Решение № 1790 от 12.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1790 гр. София, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20231110217051 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от С. Г. Г. чрез адв. Ц. Б. срещу наказателно постановление № 23-4332-021294/14.09.2023 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 177, ал. 1, т.2 пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал. 1 т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

С депозираната жалба се иска отмяна на обжалвания акт, като се поддържа, че описаната в него фактическа обстановка не отговаря на действителната, тъй като жалбоподателят не е управлявал мотоциклет, а електрическа тротинетка. Същият притежава СУМПС, което винаги е носил в себе си и е представял на органите на реда. Застъпва се тезата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила изразило се в непосочване дали свидетелят по АУАН е служебно лице /полицай/ и на какво точно е свидетел- дали на констатиране на нарушението или на връчване на АУАН.

Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се явява лично и се представлява от адв. Б., която пледира за отмяна на обжалваното 1 наказателно постановление, като счита, че са налице достатъчно доказателства, че жалбоподателят е управлявал електрическа тротинетка, а не мотоциклет. Обективира се искане за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – началник сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР – редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за установено следното от фактическа страна:

На 05.08.2023 г. около 02:07 часа в гр. София жалбоподателят С. Г. Г. управлявал мотоциклет „****“, номер на рама ******, без поставени регистрационни табели, движейки се по ул. „******“ с посока на движение от ул. „*******“ към ул. „****“. Пред № 24 на ул. „******“ жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетелите Н. Д. О. и М. И. С. – полицейски служители във 02 РУ- СДВР. При проверката свидетелите установили, че водачът не притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията МПС, което управлявал, а именно за мотоциклет с работен обем на двигателя до 125 кубични сантиметра. Тъй като жалбоподателят не представил документи за мотоциклета на място била извикана дежурна огледна група, която установила рамата на мотоциклета - ****** и работния обем на двигателя му.

Жалбоподателят бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510 ARBA 0144. Последното отчело положителен резултат от 1.03 промила алкохол в издишания въздух /проба 00328/.

Предвид получения резултат на жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване № 0150026 за явяване в УМБАЛ „***” – София за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез химическо изследване. Жалбоподателят бил придружен от свидетелите О. и С. до болничното заведение, където отказал да даде кръвна проба за изследване за наличие на алкохол в кръвта.

С оглед направените в хода на проверката констатации свидетелят Н. Д.

О. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 777078/05.08.2023 г. за нарушения на чл.

140, ал. 1 пр. 1 от ЗДвП, чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП и чл.

100, ал. 1 т. 1 ЗДвП. АУАН бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

Въз основа на така съставения АУАН на 14.09.2023 г. началникът на сектор „Административно обслужване” при ОПП- СДВР издал обжалваното наказателно постановление, с което санкционирал жалбоподателя за две от нарушенията, за които бил съставен АУАН. Препис от НП бил връчен на жалбоподателя на 16.11.2023 г., а на 20.11.2023 г. била депозирана и жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите Н. Д. О. и М. И. С., както и събраните по надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства: талон за медицинско изследване № 0150026, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 05.08.2023 г., извлечение от паметта на 2 техническо средство Алкотест дрегер 7510 ARBA 0144, проба 00328, справка за проверка на техническата изправност на Алкотест дрегер 7510 ARBA 0144, справка „Картон на водача“, копие от заповед № 513з-4576/01.06.2022 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

При изграждане на релевантната фактология съдът се довери изцяло и безкритично на свидетелите Н. Д. О. и М. И. С., отчитайки факта, че същите са извършили проверката на жалбоподателя Г. и заявеното от тези свидетели представлява източник на преки доказателства относно релевантните факти.

Показанията на свидетелите са еднопосочни, кореспондиращи помежду си и без вътрешни противоречия. Не може да не бъде отчетен изключително добре запазения спомен, относно обстоятелствата, за които разказва свидетелят О..

Показанията му са детайлни, информативни, обективни и добросъвестно депозирани. В разказа си пред съда свидетелят подробно изясни причината за спиране на жалбоподателя да проверка, а именно, че управляваният от него мотоциклет е бил без поставени регистрационни табели и водачът е бил без обезопасителна каска. Именно липсата на регистрационни табели обусловила необходимостта от оказване на съдействие от дежурната огледна група, която установила номера на рамата на мотоциклета и неговата кубатура. Свидетелят посочва, че установеният обем на двигателя на мотоциклета е бил около 100125 кубични сантиметра. Тези негови показания намират пълна опора в заявеното от свидетеля М. С., който също е категоричен, че управляваното от жалбоподателя превозно средство е било с двигател с вътрешно горене, мотоциклет, над 50 кубични сантиметра, като потвърди заявеното от свидетеля О., че е било поискано съдействие от огледна група, която установила, че обемът на двигателя на мотоциклета е бил 125 кубични метра.

По делото не се събраха каквито и да било доказателства, подкрепящи твърдението, изложено в жалбата, че жалбоподателят е управлявал електрическа тротинетка, а напротив, от показанията на свидетелите О. и С. по несъмнен и категоричен начин се установи, че жалбоподателят е управлявал МПС – мотоциклет.

Свидетелят О. депозира подробни показания относно извършената проверка на жалбоподателя с техническо средство за употреба на алкохол и отчетения от същото резултат от 1,03 промила. Заявеното от свидетеля кореспондира напълно с извлечението от паметта на техническото средство – проба 00328, в която посочените данни относно резултата от теста напълно съответстват на показанията на свидетеля. Справката от лабораторията за проверка на средствата за измерване установява техническата изправност на Алктотест дрегера, с който е извършена пробата на водача Г..

Видно от представената справка „Картон на водача“ жалбоподателят С.

Г. Г. притежава СУМПС № ***, установяващо придобита правоспособност да управлява МПС с категории В и АМ /тоест леки автомобили и мотопеди/. Не се установи същият да притежава СУМПС от категория А1, от каквато категория е бил управлявания мотоциклет.

От представените по делото копие от заповед № 513з-4576/01.06.2022 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и двете на министъра на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.

Писмените доказателства са

3 еднопосочни, обективни и достоверни, с оглед на което съдът им се довери изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок за обжалване, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В настоящото производство съдът е длъжен да провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи – видно от т.2.2 от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи съставянето на АУАН на ЗДвП е възложено на полицейските органи по т.1.3.3 от същата заповед, след успешно положен изпит за познаване съдържанието на ЗДвП. Видно от т. 5 на заповед № 513з -4576/01.06.2022 г. на директора на СДВР на свидетеля Н. Д.

О. – командир на отделение, успешно положил такъв изпит е възложена компетентност да съставя АУАН на ЗДвП.

Действително в наказателното постановление е посочено единствено, че същото се издава от Д. Д. Д. „началник сектор към СДВР, отдел Пътна полиция“, без да е уточнено кой е секторът. От представения по делото акт за встъпване в длъжност обаче се установява, че считано от 29.10.2019 г. Д. Д. Д. е встъпила в длъжността началник на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което същата на основание т. 3.6 от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е била компетентна към 14.09.2023 г. да издаде обжалваното наказателно постановление.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня на извършване и установяване на нарушението, а НП е издадено около месец след съставяне на АУАН.

Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално нарушение поради това, че не е отразено дали свидетелят М. С. е свидетел на извършване на нарушението, на неговото установяване или е свидетел при съставяне на АУАН. М. С. беше разпитан в хода на съдебното следствие и се установи, че е присъствал при извършване и установяване на нарушенията, с оглед на което не може да се приеме, че е налице неспазване изискванията на ЗАНН.

Относно нарушението по чл. 150а от ЗДвП:

Съгласно чл. 150а от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е 4 обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1 т . 2 от ЗДвП предвижда наказание глоба от 100 до 300 лева лице, което управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.