Решение № 1934 от 18.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1934 гр. София, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100501970 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 240 от ГПК.

Подадена е молба от “С.” ЕАД с правно основание чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на неприсъствено решение, постановено на 21.10.2021г. по гр.д. № 17506/2021г. по описа на СРС, ГО, 76 състав.

Молителят твърди, че е бил лишен от участие в съдебното производство, по което е постановено процесното решение, тъй като не бил връчен надлежно препис от исковата молба с приложенията, както и че не бил редовно призован за откритото съдебно заседание, проведено пред СРС на 21.10.2021г., в което е постановено оспорваното съдебно решение. По същите съображения сочи, че и преписът от съдебното решение бил връчен в нарушение на правилата за връчване, а за постановеното решение узнал на 29.11.2021г., на която дата П.Х. /ищец по делото/ се явил в канцеларията на дружеството и поискал да бъде възстановен на работа въз основа на влязлото в сила първоинстанционно решение. Поддържа, че нито едно съобщение и/или призовка по делото не е било връчено на дружеството по предвидения в ГПК ред. Освен това част от призовките били адресирани до дружеството, но като адресат било вписано предишното фирмено наименование - “Ч.И.” АД.

1

Релевират се доводи, че призоваването на страните може да се извърши по телефон или чрез електронна поща, данни за която са били надлежно вписани по партидата на дружеството в Търговския регистър. Счита, че е имало още законови възможности за връчване на призовки и съдебни книжа до ответното дружество, но съдът не ги е използвал. На следващо място, развити са съображения, че дружеството е общинско такова и 100 % от капитала е собственост на СОС. Столична община води публичен регистър на всички общински дружества, което дава възможност да бъдат установени контактите на дружествата. По тези съображения е направено искане за отмяна на постановеното неприсъствено решение и за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Ответникът по молбата – П.И.Х. изразява становище за неоснователност на същата. Поддържа, че първоинстанционният съд е предприел действия по призоваване на ищцовото дружество в съответствие с изискванията на ГПК и конкретно на приложената фикция по чл. 50, ал. 2 от ГПК. Излага, че адресът на управление на дружеството, вписан в Търговския регистър, е този, на който са изпращани всички съобщения и призовки.

Счита, че вписаните обстоятелства относно действията по призоваване, отразени във върнатия отрязък от съобщение, съдържат достатъчно данни за формирането на обоснован извод за наличие на предпоставки за приложение на последиците, уредени в нормата на чл. 50, ал. 2 от ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Установява се, че в проведеното на 21.10.2021г. съдебно заседание по гр.д. 17506/2021г. по описа на СРС, ГО, 76 състав, съдът е постановил неприсъствено решение по реда на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, като е уважил предявените от П.И.Х. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал.1 от КТ.

Адресът за призоваване на ответното дружество, посочен в исковата молба е гр. София, ул. “*******. Преписът от исковата молба е изпратен на същия адрес, като съобщението е върнато по делото в цялост, с отбелязване от длъжностното лице по призоваване, че е посетил посочения адрес на 29.07.2021г., но не е открил никакви индикации за търсената фирма.

2

Посочено е още, че тази фирма е приемник на “Ч.И.”, която се е преместила преди около 1 една година от адреса. Длъжностното лице по призоваване е залепило на 29.07.2021г. уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК на входната врата и е пуснал екземпляр от него в пощенската кутия.

Първоинстанционният съд е извършил служебна справка по партидата на дружеството в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел и като е установил, че вписаният адрес на управление съвпада с адреса, на който е изпратено съобщение до ответното дружество, е приел, че съобщението е редовно връчено при условията на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Друго съобщение да ответника не е изпращано. Приложените невръчени и върнати в цялост съобщения, адресирани до “Ч.И.” ЕАД, не следва да се обсъждат, тъй като промяната във фирменото наименование на ответното дружество от “Ч.И.” ЕАД на “С.” ЕАД е извършено на 02.02.2021г., т.е. преди датата на подаване на исковата молба.

Първоинстанционният съд е разпоредил призовката до ответното дружество за насроченото съдебно заседание на 21.10.2021г. да се оформи съгласно изискванията на чл. 50, ал. 2 от ГПК – призовка не е изпращана, а е приложена по делото като редовно връчена.

Постановеното по делото неприсъствено решение не е било връчено на ответното дружество. Съобщението, ведно с препис от решението, не е било изпратено на известния по делото адрес, а същото е било изготвено и приложено в цялост по делото като редовно връчено при условията на чл. 50, ал. 2 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Производството по чл. 240, ал. 1 от ГПК – за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение е извънинстанционно, тъй като съдът не действа като инстанция по същество – не проверява правилността на оспореното решение, а само се произнася по наведените доводи за накърняване на основния процесуален принцип – правото на защита на страните по делото /арг. от чл. 9 и чл. 10 от ГПК/, вследствие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, уреждащи връчване на съдебни книжа, призоваване на страните и осигуряване на тяхното участие в процеса.

Съгласно чл. 240, ал. 1 от ГПК в 1-месечен срок от връчване на 3 неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна. Основанията за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение чрез извънредните средства за отмяна са изчерпателно изброени и предполагат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от решаващия първоинстанционен съд, изразяващи се в следното: 1/. страната да е била лишена от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2/. при невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства и 3/. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

Надлежното упражняване на правото на отмяна е обвързано от процесуалния закон с преклузивен едномесечен срок, като в чл. 240, ал. 1 от ГПК е посочен изрично и началният момент, от който започва да тече срокът – от връчване на неприсъственото решение. Следователно, моментът на връчването на решението, и то в съответствие с установените в ГПК правила за призоваване и връчване на съобщения, е единствено релевантен за началото на разглеждания преклузивен срок и допустимостта на молбата по чл. 240, ал. 1 от ГПК трябва да се преценява спрямо същия този момент. До редовното връчване на решението срок по чл. 240, ал. 1 от ГПК не тече, а ако страната сезира съда с молба за отмяна на неприсъствено решение, без да има категорични доказателства за надлежно връчване на решението в предходен момент, едномесечният срок следва да се счита за спазен, а молбата – за допустима. В хипотезата на чл. 240, ал. 1 от ГПК законодателят не придава на узнаването на решението правно релевантно значение /за разлика от отмяната на влязло в сила решение при предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК/. В тази хипотеза /на производство по чл. 240, ал. 1 от ГПК/ течението на срока е обусловено императивно от действителното връчване на решението на страната, срещу която е постановено. В този смисъл „връчването на неприсъствено решение” не е равнозначно на „узнаване на решението” /определение № 550/12.07.2010г. на ВКС по ч.т.д. № 529/2010г., II ТО/.

В конкретния случай се установи, че постановеното неприсъствено решение не е било надлежно връчено на молителя, поради което следва да се приеме, че молбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 от 4

ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Същата е и основателна по следните съображения:

С оглед изложените в молбата твърдения се налага извода, че молителят се позовава на хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК – ненадлежно връчване на препис от исковата молба и на призовката за съдебното заседание.

Ответникът в първоинстанционното производство е юридическо лице – търговско дружество и правилата за връчване на съобщения и призовки са уредени в нормата на чл. 50 от ГПК, съгласно която връчването на търговци и юридически лица, които са вписани в съответния регистър, се извършва в канцелариите им на последния посочен в съответния регистър адрес на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ГПК мястото на връчване е последният посочен в съответния регистър адрес. Ако лицето е напуснало адреса и в регистъра не е вписан нов адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени/ чл.

50, ал. 2 ГПК/.

В настоящия случай се установи, че преписът от исковата молба е изпратен на адрес, който съвпада с вписания адрес на управление на дружеството по партидата на същото, водена в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Този адрес на управление е вписан още на 11.04.2019г. и не е променян до 08.07.2022г., на която дата е вписан нов, различен адрес, което се установява въз основа на извършената от въззивния съд служебна проверка. Изпратеното от СРС съобщение с препис от исковата молба не е било връчено, а е върнато в цялост с отбелязване от длъжностното лице по призоваване, че е посетило адреса на 29.07.2021г. и не е установило никакви индикации за търсената фирма, както и че фирмата е приемник на “Ч.И.”, която се е преместила от адреса преди около 1 година.

Съгласно непротиворечивата съдебна практика, формирана относно предпоставките, при които се прилага законовата фикция на чл. 50, ал. 2 от ГПК, за да се приеме, че страната е уведомена за действията, които съдът и е указал да извърши, намерила израз в решение № 546 от 13.01.2012 г. на ВКС, IV ГО, по гр. д. № 508/2011 г., решение № 279 от 24.01.2015г. на ВКС, III ГО по гр. д. № 2769/2014 г. , определение № 706 от 21.10.2013 г. на ВКС, I ТО, определение № № 270 от 25.06.2018г. по ч.гр..д. № 1439/2018г. на ВКС и др., 5 е прието, че когато връчителят посещава адреса на търговското дружество той следва да установи има ли там фирмена табела или наименование на ЮЛ, а aко не намери такива да положи усилия да събере сведения познат ли е на това място такъв търговец с такава фирма, пребивавали ли са негови представители или служители на това място и по възможност кога, като събраните сведения следва да отрази в разписката към съобщението, освен констатиците, че лицето е посетено на адреса, но не е намерено.

В решение № 546 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 508/2011 г. на ВКС, ІV ГО и решение № 279 от 24.01.2015г. по гр.д. № 2769/2014г. на ВКС, ІІІ ГО е прието, че за да бъде надлежно осъществено връчване на търговец по реда н а чл. 50, ал. 2 ГПК чрез прилагане на съобщението към делото, то търговецът следва да е напуснал адреса, вписан в търговския регистър без да впише новия си адрес. За да се удостоверени обстоятелството, че търговецът е напуснал адреса, връчителят следва да извърши проверка дали на адреса има табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават служителите му или други негови представители; да събере сведения от съседи познат ли е търговец с това наименование, пребивавал ли е на този адрес и кога. Тези сведения следва да бъдат отразени от връчителя в съобщението, вкл. и в случаите, когато не могат да се съберат данни дали търговецът е пребивавал на адреса. Констатацията, че на адреса няма представители на адресата, без отразяване кога и как са събрани сведения за това и извършена ли е обстойна проверка дали в сградата няма помещения, обитавани от търговеца, опорочава връчването на съобщението.