Определение № 17228 от 13.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17228 гр. София, 13.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева

Членове:

Екатерина Стоева

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно частно гражданско дело № 20261100508074 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 180145/05.06.2026 г., предявена от адвокат Д.Г.В. против определение от 02.06.2026 г., постановено по гр.д. № 23592/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 30 състав, с което е оставена без уважение молбата за определяне на възнаграждение на особения представител за участие в трето по ред съдебно заседание.

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неоснователно и неправилно. Позовава се на разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която предвижда, че при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително възнаграждение. Сочи, че съдебната практика – определение № 28/21.01.2022 г. по ч.т.д. № 2347/2021 на ВКС, ІІ ТО приема, че съдът е обвързан с предвидените в Наредбата адвокатски възнаграждения. В случая били проведени три съдебни заседания, а съгласно чл. 76 ГПК, разноските по делото се внасяли предварително и внасянето им било условие за извършване на съдопроизводствени действия.

Противната страна - „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД счита, че частната жалба е неоснователна и излага съображения, че частната жалба не съответства на съдебната практика по въпроса.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба с вх. № 1

123472/04.05.2023 г., уточнена с молба от 27.06.2023 г., с която „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявило обективно кумулативно и субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, против П. Н. А., ЕГН **********, и А. Г.

А., ЕГН **********, за сумата от 846.10 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „********, с аб. № 185779, сумата 156.12 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 12.04.2023 г., сумата 27.80 лв. – главница за дялово разпределение за периода м. 03.2020 г. – м. 04.2021 г., и сумата 7.09 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.05.2020 г. – 12.04.2023 г., като съгласно молбата-уточнение сумите се претендират от ответниците разделно, по 1/2 от всеки.

Исковата молба, ведно с приложенията е връчена лично на всеки от двамата ответници в деловодството на съда на 28.03.2024 г. (л. 49 – 50 от делото на СРС), като в разписките за връчване същите са посочили и адреса си - гр. София, ж.к. „********.

В срока по чл. 131 ГПК, ответниците не са депозирали отговори на исковата молба.

Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.03.2025 г.

Ответниците не са открити на посочения от тях адрес и съдът, вместо да укаже на връчителя да събере информация с оглед приложението на разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК (за последиците от прилагането на която ответниците са били уведомени с връчените им на 28.03.2024 г. съобщения), разпоредил залепване на уведомления по реда на чл. 47 ГПК, след което им назначил особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК с възнаграждение в размер на 500 лв.

За насроченото на 09.09.2025 г. открито съдебно заседание ищецът депозирал молба от същата дата, с която заявил, че поддържа исковете съобразно уточнението с молбата от 27.06.2025 г. Заявил още, че между ищеца и ответника А. е сключено извънсъдебно споразумение за цялата дължима от двамата ответници сума, по което към 09.09.2025 г. са постъпили суми в общ размер 558.28 лв., като дължимият остатък в условията на разделност с квоти от 1/2 е главница в размер на 573.94 лв., ведно със законната лихва до окончателното плащане. Поискал е от съда да уважи предявените искове, като е претендирал и разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, приложен към 2 молбата.

В проведеното на 09.09.2025 г. открито съдебно заседание съдът указал на ищеца да представи сключеното споразумение.

С молба от 18.09.2025 г., ищецът представил споразумение от 04.04.2024 г., сключено между него и ответника А. А., с което вземанията за процесния период са признати като дължими и е уговорено разсрочено плащане на дълга на вноски от по 32.84 лв. в периода от 04.04.2024 г. до 04.03.2027 г.

Всичко това вече е било констатирано с определението на съда по в.ч.гр.д. № 506/2026 г. по описа на Софийски градски съд.

В проведеното на 03.11.2025 г. открито съдебно заседание е уважено искането на неправилно назначения особен представител за прекратяване на делото, като определението на СРС, в тази връзка, е отменено – с определение по посоченото в.ч.гр.д. № 506/2026 г. по описа на Софийски градски съд. По това дело е определено допълнително възнаграждение на особения представител на ответниците в размер на 50 евро (които са внесени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД).

След връщане на делото на СРС, е насрочено открито съдебно заседание на 02.06.2026 г., на което е разглеждана единствено молбата от 28.04.2026 г. на адв. Д.Г.В. за определяне на допълнително адвокатско възнаграждение.

С обжалваното в настоящото производство от 02.06.2026 г., СРС е оставил без уважение молбата на адв. Д.Г.В. за определяне на възнаграждение на особения представител за участие в трето по ред съдебно заседание.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения за обжалване срок срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

На първо място следва да се посочи, че съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004 год. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото – решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/2022. Основният ориентир при преценката за фактическата сложност на едно производство е наличието на 3 множество факти, които следва да се установят, а правната сложност е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения /в този смисъл определение № 50015 от 16.02.2024 год. на ВКС по т. дело № 1908/2022 год., I т. о., ТК, определение № 1570 от 12.06.2024 год. на ВКС по ч. т. дело № 664/2024 год., II т. о., ТК, определение № 2289 от 13.05.2024 год. на ВКС по ч. гр. дело № 3051/2023 год., IV г. о., ГК, определение № 2080 от 04.07.2025 год. на ВКС по ч. т. дело № 633/2025 год., II т. о., ТК и др./.

Доводите и възраженията на жалбоподателката, в тази връзка, са неоснователни.

Определеното от СРС възнаграждение от 500 лева е съобразено с решението на СЕС по дело С-438/2022, което е задължително за всички национални съдилища, и правото на Европейския съюз има директен ефект и предимство пред всяка национална правна уредба, която му противоречи – чл.

5, ал. 4 от Конституцията на Република България. Делото не разкрива висока фактическа и правна сложност, на която съответства и трудът на адвоката.

Определението възнаграждение от 500 лева представлява почти ½ от сбора на претендираните по делото суми, като допълнително е било определено възнаграждение от 50 евро (при все, че определението, с което е уважено искането на особения представител, е било отменено).

Действително, съгласно нормата на чл. 7, ал. 9 от НВАР, при защита по дело с повече от две съдебни заседания, за всяко следващо, се заплаща допълнително по 250 лева. Разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от наредбата, обаче, намира приложение само при наличието на открити съдебни заседания, на които, след като е даден ход на делото, са извършвани процесуални действия.

В случая, във второто съдебно заседание (проведено на 03.11.2025 г.) е уважено искането на особения представител за прекратяване на делото, като определението на СРС, в тази връзка, е отменено (което е довело до кумулиране на разноски за особения представител в размер на още 50 евро), а в третото съдебно заседание, съдът се е занимавал единствено с въпроса за възнаграждението на особения представител.

Отделно от изложеното, както беше посочено, съдът не е обвързан от минималните размери, предвидени в Наредбата, поради което и окончателното адвокатско възнаграждение се определя след приключване на делото, респ. при прекратяване на предоставената правна помощ във формата на процесуално представителство, при съобразяване на изложените по-горе критерии и правни норми.

4

По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.06.2026 г. по гр.д. № 23592/2023 г. на СРС, ГО, 30 състав, с което е оставена без уважение молбата за определяне на възнаграждение на особения представител за участие в трето по ред съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5