Решение № 366 от 19.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Велико Търново, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Драгoстинов

Членове:

Еманоел Вардаров

Йордан Воденичаров при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20234100500434 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№573/26.04.2023г. по гр.дело№ 2134/2022г. на ВТРС, съдът е : -отхвърлил предявения осъдителен иск от страна на „Агрополизем”ЕООД срещу „Фодър Комерс“ООД за сумата 1830.60лв., представляваща цена на доставен ечемик, по повод на което е издадена фактура№435/31.8.2020г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното и изплащане, като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на „Фодър Комерс“ООД по договор за цесия от 05.01.2022г., сключен между „Финмарк Комерсиал“ЕООД и „Фодър Комерс“ООД; -осъдил „Фодър Комерс“ООД да заплати на „Агрополизем”ЕООД сумата 775.80лв. разноски за производството; -осъдил „Агрополизем”ЕООД да заплати на „Фодър Комерс“ООД сумата 670.00лв. - разноски за производството.

Против решението е подадена въззивна жалба от „Агрополизем”ЕООД(чрез адв.Ал.Ч. от ВТАК – редовно упълномощен). Изпълнена е процедурата по чл.263 от ГПК. В срока за отговор „Фодър Комерс“ООД не е депозирал отговор на жалбата.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от „Агрополизем”ЕООД(чрез адв.Ал.Ч. от

ВТАК) п р о т и в Решение№573/26.04.2023г. по гр.дело№2134/2022г. на ВТРС. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд не се съобразил със събраните по делото доказателства и е постановил акт в противоречие със закона.

Погрешен бил изводът за валидно извършено прихващане. Правопогасяващото възражение на „Фодър Комерс“ООД се основавало на твърдението, че с договор за цесия от 05.01.2022г., сключен между „Финмарк Комерсиал“ЕООД и „Фодър Комерс“ЕООД, последното дружество прехвърлило вземането си срещу „Агрокрафт“ЕООД, произтичащо от споразумение от 03.02.2022г., както и вземане, произтичащо от договор№45/30.09.2019г. за търговска продажба на отложено плащане и от фактура№2-2326/30.09.2019г. Не ставало ясно как договорът за цесия е сключен на 05.01.2022г.

1 по споразумение, сключено на 03.02.2022г.(един месец след сключването на т.н. договор за цесия).

По делото нямало нито едно доказателство, че в случая ставало въпрос за ликвидни и изискуеми задължения, още по-малко пък имало доказателства за изявление за прихващане съгласно чл.103чл.105 от ЗЗД. Съдът изразил становище, че това е факултативна компенсация, тъй като кредиторът, в чиято полза е предвидена законната пречка за прихващане, едностранно се отказва от една възможност. За да е налице материално изявление за прихващане, трябвало да са налице посочените в закона условия, вкл. вземането да е ликвидно - установено по основание и размер.

Счита, че случая липсвали всички изискуеми от закона условия, за да е налице прихващане вземането не било ликвидно, вземането не било изискуемо, липсвало направено изявление за прихващане. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения осъдителен иск от страна на „Агрополизем”ЕООД срещу „Фодър Комерс“ООД за сумата 1830.60лв., представляваща цена на доставен ечемик, по повод на което е издадена фактура№435/31.08.2020г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното и изплащане, като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на „Фодър Комерс“ООД по договор за цесия от 05.01.2022г., сключен между „Финмарк Комерсиал“ЕООД и „Фодър Комерс“ООД. Претендират се направените разноски пред двете инстанции.

В съдебно заседание въззивникът „Агрополизем”ЕООД(чрез адв.Ал.Ч. от ВТАК поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, както и разноските пред първата инстанция.

В съдебно заседание въззиваемата страна „Фодър Комерс“ООД (чрез адв.Л. Пл.М. от ВТАК), моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.I от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.I I от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е основателна, а обжалваното първоинстанционно решение като краен резултат е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава исковата претенция, въззивният съд квалифицира предявеният иск като такъв по чл.79 от ЗЗД ввр. чл.327 ал.1 от ТЗ ввр. чл.318 от ТЗ и чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 от ЗЗД.

Представена е фактура№435/31.08.2020г., според която „Агрокрафт”ЕООД е доставило на „Фодър Комерс“ООД 75.00тона ечемик(реколта 2020г.) при единична цена от 230.00лв./тон, както и 6780.00кг. ечемик при единична цена от 0.27лв./кг., като във фактурата е посочено, че е приспаднат аванс от 17250.00лв. по фактура№421/27.05.2020г. Фактура№435/31.08.2020г. е подписа от представляващия „Фодър Комерс“ООД. С договор за прехвърляне на вземане от 2

02.02.2022г. „Агрокрафт”ЕООД е прехвърлило на „Агрополизем”ЕООД вземанията си от „Фодър Комерс“ ООД за сумата от 113256.00лв. по фактура№452/23.11.2020г., за сумата 1830.60лв. по процесната фактура№435/31.08.2020г. и за сумата 1200.00лв. по фактура№385/30. 09.2019г.

Извършено е уведомлението за извършената цесия(връчено на „Фодър Комерс“ООД на 03.02.2022г.).

С договор за цесия от 05.01.2022г. „Финмарк Комерсиал“ЕООД прехвърлило на „Фодър Комерс“ООД вземането си срещу „Агрокрафт“ЕООД, произтичащо от споразумение от 03.02.2022г., възлизащо на сумата 7757.65лв., както и вземането си, произтичащо от договор№45/30.09.2019г. за търговска продажба на отложено плащане и от фактура№2-2326/30.09.2019г., възлизащо на 31449.60лв. Съгласно чл.7 от договора цедентът се е задължил да направи прихващане на вземането си от „Агрокрафт“ЕООД до размер на сумата от 39207.25лв., при което „Фодър Комерс“ООД е погасило изцяло задълженията си към „Агрокрафт“ЕООД с подписването на договора за цесия. Уведомлението за извършената цесия е връчено на „Агрокрафт“ЕООД на 01.03.2022г.

Според заключението по допуснатата счетоводна експертиза задължението по фактура№435/31.08.2020г. е налично по кредитното салдо на „Фодър Комерс“ООД по счетоводна сметка 401 „Доставчици“ и към момента на извършване на проверката, като същото не са извършвани плащания, както към „Агрокрафт”ЕООД, така и към „Агрополизем”ЕООД. И в счетоводството на „Агрокрафт”ЕООД и в това на “Фодър Комерс”ЕООД са налице записвания за вида и количеството на доставената стока по фактура№435/31.08.2020г.(в т.ч.: ечемик(реколта 2020г.) - 75тона с единична цена 230.00лв./тон и обща стойност 17250.00лв.; ечемик – 6.780тона с единична цена 270.00лв./тон и обща стойност 1830.60лв., като същата е осчетоводена, както при „Агрокрафт”ЕООД, така и при „Фодър Комерс“ООД. От страна на „Фодър Комерс“ООД не били извършвани плащания към „Агрокрафт“ЕООД или към „Агрополизем“ЕООД във връзка със задължения по фактура№435/31.08.2020г. за сумата 1830.60лв. Според извършената проверка от вещото лице цесията от 05.01.2022г. на вземания от „Агрокрафт“ЕООД е отразена в счетоводството на „Финмарк Комерсиал“ЕООД и в това на „Фодър Комерс ”ООД. В счетоводствата на „Финмарк Комерсиал“ЕООД и на „Фодър Комерс“ООД е извършено прихващане с вземания към „Агрокрафт“ЕООД. В счетоводството на „Финмарк Комерсиал“ ЕООД било отчетено намаление на вземанията от „Агрокрафт“ЕООД, срещу увеличение на паричните средства в разплащателна сметка с 39207.25лв. В счетоводството на „Фодър Комерс“ООД било отчетено увеличение на вземанията от „Агрокрафт“ЕООД, срещу извършеното плащане на 17.02.2022г. от страна на "Фодър Комерс“ЕООД в полза на „Финмарк Комерсиал“ЕООД на сумата 39207.25лв. с посочено основание „Цесия по договор от 05.01.2022г.“.

Извършената на 02.02.2022г. цесията на вземания между „Агрокрафт“ЕООД и „Агрополизем“ЕООД е осчетоводена в счетоводствата и на двете дружества, като към момента на проверката продажната цена по договора за цесия в размер на 116286.60лв. не била заплатена от цесионера на цедента. Първоинстанционният съд и настоящата инстанция кредитират заключението на вещото лице като обосновано и му дават вяра. Същото не е оспорено от страните по делото.

С Договор№27/24.04.2020г. за покупко-продажба на зърно „Агрокрафт“ЕООД се е задължило да продаде на „Фодър Комерс“ООД царевица, реколта 2020г., 250 тона, при цена 205.00лв./тон, в срок до 15.10.2020г., като плащането е извършено 100% авансово на дата 28.04.2020г. с платежно нареждане за сумата 30000.00лв. и платежно нареждане от 29.04.2020г. за сумата 21250.00лв. Няма данни за извършена доставка. С Договор№29/30.04.2020г. за покупко- 3 продажба на зърно „Агрокрафт“ЕООД се е задължило да продаде на „Фодър Комерс“ООД царевица, реколта 2020г., 50тона, при цена 205.00лв./тон, в срок до 15.10.2020г., като плащането е извършено 100% авансово на дата 04.05.2020г. с платежно нареждане за сумата от 10250.00лв.

Няма данни за извършена доставка. С фактура№20000002733/08.06.2020г. „Фодър Комерс“ООД(доставчик-продавач) е доставил на „Агрокрафт“ ЕООД(получател-купувач) препарати за растителна защита(зетрола, пулсар плюс и суми алфа) на стойност 15860.16лв., като предаването е удостоверено и със стокова разписка№0000016812/03.06.2020г. за получаване на препаратите. Няма данни фактурата да е платена и след падежа – 30.09.2020г.

Настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и препраща своята към нея. Пред въззивния съд не са събирани доказателства, които да я променят.

Претенциите на жалбоподателя се изразяват oтносно погрешни изводи на първоинстанционния съд за валидно извършено прихващане. Правопогасяващото възражение на „Фодър Комерс“ООД се основавало на твърдението, че с договор за цесия от 05.01.2022г., сключен между „Финмарк Комерсиал“ЕООД и „Фодър Комерс“ЕООД, последното дружество прехвърлило вземането си срещу „Агрокрафт“ЕООД, произтичащо от споразумение от 03.02.2022г., както и вземане, произтичащо от договор за търговска продажба на отложено плащане №45/30.09.2019г. и от фактура№2-2326/30.09.2019г. Не ставало ясно как договорът за цесия бил сключен на 05.01.2022г. по споразумение, сключено на 03.02.2022г.(един месец след сключването на т.н. договор за цесия). Нямало доказателства, че прихващането се отнасяло за ликвидни и изискуеми задължения, още по-малко пък имало доказателства за изявление за прихващане съгласно чл.103чл.105 от ЗЗД.

Безспорно е установено по делото, че се касае до продажба на стока, „Агрокрафт“ЕООД е доставило на „Фодър Комерс“ООД стоката(съответното количество ечемик). Продажбата е двустранен договор, който поражда права и задължения за двете страни. Задължение на продавача е да прехвърли собствеността на вещта и да я предаде на купувача. Задължение на купувача е да получи вещта и да заплати нейната цена, възлизаща на 1830.60лв. по чл.327 от ТЗ. Издадената фактура№435/31.08.2020г. е доказателство за сключения договор, като същата отразява съществените елементи от съдържанието на сделката. Фактурата е подписана от лице, представител на купувача и приело доставената стока и това удостоверява съгласие за посоченото съдържание на сделката, а именно закупуване на получената стока. Търговската продажба обаче, като неформална сделка не изисква задължително писмено документиране и съществуването на неформален договор между страните може да бъде фактурирано и едностранно. Също така, не само подписаната двустранно фактура може да бъде кредитирана като доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката(вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето и), но отделно от това вписването в дневниците за покупки на лицето, което не е подписало тази фактура, както и отразяването на стойността и в справките декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит, представляват признание за възникването и изпълнението на продажбеното правоотношение, по повод на което фактурата е била съставена. Така, доколкото от заключението по счетоводната експертиза се установява, че „Фодър Комерс“ООД включил фактурата в дневника на покупките си, то съдът приема този факт като недвусмислено признание за съществуването на договорното правоотношение и за неговия предмет(покупко-продажба на 6780.00кг. ечемик при 4 единична цена от 0.27лв./кг., като стоката по договора е предадена и приета и цената възлиза на 1830.60лв.).