трети лица вреди от ПТП, които обосновават право на обезщетение, и заплащане на обезщетение на увредените лица от застрахователя, ищец по делото.

Следователно, спорен по делото, е единствено въпросът, относно това с извършеното плащане ищецът дали е заплатил свое или чуждо задължение и в частност дали сключеният между ищеца и „М.-Й.“ ЕООД договор за застраховка „Гражданска отговорност“, за временен рег. № *******, покрива отговорността на водача, причинил вреди при управлението на МПС с този регистрационен номер.

Производството по гр. д. № 10589/2017 г. по описа на СГС, 1-12 с-в, по което е постановено, обсъденото по – горе, влязло в сила решение, е образувано по предявени от пострадали физически лица главни искове срещу ищеца, в качеството му на застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на виновния водач, и евентуални искове срещу Гаранционен фонд. В хода на това 4 производство са релевирани и разгледани правоизключващите възражения на застрахователя, относно това кой следва да заплати обезщетение на пострадалите лица, които са наведени и в настоящото производство, като съдът е достигнал до извода, че към пострадалото лице отговаря застрахователят, а не Гаранционен фонд, тъй като е налице валидно сключен договор за задължителна застраховка.