Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 08.04.2022, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
524/2021
Подписан
08.04.2022
В сила
30.11.2022

Цитирани разпоредби

  • чл.141 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.46, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • § 1, т.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.183, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.183, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.184, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.192, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.253 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.112, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.112, ал.2, т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.113, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.113, ал.6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.114, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.117, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.119, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.160, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.160, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.161, ал.1, изр.трето · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.17, ал.1, т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.22, ал.6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.28, ал.1, т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.28, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.29, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.29, ал.6 и ал.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.29, ал.6 и ал.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.30, ал.4, изр.първо · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.30, ал.6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.32 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.32, ал.1 и ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.32, ал.1 и ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.32, ал.4 и ал.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.32, ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.32, ал.6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.32, ал.4 и ал.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.3, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.50, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.54, ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.71 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.82, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.82, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.3, ал.1, т.5 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.42 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.102, ал.3, т.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.96, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.11, ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.11, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.11, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.17 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.26, ал.7 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.29, ал.1, т.2, б."б" · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.30 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.35, т.6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.38, ал.3 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.48, ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.48, ал.2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • § 1, т.26, б."и" · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • § 1, т.8 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.3, ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • § 1, т.5, б."а" · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.2, ал.2 · Закон за Националната агенция за приходите
  • чл.7, ал.1, т.4 · Закон за Националната агенция за приходите
  • чл.26, ал.1, т.4 · Закон за счетоводството
  • чл.2, т.1 · Закон за счетоводството
  • чл. 3, т. 35 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 10 гр.Русе, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ:

Ивайло Йосифов при секретаря Наталия

Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 524 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на М.Й.К. ***, чрез процесуалния й представител, против ревизионен акт № Р-03001819006396-091-001/01.04.2021 г., издаден от Й.Р.А., на длъжност началник на сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и О.Й.Г., на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 137/02.08.2021 г. на Светлан Христов Петков – директор на дирекция „ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП. С ревизионния акт по отношение на жалбоподателката са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 2551 лева за 2016 г. и 3084 лева за 2017 г., съответно лихви върху тези главници в размер на 1013,39 лева и 914,14 лева, задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчни периоди, както следва: месец август, месец септември, месец октомври и месец декември 2017 г. в общ размер на 2831,16 лева и лихва в общ размер на 997,89 лева, задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване за самоосигуряващи се лица по КСО в размер на 4264,08 лева за 2016 г. и лихва в размер на 1695,10 лева и 4442,64 лева за 2017 г. и лихва в размер на 1316,85 лева, задължителни осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд по КСО в размер на 1308 лева за 2016 г. и лихва в размер на 519,98 лева и 1284 лева за 2017 г. и лихва в размер на 380,60 лева, както и здравноосигурителни вноски за самоосигуряващи се лица по ЗЗО в размер на 2092,80 лева за 2016 г. и лихва в размер на 831,95 лева и 2054,40 лева за 2017 г. и лихва в размер на 608,95 лева. В жалбата и в молба с вх.№ 861/07.03.2022 г. се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на участие на жалбоподателката в ревизионното производство, респ. поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на направените в акта фактически констатации. Поддържа се, че описаните в ревизионния доклад процесуални действия по връчване на издадените в ревизионното производство актове, включително заповедта за нейното възлагане, с изключение на обжалвания ревизионен акт, не изчерпват възможността за личното връчване на тези актове на жалбоподателката, поради което органите по приходите недопустимо са пристъпили към връчването им чрез прилагане по преписката, на основание чл.32 от ДОПК. Сочи, че дори и да се приеме, че този способ е приложим, то при прилагането му органите по приходите са допуснали нарушение на чл.32, ал.5 от ДОПК, тъй като писмата с обратна разписка, с които са изпратени съобщенията за връчването, не са изпратени заедно с поставянето на съобщенията на определеното за целта място в ТД на НАП Варна, офис Русе, а едва при сваляне на съобщенията. Поддържа се, че реализираните от жалбоподателката доходи следва да бъдат определени само въз основата на изисканите от съда и представени от третото неучастващо лице – „Еконт Експрес“ ООД оригинали на платежни документи – разходни касови ордери за изплащане на суми по наложени платежи и разписки за получени пощенски парични преводи. Твърди, че при определяне на данъчната основа, към която следва да се приложи ставката по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, не следва да се включват доходите, квалифицирани от органите по приходите като доходи от положен от нея личен труд по смисъла на § 1, т.26, б.“и“ от ДР на ЗДДФЛ като съдружник в „Кирилови-Русе“ ООД, в размер на 17476,72 лева за 2016 г. и 10031,76 лева за 2017 г. Твърди, че тези суми са установени единствено на базата на осчетоводен разчет на търговското дружество с нея по сметка 498 „Други дебитори“, при липсата на каквито и да било данни за основанието за извършването на този счетоводен запис и на доказателства за реалното плащане на сумите. Поддържа, че за разлика от ЗКПО, по който закон приходите се признават съобразно принципа на начисляването, разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗДДФЛ изисква доходът да е реално получен от данъчно задълженото лице. Възразява, че при липсата на каквито и да било доказателства за реално получен от нея доход и неговото основание, би противоречало на закона включването на посочените суми при определянето на данъка и дължимите ЗОВ. Поддържа, че дори и данък върху посочените суми да се дължи, дължим би бил евентуално окончателен данък върху доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалбата по чл.38, ал.3 от ЗДДФЛ, в който случай, във връзка с легалната дефиниция на понятието „скрито разпределение на печалбата“ по § 1, т.8 от ДР на ЗДДФЛ вр. § 1, т.5, б.“а“ от ДР на ЗКПО, той би се дължал не само върху реално изплатените, но и върху само начислените в полза на съдружниците суми. Сочи, че неправилно в основата за 2017 г. е включена и сумата от 3811 лева, квалифицирана като неин доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. Тази сума била изведена от касата на дружеството с вписано основание „лични нужди“ като органите по приходите неправилно приели, че тя е получена именно от жалбоподателката, при положение, че в дружеството има още двама съдружника и назначено на трудов договор лице. С оглед липсата на доказателства за получаването на този доход от нея, съгласно изискването на чл.11, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, счита, че той не следва да се включва при определяне на нейните данъчни и осигурителни задължения. Сочи, че въз основа на представените в оригинал платежни документи – разписки и РКО за получени суми по наложени платежи и пощенски парични преводи, за ревизирания период тя не е достигнала облагаем оборот от 50000 лева, поради което липсва основание за начисляване на ДДС с ревизионния акт. По тези и по останалите подробно изложени в жалбата съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция "ОДОП“

– Варна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, след обжалване на ревизионния акт по административен ред, при което той е бил потвърден изцяло, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.

Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001819006396-020-001/01.10.2019 г., издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от Й.Р.А., на длъжност началник на сектор „Ревизии“ в дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Варна. Със ЗВР е определен ревизиращият екип – О.Й.Г., на длъжност главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Д. К. Д. – старши инспектор по приходите, ревизираният период и видът на ревизираните задължения – от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО, ЗО и ДЗПО в УПФ – за самоосигуряващи се и ДДС за периода от 28.09.2017 г. до 31.12.2017 г., както и срока за извършване на ревизията – тримесечен, съгласно чл.114, ал.1 от ДОПК.

ЗВР е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, предоставени, на основание чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, съгласно т.9 от заповед № Д-1465/31.08.2018 г. на директора на ТД на НАП – Варна.

Със заповед за изменение на ЗВР № Р-03001819006396-020-002/06.01.2021 г. срокът за приключване на ревизията е определен до 19.01.2021 г. като на основание чл.113, ал.3 вр. ал.1, т.4 и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК заповедта е изменена и в частта относно ревизираните периоди – за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО, ЗО и ДЗПО в УПФ – за самоосигуряващи се лица от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. и за ДДС – от 28.07.2017 г. до 31.12.2017 г.

Жалбоподателката твърди, че при връчване на ЗВР чрез прилагането й по преписката по реда на чл.32 от ДОПК са допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават връчването до степен на липса на връчване на този акт. Счита, че липсата на връчване на ЗВР води до нищожност на оспорения РА.

Противно на поддържаното в жалбата, съдът намира, че подобни съществени процесуални нарушения при връчването на ЗВР, които да се приравняват на липсата на връчване въобще, в случая не са допуснати.

Според чл.112, ал.1 от ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията. Същевременно чл.113, ал.2 от ДОПК изисква заповедта за възлагане на ревизия да бъде връчена на ревизираното лице. На следващо място, текстът на чл.114, ал.1, изр. първо от ДОПК предвижда, че срокът за извършване на ревизията започва да тече от датата на връчване на заповедта за възлагането й. Практиката на ВАС (решение № 5629 от 14.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1708/2020 г., I о., решение № 3766 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11735/2019 г., I о. и цитираната в него съдебна практика, решение № 13961 от 18.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4568/2019 г., решение № 12508 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4768/2019 г., решение № 6930 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14724/2018 г., решение № 3235 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13541/2018 г., решение № 12728 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8432/2018 г., решение № 3085 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14332/2016 г., I о. и мн.др.) се е консолидирала около разбирането, че началото на ревизионното производство се поставя, т.е. същото се счита за образувано, не на датата на издаване на ЗВР, а на датата на нейното редовно връчване на ревизирания субект.

Както принципно правилно се сочи в жалбата, с връчването на заповедта за възлагане на ревизията ревизираното лице се счита уведомено за упражненото от приходните органи правомощие да започнат ревизия, от кои органи по приходите ще се извърши, в какъв обхват и в какъв срок ще се проведе тя. Невръчването на ЗВР на нейния адресат води до невъзможност да се определи начален и краен срок на ревизията предвид чл.114, ал.1 от ДОПК. При невръчена ЗВР не е налице започнало ревизионно производство, поради което извършените процесуални действия от ревизиращите органи по приходите са в нарушение на процесуалните правила по ДОПК. Порaди това нейното невръчване съставлява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано чрез връчване на последваща заповед за изменение на ЗВР и което обуславя извод за нищожност на ревизионния акт, издаден в еднa незапочнала ревизия, за която ревизираното лице не е било уведомено по надлежния ред (в този смисъл решение № 6838 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2509/2020 г., VIII о., решение № 13712 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16463/2013 г., VIII о., решение № 2380 от 4.03.2008 г. на ВАС по адм. д. № 10871/2007 г., I о. и др.).

Както беше отбелязано по-горе, в настоящия случай такива груби процесуални нарушения при връчването не са допуснати.

Извършените от органите по приходите процесуални действия в опит да бъде връчен този слагащ началото на производството акт са подробно описани в РД, разд.II „Процесуални действия“, т.2 – т.8, поради което не е нужно тяхното описание да бъде преповтаряно в детайли. Съдът намира, че преди да пристъпят към връчване на актовете в ревизионното производство чрез прилагане към досието по чл.32 от ДОПК, органите по приходите са изчерпали всички възможни други способи с цел да осигурят личното връчване на тези актове на ревизираното лице и по този начин да обезпечат правото му на участие в административното производство. Както е посочено и в решението на ответника по жалбата, жалбоподателката е била уведомена по телефона за образуваното ревизионно производство, което действие е обективирано в протокол от 10.10.2019 г. (на л.1-л.2, том първи на ревизионната преписка). При проведения разговор, последната първоначално потвърдила, че на 14.10.2019 г. ще се яви на уговорената среща с ревизиращия екип. Няколко минути по-късно обаче същата, в телефонно обаждане, уведомила органа по приходите, че няма да дойде в офиса в гр.Русе на ТД на НАП Варна, не желае да провежда подобни срещи, респ.няма намерение да получава документите по ревизионното производство, между които, видно от приложението към протокола, е и ЗВР. Вярно е, че така съставеният протокол, в който е документирано съдържанието на проведения разговор, не отговаря на изискванията по чл.30, ал.4, изр.първо от ДОПК, за да може чрез него да надлежно да се удостовери отказа на жалбоподателката да получи ЗВР, тъй като този протокол не е подписан от поне един свидетел, който не е служител на администрацията. Видно от неговото съдържание, протоколът е подписан само от Д. Д. – старши инспектор по приходите. Макар поради тази причина да не може да удостовери отказ на жалбоподателката да й бъде връчена ЗВР, протоколът съставлява надлежно доказателство за отправената до нея покана по телефона да получи същата заповед. Протоколът е редовен от външна страна, поради което и съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК съставлява доказателство за извършените от и пред органа по приходите действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Разпоредбата на чл.46, ал.3 от АПК, приложима и в ревизионното производство по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК, предвижда, че административният орган може да получи сведения, обяснения или пояснения и по телефона, ако няма основания да се съмнява в самоличността на лицето, което ги дава. Нещо повече, от изпратеното писмо от Второ РУ при ОД на МВР – Русе (на л.517, т.2 втори от ревизионната преписка) в изпълнение на искане по чл.12, ал.1, т.2 от Инструкция № 39 от 12.12.2011 г. е видно, че след проведен телефонен разговор с жалбоподателката тя е била поканена да се яви в Участък ж.к.“Чародейка“ при Второ РУ Русе за получаване на документите по ревизията, измежду които е, видно от искането за извършване на действия от други контролни органи (л.516, т.2 от преписката) е и ЗВР, но същата не се е явила на уговорената среща, за да й бъде връчена тази заповед, а телефонът на жалбоподателката след това престанал да бъде активен. Следователно, чрез двукратно отправените й устни покани, веднъж от орган по приходите и втори път - от полицейски инспектор от Второ РУ – Русе, жалбоподателката е била известена в достатъчна степен за образуваното срещу нея ревизионно производство и издадената ЗВР, която същата не пожелала да се яви, за я да получи лично.