Решение № 492 от 31.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. София, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно гражданско дело № 20231100500947 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на ЗАД Д.Б.Ж.И З. АД, ЕИК: ******* срещу постановление на частен съдебен изпълнител О.М., рег. № 846, район на действие СГС, обективирано в съобщение изх. № 4811 от 11.08.2022 година по изп. дело № 20218460400012, с което е посочен размерът на дължимите разноските за изпълнението, в частта относно дължимите такси с ДДС по т.1, т. 5, т. 9, т. 31, б.б и т. 26 от Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ, общо в размер на 5887,70 лева.

Жалбоподателят твърди, че не е дал повод за образуване на изпълнителното производство и съответно – не дължи разноски.

Жалбата е допустима и подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител. Предмет на обжалване са цитираните в съобщението за налагане на запор разноски и такси.

Изпълнителното производство, видно от представените доказателства, е образувано на 12.01.2021 година по изпълнителен лист от 11.01.2021 година.

Съобщението, с което са определени разноските по изпълнението и което е предмет на обжалване е връчено на длъжника, след като съдът е отменил прекратяване на изпълнителното производство от съдебният изпълнител на основание чл. 433 ГПК. В същото съдебният изпълнител е определил разноски по т.1, т. 5, т. 9, т. 31, б.б и т. 26 от Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ общо от 5887,70 лева.

От представените по делото доказателства – платежно нареждане на л. 11 от изпълнителното дело - се установява и че в деня на издаване на изпълнителния лист длъжникът е наредил превод на сумата от 84 063,35 лева по сметка на кредитора, която надхвърля сбора от сумата за главницата по изпълнителния лист и законната лихва от 22033.35 лева за периода, посочен в последния, единствено за които е издаден и изпълнителният лист, който определя и субективните и обективни предели на изпълнителното производство. Видно от платежното нареждане, основанието на което е 1 осъществено плащането е именно погасяване на присъдените по съдебното решение, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, суми.

Кредиторът не оспорва, че плащането е извършено и то по представеното платежно нареждане, а видно от доказателството на л. 33, преводът е и постъпил по сметката на кредитора, в резултат на междубанковите операции.

Поради това, съдът намира, че още преди образуване на изпълнителното дело, длъжникът е изпълнил задължението си, като незабавно е заплатил сумите, на които е осъден по съдебното решение. Или, той не е станал повод за образуване на изпълнителното дело и съответно – не дължи разноските по него.

Отделно, дори да се приеме, че сумата е постъпила в деня на образуване на изпълнителното производство, при липсата на отразен час на подаване на молбата пред ЧСИ и доколкото от представените платежни нареждания от 11.01.2021 година /л. 11/ и от 12.01.2021 година /л. 33/ е видно, че се касае за междубанкови операции, то отново се налага извод за положена незабавна и максимална дължима грижа от страна на длъжника да изпълни задължението си в срок и за това, че не на неговото поведение се дължи образуване на изпълнителното производство. Щом не е дал повод за завеждане на изпълнителното дело, по което дори не е започнал да тече срок за доброволно изпълнение, не дължи и разноските по него.

Следва да се добави и че нормата на чл. 79 от ГПК не изключва приложението на чл.

78 от ГПК и не урежда единствените случаи, в които длъжникът в изпълнителното производство се освобождава от отговорност за разноски. Напротив, в чл. 78 от ГПК се съдържа общата регламентация на разноските, приложима във всички производства по ГПК /освен, където не е изрично изключена/, включително и изпълнителното /така решение № 251 от 19.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 575/2011 г., III г. о., ГК, определение № 403 от 01.12.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1762/2008 г., V г. о., ГК и др./, а чл. 79 ГПК го допълва, регулирайки допълнителни хипотези, касаещи спецификата в изпълнителното производство.

С оглед на изложеното, жалбата е основателна.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на ЗАД Д.Б.Ж.И З. АД, ЕИК: ******* постановление на частен съдебен изпълнител О.М., рег. № 846, район на действие Софийски градски съд, обективирано в съобщение изх. № 4811 от 11.08.2022 година по изп. дело № 20218460400012, с което е посочен размерът на дължимите разноските за изпълнението, в частта му относно дължимите разноски такси с ДДС по т.1, т. 5, т. 9, т. 31, б.б и т. 26 от Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ, общо в размер на 5887,70 лева.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2