Решение № 22 от 31.05.2026, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Чепеларе, 31.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сона Гарабедян при участието на секретаря Нина Горялова като разгледа докладваното от Сона Гарабедян Гражданско дело № 20225450100104 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба вх. № 1353/14.06.2022 г., подадена от Б. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.****, ж.к. ”**** " №****, ет.****, ап. **** и С. Ж. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.****, ул. "****" №****, ет.****, ап. **** против Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството на Република България, с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В ИМ се посочва, че с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 480, том III, дело № 676 от 25.11.1997 г. на съдия при РС Чепеларе, ищецът Б. И. Т. бил признат на основание чл. 483 от ГПК (отм.) за собственик на следния недвижим имот: Застроено дворно място от 110 кв.м., по кадастралната основа, съставляващо част от имот пл. №****, за която част бил отреден парцел **** -**** в кв. **** по плана на гр. Чепеларе, с уредени регулационни сметки, при граници: от две страни улици, н-ци на М. С., Г. Н., н-ци Д. Н. и Б. К., заедно със застроения в този парцел хотел-ресторант върху 110 кв.м., състоящ се от избен етаж, четири самостоятелни етажа и мезонет.

Твърди се, че описаният имот е идентичен с ПИ с идентификатор 80371.241.**** по КККР на гр. Чепеларе, одобрени със Заповед № РД-1857/28.08.2006 г. на изп. директор на АГКК, последно изменен със Заповед № КД-14-21-197/22.06.2010 г. на Началника на СГКК – Смолян, с адрес на поземления имот - гр.****, ул. "****" №****, площ – 133 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване 1 ниско застрояване (до 10м.), стар идентификатор – няма, съседи:

80371.241.****; 80371.241.****; 80371.241.****; 80371,241.****.

Твърди се, че от придобиването на описания имот през 1997 г. до настоящия момент ищецът Б. И. Т., а след сключването на граждански брак на **** г., заедно с ищеца С. Ж. Т. упражнявали фактическа власт (владеели) съседния имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор 80371.241.**** по КККР на гр. Чепеларе, одобрени със Заповед № РД-18-57/28.08.2006 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот - няма данни за изменение, с адрес на поземления имот: гр.****, ул."**** " №****; площ: 140 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), стар идентификатор – няма, номер по предходен план - няма, съседи на имота: поземлени имоти 80371.241.****;

80371.241.****; 80371.241.****; 80371.241.****; 80371.241.****.

Сочи се, че на 18.02.2022 г. ищците са подали молба-декларация чрез кмета на Община Чепеларе до Нотариус В. Е., рег. № **** на Нотариалната камара, с район на действие РС - Чепеларе за извършване на обстоятелствена проверка по чл. 587, ал. 2 от ГПК и чл. 79 от ЗС за признаване правото им на собственост върху Поземлен имот с идентификатор 80371.241.****. Към описаната молба-декларация имало удостоверяване от Община Чепеларе, че ПИ с идентификатор 80371.241.**** е бил деклариран от Б. И. Т. парт. № 6305266064002 от 26.05.1998 г.

С Удостоверение изх. № АК-02-27-668/25.03.2022 г., Областна администрация Смолян уведомила нотариус В. Е., че за ПИ с идентификатор 80371.241.****, попадащ в УПИ ****- **** в кв. **** по плана на гр. Чепеларе, одобрен със Заповед № 220/18.09.1996 г. имало съставен Акт за държавна собственост № 136/18.12.1984 г.

Предвид изложеното ищците мотивират правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване на факта, че Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не била собственик на ПИ с идентификатор 80371.241.****. Искът се предявявал и от съпругата на ищеца - С. Ж. Т., тъй като ищците са сключили граждански брак на **** г. Следователно съпругата С. Ж. Т. била необходим задължителен другар и искът следвало да се предяви и от нейно име.

Ответникът издал Акт за държавна собственост № 136/18.12.1984 г. за описания имот, като приел, че имотът бил държавна собственост.

Следователно ответникът оспорвал правото на собственост на ищците върху процесния имот и бил налице спор за материално право.

Твърди се, че Държавата не е придобила правото на собственост върху описания имот по нито един от визираните в чл. 43, ал. 1 от ЗДС, ДВ бр. 44 от 21.05.1996 г. способи и следователно не била собственик на имота.

2

По изложените съображения молят да бъде прието за установено по отношение на Б. И. Т. и С. Ж. Т., че Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, не е собственик на Поземлен имот с идентификатор 80371.241.**** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Чепеларе, общ. Чепеларе, обл. Смолян, одобрени със Заповед РД-18-57/28.08.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот - няма данни за изменение; адрес на поземления имот: гр.****, ул. "****" №****; площ - 140 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.); стар идентификатор - няма; номер по предходен план - няма, съседи на имота: поземлени имоти 80371.241.****; 80371.241.****; 80371.241.****;

80371.241.****; 80371.241.****.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който изразява становище за недопустимост на исковата молба, поради което моли същата да бъде оставена без разглеждане като такава и да бъде прекратено производството по делото.

Фактическите състояния владение /каквото се претендирало в настоящия случай/ и държане били правно защитими чрез владелческите искове. Друга правна защита те не можели да получат, тъй като законът забранявал предявяването на искове за установяване на факти с правно значение извън изрично уредените в закона. Нямало фактическо състояние, което да легитимира ползващия се от това състояние да предяви пред съд от свое име чужди права. Според чл. 26, ал. 2 от ГПК освен в предвидените от закон случаи, никой не можел да предявява от свое име чужди права пред съд.

Затова процесуално легитимиран да предяви пред съд някое материално субективно право бил този, който твърдял, че го притежава.

От друга страна, в исковата молба било посочено, че Държавата не била собственик на процесния имот, тъй като не била придобила правото на собственост върху същия по нито един от способите, описани в чл. 43, ал. 1 от ЗДС. От така указаното следвало, че с исковата молба се целяло установяване в отношенията между страните по делото, че държавата не е била собственик на процесния имот към 18.12.1984 г. (актуването му като държавен е с АДС № 136/18.12.1984 г.), поради което искът се явявал недопустим, тъй като установителен иск за собственост към минал момент бил допустим само в изрично предвидените в закона случаи. В общия случай установяването на права на собственост към минал момент или отричането им към минал момент чрез иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, нямал подобни правни последици законът не предвиждал възможност решение, постановено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, с което е признато или отречено право на собственост към минал момент, да има за последица придобиване или възможност за придобиване на такова право към настоящ момент.

По отношение на посоченото от ищеца пасивно легитимирано лице по иска, а 3 именно Министъра на регионалното развитие и благоустройството, моли да се има предвид, че от приложената към исковата молба молба-декларация от ищците до Община Чепеларе се установявало, че процесният имот попадал в УПИ ****- **** в кв. **** по плана на гр. Чепеларе, като за 1/3 идеална част от същия имало съставен Акт за частна общинска собственост № 156/19.07.2004 г. Притежаването на идеална част от имот означавало, че същата не може да бъде точно определена с конкретно местоположение и граници, поради което не можело да се определи в коя част на целия имот попада тя, а именно възможно било да попада и в имота, претендиран от ищците. От указаното следвало, че пасивно легитимирана страна в процеса трябвало да бъде и Община Чепеларе, която се легитимирала като собственик на идеална част от имота, в който попадал претендирания имот, а не само министъра на регионалното развитие и благоустройството. Процесуалната легитимация - активна и пасивна, представлявала абсолютна процесуална предпоставка, от която зависело съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, за наличието на която съдът следвало да следи служебно и която обуславяла допустимостта както на предявения иск, така и на образуваното въз основа на него съдебно производство.

Относно посочената от ищеца цена на иска, а именно 1/4 от данъчната оценка на имота, счита същата за неправилно определена. Съгласно нормата на чл.

69, ал. 1, т. 3 от ГПК - размерът на цената на иска по искове за нарушено владение била една четвърт от размера по т. 2. От така определената от ищеца цена на иска се установявало, че предявеният иск бил именно владелчески. В случай, че се претендирал иск за собственост и други вещни права върху имот, то цената на иска предвид чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК представлявала данъчната оценка на имота, а не част от нея. Цената на иска представлявала положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следвало да следи служебно до приключване на делото във въззивна инстанция - чл. 119, ал. 1 от ГПК.

Предвид изложеното, счита предявеният отрицателен установителен иск за недопустим, тъй като ищците следвало да защитят правата си по друг ред - с предявяването на иск, различен от настоящия. Поради това моли исковата молба да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по нея да бъде прекратено.

В случай че съдът не приеме съображенията за недопустимост на иска, изразява становище за неговата неоснователност.

Към исковата молба не били приложени доказателства относно владението, както и под каква форма същото се осъществявало, нито били направени доказателствени искания за установяване му. Единствено се твърдяло, че има удостоверяване от Община Чепеларе, че претендираният имот бил деклариран от ищеца парт. № 6305266064002/26.05.1998 г. Декларирането на имота в данъчната служба не представлявало доказателство за придобиване на правото на собственост, тъй като не бил способ за придобиване на вещни 4 права.

В случая от исковата молба и приложенията към нея не се установявало намерение за своене от страна на ищците и на реално установена от тях фактическа власт върху процесния имот. Твърдението, че ищците са владели имота и са заплащали данъци и такси можело да удостовери само и единствено намерение за своене на имота, което обаче не било достатъчно, за да може правото на собственост да бъде придобито по давност. От съществено значение в случая било обстоятелството спрямо кого тази фактическа власт е била упражнявана и дали е било възможно придобиване по давност на право на собственост на имот, принадлежащ на определен правен субект, в случая Държавата. За да произведе ефект придобивната давност, било необходимо намерението за своене да е било демонстрирано по отношение на действителния собственик. За установяване и доказване на придобивна давност следвало да са налице две кумулативно дадени предпоставки - претендиращият несобственик следвало да е упражнявал фактическа власт по отношение на имота, без противопоставяне от страна на собственика, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик поведение, което да сочи, че упражнявал собственическите правомощия в пълен обем и това поведение е било известно на собственика.

Дори да се приемело, че ищците са имали качеството на владелци по смисъла на чл. 79 от ЗС, не била налице придобивна давност, която да е довела до преминаване на правото на собственост в техния патримониум, предвид особения законов режим за защита на имотите - държавна собственост. Така съгласно чл. 86 от ЗС в редакцията до изм. бр. 33/1996 г. била налице категорична забрана да се придобие по давност вещ, която е била държавна или общинска собственост. По силата на наложения мораториум с § 1 от ЗД на ЗС/ДВ бр. 46/2006 г. и последвалите изменения/, давността за придобиване на държавни и общински имоти не течала за периода от 31.05.2006 г. до 07.03.2022 г. Това било така, тъй като с Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д.