Решение № 164 от 23.06.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Монтана, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20221600500178 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1,т.3 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на “ххххх ЕАД гр.С чрез адв.Н.Ш. срещу Постановление от 15.02.2022 г., на ДСИ при РС Лом с което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекратено изпълнително дело № 468/2018 г. по описа на СИС при РСгр.Лом.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на прекратителното постановление.Жалбата е подробно мотивирана, като в нея подробно са описани какви действия са извършени.Смята, че не са налице законовите основания за прекратяване на изпълнителното производсто.Моли съда да отмени атакуваното постановление като незаконосъобразно и върне делото за продължаване на изпълнителните действия по него.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, длъжникът АДР. АНГ. Н. от с.К обл.м не е взел становище по жалбата.

ДСИ при СИС на РС гр.Лом-Емилия Страхилова е депозирала мотиви по обжалваното действие, като е посочила, че намира жалбата за неоснователна, тъй като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия по настоящето изпълнително дело в продължение на повече от две години.

Окръжен съд Монтана, като взе предвид доводите в жалбата и обясненията на ДСИ и извърши проверка по изпълнителното дело, след като намери, че не се налага събирането на доказателства в открито съдебно заседание, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице - взискателя по изпълнението, срещу подлежащо на обжалване по чл.

435, ал. 1 ГПК действие на съдебния изпълнител - прекратяване на принудителното изпълнение. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.Съображенията на МОС за това са следните:

Изпълнително дело № 468/2018 г. по описа на ДСИ при РСЛом, е образувано по молба на взискателя “ххх” ЕАСД,понастоящем хххх” ЕАД против АДР. АНГ. Н. от с.К обл.М по издаден изпълнителен лист от 04.01.2018година по ч.гр.д.№3023/2017година по описа на Районен съд Лом за подробно описани в него суми.

Още с подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство взискателя е поискал извършване на справки за трудовите договори и банковите сметки на длъжника .

След извършване на исканите справки с разпореждане от 28.01.2019година ДСИ е разпоредил налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.

На 10.01.2020година е постъпила молба от взискате за извършване на справка в КАТ на наличие на МПС на длъжника и при откриване на такива да ич бъде наложен запор.

На 07.10.2020година е постъпила молба от взискателя за извършване от ДСИ на справка от НАП за вземания по трудови правоотношение на длъжника.

На 18.06.2021година е постъпила нова молба от взискателя с искане да се насрочи и извърши опис на движимите вещи в жилището на длъжника.ДСИ е приел молбата за недопустима поради настъпила перемпция по чл.433,т.8 от ГПК.

С постановление от 15.02.2022година ДСИ при РС Лом Е С е прекратила ИД №468/2018година на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК поради непоискани от страна на взискателя извършване на изпълнителния действия повече от две години.

По тази фактическа обстановка не се спори.Предмет на спора е налице ли са условията на закона за прекратяване на изпълнителното производство или не и от тук законосъобразно или не е атакуваното разпореждане.

Съгласно мотивите към т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д.

№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си.

Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.

Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно 2 изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по силата на закона и е обвързано с един единствен обективен критерий изтичането на двегодишен срок от последното поискано от взискателя изпълнително действие. Поведението на съдебния изпълнител не подлежи на преценка в това производство, тъй като обстоятелствата дали съдебният изпълнител е бездействал да изпълни поискано действие или е нарушил свои законови задължения би могло евентуално да доведе до ангажиране на отговорността му по чл. 74 ЗЧСИ, но не и до промяна на обективния законов критерий за прекратяване на принудителното изпълнение по чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК.

При съобразяване на материалите, съдържащи се в приложеното изпълнително дело, се установява, че последното предприето действие от страна на взискателя е от дата 28.01.2019 год., когато е когато е наложен запор върху банковите сметки на длъжнвика.

След тази дата липсват каквито и да било действия и активност от страна на взискателя с оглед удовлетворяване на неговото съдебно признато вземане към длъжника.

Движението на изпълнителното производство е в зависимост от поведението на взискателя, от това дали той е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал повтаряне на неуспешно приложени изпълнителни действия или предприемане на неизвършени такива.

С оглед на това, отсъствието на активност от страна на взискателя да отправи искане до съдебния изпълнител за предприемане на определени изпълнителни действия, а не справки продължило две години, е въведено от законодателя като основание, водещо до прекратяване на изпълнителното производство. В този смисъл от значение за срока по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК е това дали е налице искане на взискателя за извършването на определено изпълнително действие, независимо от това дали съдебният изпълнител е пристъпил към осъществяване на поисканото действие по принудително изпълнение, което обстоятелство е от значение по въпроса за прекъсване на срока на погасителната давност, но не и за обсъжданото прекратително основание.

3

Ето защо съдът намира, че след датата 28.01.2019 год. взискателят не е предприел никакви действия, прекъсващи двугодишния срок по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. С оглед на това и съобразявайки разпоредбата на чл. 60, ал.2 и ал.6 от ГПК, перемпцията по изпълнителното дело в конкретния случай е настъпила по силата на закона на 28.01.2021 год.

Поради изложените съображения, съдът приема, че правилно ДСИ при РС – Лом е прекратила изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК и жалбата на взискателя, като неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Съгласно правилото на чл. 437, ал. 4, изр.2 от ГПК, решението не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното , МОС

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата нахххх ЕАД гр.С чрез адв.Н.Ш. срещу Постановление от 15.02.2022 г., на ДСИ при РС Лом с което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекратено изпълнително дело № 468/2018 г. по описа на СИС при РСгр.Лом.

ВРЪЩА изп.д.№468/2018г. на СИС при ЛРС ведно с препис от решението.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалвани.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4