Определение № 461 от 25.07.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 461 гр. Варна, 25.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500333 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), подадена чрез държавен инспектор-юрист О., против определение № 260017/03.06.2024 г. по гр.д. № 242/2018 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата й за изменение на определение № 260047/15.11.2023 г. постановено по гр.д. № 242/2018 г. СОС в частта за разноските, с което комисията е осъдена да заплати на В. С. К. сумата от 8 000 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, чрез отмяна на същите.

Комисията е настоявала, че определението на окръжния съд е неправилно – незаконосъобразно, като е молила за отмяната му и за уважаване на молбата й по 248 ГПК с отмяна на присъдените в нейна тежест разноски за адвокатска защита на другата страна от 8000 лв. за прекратената част от производството. Изразила е несъгласие с изводите на окръжния съд за неприложимост на разпоредбата на чл. 156, ал.6 ЗОНПИ и счита, че разноските следва да се възложат в тежест на ответницата. Изложила е, че отказът от иска бил породен от факти, настъпили след предявяване на иска – постановяване на ТР 4/18.05.2023 г. по т.д. №4/2021 г. на ВКС, а това водело до извод, че причината за предявяване на иска е било поведението на ответницата. Освен това, платеното на адв. Неделчев възнаграждение било прекомерно с оглед сложността на делото и извършената работа, а намаляването му не било ограничено с минимален размер по Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения..

Насрещната страна не е подала писмен отговор на частната жалба.

1

Частната въззивна жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението, с което не е уважена молбата му по чл. 248 ГПК, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:

С протоколно определение от 07.11.2023 г., след заявен от Комисията частичен отказ от иска, окръжният съд е прекратил производството по делото по претенциите й срещу В. К. с цена от 182 354,63 лв., като предмет на делото са останали такива с цена от 83 100 лв. В съдебното заседание, ответницата е депозирала молба - списък с разноски за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение от 8 000 лв., произнасянето по която е било отложено в закрито заседание. Срещу искането, КОНПИ е завила възражения за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение и за приложимост на чл. 156, ал.6 ЗОНПИ. С определението, чието изменение по реда на чл. 248 ГПК в частта на разноските се е претендирало, окръжният съд е осъдил КОНПИ да заплати на ответницата разноските за адвокатска защита от 8 000 лв. С молбата по чл. 248 ГПК пред окръжния съд, КОНПИ е навела съображения за недължимостта на адвокатското възнаграждение съгл. чл. чл.

156, ал.6 ЗОНПИ, за липса на представен списък и доказателства за заплащане на адвокатски хонорар, както и за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, като е молила за изменение чрез отмяна на присъдените в нейна тежест разноски за адвокатско възнаграждение от 8 000 лв.

С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение молбата на КОНПИ по ч. 248 ГПК.

Оплакванията на жалбоподателя с доводи за приложимостта на чл. 156, ал.6 ГПК са неоснователни. Разпоредбата на чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ гласи, че когато ответникът по иска за отнемане на незаконно придобито имущество представи пред съда доказателства, които е могъл да представи с декларациите по чл. 136 или 137 и не са събрани по независещи от Комисията причини, съдът може да му възложи изцяло или отчасти разноските по делото независимо от изхода на делото. Съгласно трайната и последователна практика на Върховния касационен съд смисълът на тази разпоредба е, че Комисията не би следвало да дължи разноските, които е сторила заради поведението на ответниците, когато те са притежавали доказателства за законните доходи на придобитото имущество, но не са ги представили в административното производство. Приема се също така, чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ не се прилага, когато Комисията е мотивирала отказ от иска с ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС. Поведението на ответниците при завеждане на делото има правно значение в определени случаи за отговорността за разноските, но не и в хипотезата на прекратяването му поради отказ от иска с оглед на новоприето тълкувателно решение.

Съобразно разясненията, дадени в мотивите към т. 1 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, по индивидуален правен спор постановеното тълкувателно решение няма значението на юридически факт, тъй като не представлява елемент от основанието на иска, респ. не съставлява 2 факт, индивидуализиращ материалното гражданско право - предмет на делото. Настоящият казус е точно такъв, тъй като Комисията е мотивирала отказа с Тълкувателното решение. Тълкувателното решение е по тълкуване на ЗОНПИ и има действие от влизане в сила на този закон, т. е. не може да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и отказът от иска е извършен поради новонастъпили (след подаването на иска) обстоятелства. В молбата по чл. 248 ГПК не са изложени съображения и за евентуални действия от ответницата, които са дали повод за завеждане на делото, но и като такива не могат да се считат изобщо извършването на престъпление – повод за образуване на проверката, защото завеждането на делото е следствие на крайните изводи на комисията след провеждането на производството по ЗОНПИ. Това възражение е неоснователно.

По делото, ответницата е представила договор за правна защита и съдействие (л.510), видно от който е договорено с адв. Неделчев и платено от нея адвокатско възнаграждение за защита по делото на окръжния съд в размер на 10 000 лв. При частичното прекратяване на делото, поради частичен отказ на КОНПИ от иска, ответницата е претендирала част от тази сума в размер на 8 000 лв., като молбата й е депозирана при прекратяването, а списъкът по чл.

80 ГПК е без значение в случая, но такъв е и наличен. Затова и тези оплаквания са неоснователни.

С оглед задължителния характер на даденото с р ешение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при определяне на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 ЗА. Дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено като се съобразят вида на спора, фактическата му и правна сложност, материалният интерес, вида и количеството на извършената работа. В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че при отчитане на посочените критерий, платеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Съдът отчита големия материален интерес в прекратената част 172 354,63 лв., видът на делото по реда на ЗОНПИ и неговата фактическа и правна сложност, продължителността му до частичното прекратяване от около пет години, през които делото е било спирано и прекратявано, участието на адв. Неделчев в три съдебни заседания до това по прекратяването, в които той активно е участвал и съобразява обема на извършената от него работа, като отчита и подаването на отговор на исковата молба, което действие е определящо за организирането на защитата на страната (отговорът преклудира възможността за възражения срещу въведени с исковата молба факти и изгражда структурата на предстоящия процес въз основа на направените с него искания по доказателствата). Предвид изложеното, молбата по чл. 248 ГПК е била неоснователна и е подлежала на отхвърляне. До този извод е достигнал окръжния съд в обжалваното пред настоящата инстанция определение, като последното не страда от визираните пороци и като правилно следва да бъде 3 потвърдено.

С оглед изложеното, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260017/03.06.2024 г. по гр.д. № 242/2018 г. по описа на Силистренския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна касационна жалба при условията на чл. 280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4