Решение № 301 от 31.12.2024, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Шумен, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на тридесет и първи декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243600500557 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. №17543/16.07.2024 г. от „Мобидик груп“ ЕООД, ЕИК 204255744, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „.......“ №190, представлявано от управителя Г.Р.Д., против разпореждане изх. №8208/22.05.2024 г. на ЧСИ А.Р., рег. ......, постановено по изп. д. №90/2022 г., с което отказва да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433 от ГПК. Поддържа се в жалбата, че по делото има извършени действия на 14.04.2022 г., като след тази дата няма извършени никакви изпълнителния действия, които са изрично предвидени и уредени в процесуалния закон, прекъсващи двугодишния давностен период. Моли съда да отмени разпореждането на ЧСИ.

Ответната страна по жалбата – Община Кубрат, в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е изразила становище по жалбата.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви ЧСИ А.Р. поддържа, че жалбата е неоснователна. Излага, че с молбата за образуване на делото взискателят й възложил всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ, както и възможността да определя способа на изпълнение. По делото имало наложен запор на банкови сметки на длъжника със съобщение от 14.04.2022 г. и наложена възбрана със съобщение от същата дата. ПДИ била връчена на длъжника на 26.04.2022 г. На 06.12.2023 г. било изпратено запитване до НАП относно притежавани от длъжника недвижима и движима собственост и банкови сметки. От изпратеното уведомление от НАП от 08.12.2023 г. се установило, че длъжникът притежава недвижими имоти и има една банкова сметка, по която вече имало наложен запор и няма нови банкови сметки, към които да бъде насочено изпълнение. Въз основа на дадените правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ изготвената справка с цел проучване имущественото състояние на длъжника, замествала молба за действия от взискателя, което било свидетелство относно твърдението в жалбата, че след 14.04.2022 г. няма извършвани изпълнителни действия. Поради това счита, че по делото няма двугодишен период, в който да не са извършвани изпълнителни действия, за да бъде прекратено делото на осн. чл. 433, 1 ал. 1, т. 8 от ГПК. По делото не били налице и други обстоятелства, поради което делото да бъде прекратено и на останалите посочени в разпоредбата на чл. 433 от ГПК основания.

Жалбата е депозирана в срок от длъжник по изпълнителното дело, против подлежащо на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК действие на ЧСИ, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:

Видно от приложеното копие изп. дело №90/2022 г. по описа на ЧСИ А.Р., рег. ......, е образувано на 14.03.2022 г. по молба на Община Кубрат, представлявана от кмета А.Н. против „Мобидик груп“ ЕООД гр. Шумен, с която е приложен изпълнителен лист №9 от 15.02.2022 г., издаден по гр.д. №367/2021 г. по описа на Районен съд Кубрат за заплащане на сумата от 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 5 лв. – платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Видно от молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал съдебният изпълнител да образува изпълнително дело срещу длъжника, да му връчи покана за доброволно изпълнение, като преди това да извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника; да наложи запори на банковите сметки на длъжника, възбрани на откритото недвижимо имущество на длъжника; да наложи запори на всички вземания на длъжника, произтичащи от трудови възнаграждения, граждански договори, пенсия, както и договори за наем или аренда на притежавани от него недвижими имоти. В случай че задължението не бъде погасено в срока за доброволно изпълнение или в следствие на наложените обезпечителни мерки, моли ЧСИ да насрочи опис, оценка и публична продан на установените и възбранени имоти. С молбата взискателят е възложил на ЧСИ всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ, както и възможността да определи способа за изпълнение.

На 13.03.2022 г. съдебният изпълнител е отправил искане до НАП за издаване на документ по чл. 194, ал. 4 от ДОПК и на основание чл. 74, ал.1, т. 4 от ДПК за предоставяне на информация относно притежавани недвижими имоти, движими вещи и банкови сметки на ЮЛ - длъжник.

На 11.04.2022 г. е постъпило уведомление от НАП, в което е посочено, че длъжникът притежава следните недвижими имоти: сграда в гр. Шумен, ул. „......“ №29, сграда в гр.

Шумен, ул. „........“ №6, ет. 1 и земя и сграда в гр. Шумен, ул. „.......“ №5, ет.10 и открита платежна сметка в „Изипей“ АД. На същата дата е постъпило удостоверение, от което се установява, че длъжникът няма публични задължения.

На 13.04.2022 г. ЧСИ е извършил справка в Агенция по вписванията чрез отдалечен достъп за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на длъжника – ЮЛ.

На 13.04.2022 г. е изготвена справка по кадастралната карта за самостоятелен обект в сграда ***.

С писмо изх. №5051 от 14.04.2022 г. е изпратено съобщение до „Изипей“ АД гр. София за наложен запор върху всички бъдещи и настоящия вземания на длъжника при тях. С писмо изх. №58424 от 01.11.2022 г. третото лице е уведомило ЧСИ, че признава за основателно вземането, върху което на наложен запорът, но не са готови да го изпълнят, доколкото в откритата при тях микросметка на длъжника няма налични средства.

На 20.04.2022 г. е вписана възбрана върху следния недвижим имот, собственост на длъжника – 1/15 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ 81.10 кв.м., находящ се в сграда с идентификатор ***.

На 26.04.2022 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.

На 06.12.2023 г. съдебният изпълнител е отправил искане до НАП за издаване на документ, съдържащ информация относно притежавани недвижими имоти, движими вещи и 2 банкови сметки на длъжника. На 08.12.2023 г. е постъпило уведомление от НАП, в което е посочено, че длъжникът притежава следните недвижими имоти: сграда в гр. Шумен, ул.

„......“ №29, сграда в гр. Шумен, ул. „........“ №6, ет. 1 и земя и сграда в гр. Шумен, ул. „.......“ №5, ет.10 и платежна сметка в „Изипей“ АД.

На 16.05.2024 г. длъжникът е депозирал по изпълнителното дело заявление, с което моли на основание чл. 433 от ГПК съдебният изпълнител да прекрати делото.

С разпореждане изх. №8208/25.05.2024 г. ЧСИ постановил отказ да прекрати делото.

Приел, че няма двугодишен период, в който да не са извършвани изпълнителни действия, за да бъде прекратено същото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8, както и че не са налице и други обстоятелства, поради което делото да бъде прекратено и на останалите основания посочени в чл. 433 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е жалбата на длъжника срещу постановление за отказ да бъде прекратено по перемпция изп.д. №90/2022 г. по описа на ЧСИ с рег. ....... В нормата на чл.435 ГПК са посочени кои точно действия на съдебния изпълнител кои страни могат да обжалват. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение.

Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти /в този смисъл задължителните указания на ВКС по прилагането на закона, дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Началото на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК се поставя от последното изпълнително действие, предприето от съдебния изпълнител /вкл. при овластяване по реда на чл.18 ЗЧСИ/, както и с всяко искане на взискателя за извършване на действие, което съставлява елемент от фактическия състав на предвидения в закона способ. В т.10 от цитираното ТР са изброени примерно действия по принудително изпълнение прекъсващи давността: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети лице.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др..

Съобразно постановките на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За да се поддържа висящността на изпълнителния процес, взискателят следва да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

3

В случая с молбата за образуване на изпълнително дело взискателят Община Кубрат е поискал проучване на имущественото състояние на длъжника и е посочил конкретни способи на изпълнение – да се наложат запори на банковите сметки и вземания на длъжника и възбрани на откритото недвижимо имущество на длъжника и в случай че задължението не бъде погасено в срока за доброволно изпълнение или в следствие на наложените обезпечителни мерки да се насрочи опис, оценка и публична продан на установените и възбранени имоти.

Както се посочи по-горе началото на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК се поставя не само от последното предприето изпълнително действие от съдебния изпълнител, но и с всяко „искане“ на взискателя за извършване на действие, което съставлява елемент от фактическия състав на предвидения в закона способ. Съобразно правилата на изчисляване на сроковете по чл.60, ал.2 ГПК двугодишният срок предвиден в чл.433, ал.1, т.8 ГПК е изтекъл, тъй като е налице бездействие на взискателя в продължение на две години. В случая последното изпълнително действие, осъществено по делото, е на 20.04.2022 г. с налагане на възбрана върху имущество, собственост на длъжника. Така за периода от 20.04.2022 г. до 25.05.2024 г.

(датата, на която е постановен отказа на съдебния изпълнител) по изпълнителното делото не са налице данни за поискани от взискателя (или извършени от съдебния изпълнител въз основа на възлагането му по чл. 18 от ЗЧСИ) изпълнителни действия или за извършени плащания от третото лице, в изпълнение на предприетия изпълнителни способ наложен запор на вземания на длъжника от „Изипей“ АД (както бе посочено по-горе по сметките няма постъпили суми), съответно опис, оценка или насрочване на публична продан на възбранения имот на длъжника, които пречат на изпълнителното дело да се погаси по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. От 20.04.2022 г. е започнал да тече двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, който е изтекъл на 20.04.2024 г., което означава, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, считано от 21.04.2024 г..

В молбата на взискателя за образуване на изпълнителното дело са възложени на ЧСИ правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ. Тази разпоредба възлага на ЧСИ допълнителни действия свързани с проучване на имуществото на длъжника, с правото му да изисква документи, справки за актуални адреси свързани с връчване на призовки, съобщения и други, които действия са подготвителни с оглед успешното провеждане на изпълнителните действия по опис, оценка и осребряване имуществото на длъжниците, но не прекъсват срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което и изисканата от ЧСИ на 06.12.2023 г. справка от НАП с цел проучване имущественото състояние на длъжника, макар и да замества искане за действие от взискателя, както се посочи, не е действие поддържащо висящността изпълнителния процес.