Определение № 570 от 25.09.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 570 гр. Монтана, 25.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело № 20241600100366 по описа за 2024 година

Производството е п очл. 248 от ГПК.

Ответникът по иска П. В. е направил искане, включено във въззивната му жалба, да се измени решение № 134/22.05.2025 г. на МОС в частта за разноските.

Оспорва размера на юрисконсултското възнаграждение на процеусалния представител на банката-ищец, като твърди, че то следва да е 150 лв, а не 350 лв, както е присъдил МОС. Поддържа, че списъкът на разноските е за сума от 1018,29 лв и само до този размер съдът може да присъди разноски на ищеца. На следващо място заявява, че върху ответниците И. В. и М. Г. не следва да се възлагат разноски, защото те не са дали повод за завеждане на иска, а освен това са направили признание на иска.

В отговор на молбата ищецът „П.и.б.“ АД чрез юрисконсулт А. И. моли искането да бъде отхвърлено. Развива доводи, че възнаграждението на юрисконсулт следва да е като това на адвокат, а адвокатските възнаграждения са определени норамитвно в Наредба № 1/2004 г. В този смисъл присъденото възнагражедние е съответно.

По отношение искането на ответниците И. В. и М. Г. да не бъдат възлагани разноски изтъква, че е недопустимо, тъй като е заявено от адв. А. - пълномощник на П. В., която няма пълномощно да представлява другите две ответници.

МОС като разгледа искането за изменение на решението в частта за разноските и обсъди възраженията на противната страна, приема за установено следното:

Искането е заявено в срока за обжалване, поради което е допустимо.

По същество то е неоснователно.

Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК на юрисконсултите, представлявали юридически лица, се присъжда възнаграждение, което се определя по реда на чл. 37 от Закона за 1 правната помощ, който пък препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът е съобразил, че делото е с материален интерес над 10 000 лв и като е взел предвид чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и обема на работата, сложността на делото, броя проведени заседания, е определил хонорар от 350 лв, който не следва да бъде намаляван.

Неоснователно е възражението, че такъв размер не е бил претендиран. В списък на разноските по чл. 80 от ГПК ищецът е посочил именно 350 лв юрисконсултско възнаграждение.

В разноските се включва и възнаграждението за особен представител, предплатено от ищеца на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, затова и то е присъдено с крайния съдебен акт. Не съществува пречка съдът да стори това, щом страната е направила искане за присъждане на разноски до приключване на устните състезания.

Списъкът по чл. 80 от ГПК не е обвързващ съда акт, той не съдържа молба за присъждане, нито пък е доказателство за сторени разноски, а има процесуално значение при преценка допустимостта на искане по чл. 248 от ГПК.

Доводите, че ответниците В. и Г. не следва да понасят разноски, са недопустими, тъй като са заявени от лице без представителна власт, затова и съдът ги оставя без разглеждане. Въззивната жалба, съдържаща искането по чл. 248 от ГПК, е подадена от адв. К. А., която е упълномощена само от П. Г., следователно представителната й власт се простира само до защита на неговите права и интереси, но не и на останалите две ответници.

На основание горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на П.В. за изменение на решение № 134/22.05.2025 г. по гр. д. № 366/2024 г. по описа на Окръжен съд – Монтана в частта за разноските.

Определението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________ 2