Решение № 422 от 17.07.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Атанасова

Членове:

Невена Грозева

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Росица Славова като разгледа докладваното от Даниела Атанасова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200186 по описа за 2024 година Производството е образувано по касационни жалби, подадени от адв. В., защитник на подсъдимия Г. Г. Г., и от адв. Б., повереник на частните обвинители М. П. К. и Г. Н. М., срещу решение № 2 от 15.01.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 483/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

С касационната жалба, подадена от адв. Б., повереник на частните обвинители К. и М., е заявено единствено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Жалбоподателят счита, че така наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо и не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на наказанието по чл. 36 НК. Посочва като правилно заключението на въззивния съд, че изказването на съболезнования и съжаление от подсъдимия не е смекчаващо обстоятелство с тежест, надхвърляща действителната. Съгласява се с констатираните от контролирания съд отегчаващи вината обстоятелства. Застъпва позицията, че като отегчаващо вината обстоятелство следва да бъде прието това, че подсъдимият е превозвал четири непълнолетни лица въпреки краткия стаж, който е имал като водач на МПС. В жалбата изброява като отегчаващи вината обстоятелства това, че подсъдимият е шофирал извън населено място, в тъмната част на денонощието, с несъобразена спрямо възможностите му като водач скорост, както и в нарушение на разположените в процесния участък 1 пътни знаци. Сочи още, че към тези обстоятелства следва да бъдат отнесени и причинените несъставомерни вреди от деянието – телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК, а също така и имуществените вреди на управлявания от подсъдимия автомобил, на трактора, както и оградата на лабораторията /име/. Твърди, че за да бъдат реализирани целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК, на подсъдимия следва да бъде определено наказание около седем години лишаване от свобода. Моли така определеното наказание да бъде завишено.

С касационната жалба, подадена от подсъдимия Г., чрез защитника - адв.

В., също е заявено единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. С нея се оспорва въззивното решение в частта му, с която е отменено приложението на чл. 66, ал. 1 НК и е постановено подсъдимият да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца. Жалбоподателят изразява несъгласието си с преценката на въззивния съд, че на някои от смекчаващите отговорността обстоятелства е придадена тежест, надхвърляща действителната. Навеждат се твърдения, че изказването на съболезнования от страна на подсъдимия следва да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство. В допълнение са развити съображения относно ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия. Счита за неправилно отчетени от въззивната инстанция на отегчаващите отговорността обстоятелства - несъставомерните вреди от деянието – причинените леки телесни увреждания, имуществените вреди на лекия автомобил, трактора и недвижимия имот на лаборатория /име/. Изразява се несъгласие с извода на съда, че следва да бъде влошено положението на подсъдимия поради това, че не се е обадил на телефон 112 и не е оказал помощ на пострадалите пътници, и не е съобразил скоростта на движение с поставените на пътния участък знаци. Жалбоподателят не е съгласен с извода на контролирания съд, че с приложението на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК няма да се спази изискването за справедливост на наказанието. Твърди, че подсъдимият Г. не е личност с висока степен на обществена опасност, предвид следните обстоятелства: чистото съдебно минало, добрите му характеристични данни, младата възраст, трудовата ангажираност, направените самопризнания още в началото на досъдебното производство, съдействието му за разкриване на обективната истина, признаването и осъзнаването на собственото му виновно поведение, изказаното съжаление и разкаяние за стореното. Счита, че целите на наказанието ще бъдат постигнати и без да се налага ефективно изтърпяване на наложеното му наказание. Моли да бъде изменено въззивното решение и изтърпяването на така наложеното на подсъдимия наказание да бъде отложено за срок от четири години.

В съдебно заседание пред касационната инстанция повереникът на частните обвинители поддържа подадената от него касационна жалба по изложените в нея съображения. Намира наложеното наказание за несъразмерно ниско, като според него то няма да изпълни целите, предвидени в чл.36 от НК. Изразява становище, че подсъдимият следва да изтърпи 2 ефективно наложеното му наказание, като същото следва да бъде определено около средния размер. Моли жалбата, подадена от подсъдимия, да бъде оставена без уважение Претендира на подсъдимия да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от около шест години, както и да бъдат присъдени сторените от частното обвинение разноски.

Защитникът на подсъдимия – адв. В., моли касационната жалба, подадена от повереника на частните обвинители, да бъде оставена без уважение. Счита, че не са налице цитираните в нея и изложените в съдебното заседание основания за изменение на оспорения съдебен акт и увеличаване размера на наложеното наказание. Моли да бъде уважена подадената от защитата касационна жалба, като бъде приложен институтът на условното осъждане.

Подсъдимият се съгласява със становището на защитника си. Поддържа касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура намира касационните жалби за неоснователни. Излага становище, че наложеното наказание лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца, след редукцията по чл.58а от НК, не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал.1, т.3 от НПК. Според него същото съответства на обществената опасност на дееца и на деянието, независимо че се касае за пътнотранспортно произшествие с причинена смърт и телесни повреди. Застъпва позицията, че правилно въззивният съд е отменил приложението на института на условното осъждане и че наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно. В допълнение, намира наложеното наказание по чл. 343г НК за правилно отмерено и съобразено с наложения размер на наказанието лишаване от свобода.

В последната си дума подсъдимият Г. изказва съболезнования и съжалява за случилото се. Твърди, че още не може да преодолее това, което е станало. Моли за условно осъждане.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното:

С присъда № 66 от 04.09.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 1299/2023 г., Окръжен съд – Пловдив е признал подсъдимия Г. Г. Г. за виновен в това, че на 12.11.2021 г., на път /път/, км /номер/ (пътя /населено място/ - /населено място/), при управление на моторно превозно средство – лек автомобил /марка/ с рег. № /рег. №/, е нарушил правилата за движение, а именно: чл. 20, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смърт на едно лице – Н. Г. Н., и средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 НК на едно лице – И. К. К., поради което на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, предл. 1, вр. ал. 1, б.

„б“, предл. 2 и б. „в“, предл. 1, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, вр. чл. 2, ал. 1 НК е осъден на две години и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

3

На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 НК от наказанието лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан от 13 до 16.11.2021 г., като един ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода.

На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 59, ал. 4 НК от наказанието лишаване от право за управляване на МПС е приспаднато времето, през което за същото престъпление подсъдимият е бил лишен от това право, считано от 30.01.2023г. до влизане на присъдата в сила.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по въпросите, свързани с веществените доказателства, както и разноските по делото.

По въззивна жалба на повереника на частните обвинители – адв. Б., е образувано в.н.о.х.д. № 483 от 2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

С решение № 2 от 15.01.2024 г. по в.н.о.х.д. № 483 от 2023 г. е изменена първоинстанционната присъда, като е отменена в частта, в която изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от четири години, като вместо това постановява на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС наказанието две години и четири месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Със същото решение присъдата е изменена и в частта, в която е приложен чл.59, ал. 4 НК, с начална дата 30.01.2023 г., като приспада времето, през което подсъдимият Г. е бил лишен от право да управлява МПС, считано от 02.02.2023 г. до влизане на присъдата в сила. В останалата част присъдата е потвърдена.

С двете жалби е ангажирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т.

3 от НПК, като доводите които се релевират са във връзка с едни и същи обстоятелства, макар и оценени по-различен начин, и с различна насоченост – подсъдимият обжалва решението на АС само в частта относно отмяната на приложението на чл.66 от НК, докато частните обвинители атакуват решението досежно размера на наложеното наказание лишаване от свобода, като намират, че същото следва да бъде определено в размер на седем години.

Ето защо, доводите, залегнали в процесните документи следва да бъдат обсъдени съвместно доколкото, касаят релевантните за индивидуализацията на наказанието обстоятелства.

Индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, по силата на който съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид са тези, определящи конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризиращи личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху 4 извършителя, с оглед постигане целите на генералната и специална превенции.

Правилно решаващите инстанции са преценили, че действащият към момента на деянието материален закон(предвид санкционната част на нормата на чл.343, ал.4, вр., ал.3, б.“Б“ от НК, по отношения на която са настъпили промени) се явява по-благоприятен закон, с оглед разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК.

В настоящия казус първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК. При тази диференцирана процедура наказанието подлежи на определяне по правилата, визирани в разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, която препраща към нормата на чл.58а от НК. Първата инстанция е индивидуализирала наложеното на подс. Г. Г. наказание лишаване от свобода при предпоставките на чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК, като е определила наказание лишаване от свобода за срок три години и шест месеца, което е редуцирала с една трета на две години и четири месеца, като на основание чл.66 от НК е отложила изтърпяването му с изпитателен срок от четири години.

Пловдивският апелативен съд, бидейки сезиран с искане за увеличаване на наложеното наказание лишаване от свобода и за отмяна приложението на условното осъждане, след като е извършил собствена оценка на установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, е отменил приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, като е определил първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

Разпечатката съдържа 34 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/67750467-3fdf-42c0-8808-bf58d2e7bac7