Решение № 14009 от 16.08.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14009 гр. София, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110134327 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Oбразувано e по искова молба от Р. И. Т. , ЕГН ***, срещу „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 2005,50 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 40003309835 от 01.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска (27.06.2022 г.) до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 01.03.2021 г. е сключил договор за кредит № 40003309835 с „П.К.Б.” ЕООД, като в договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 3000 лв., срокът на договора е двадесет и четири месеца, размерът на вноската по кредита 184,37 лв., уговорен годишен лихвен процент (ГЛП) - в размер на 41 %, годишен процент разходи (ГПР) - в размер на 48,93 %, и общо дължима сума по кредита в размер на 4424,90 лв. Твърди, че в договора е уговорено, че ищецът дължи възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в общ размер на 750 лв., както и че размерът на вноската по закупената допълнителна услуга е 31,25 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. В договора е посочено, че общото задължение по кредита и закупената допълнителна услуга е в размер на 5174,90 лв., а общият размер на вноската е 215,62 лв.

Твърди, че предсрочно е погасил изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 5005,50 лв. Счита договора за кредит за нищожен поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 10, т. 11, т. 20 и чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Излага доводи, че не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита; липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в 1 договора ГПР от 48,93 %. Твърди, че посоченият в договора размер на ГПР не отговаря на действителния такъв, който е над максимално установения праг на ГПР. Счита, че начисленото възнаграждение за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит е заплатено при начална липса на основание. Твърди, че възнаграждението в общ размер на 750 лв. представлява заплащане на такса за услуга, която реално не е била предоставена на ищеца. Твърди, че клаузите, уреждащи заплащането на цена за допълнителни услуги, са неравноправни и нищожни. Посочва, че клаузите не са индивидуално уговорени, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респектично двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. Освен това счита, че договорът е нищожен, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание - условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Счита договора за нищожен и поради невключването в него на информация относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Твърди, че на посочените основания договорът за кредит е недействителен – чл. 22 ЗПК и потребителят дължи само чистата стойност на кредита – чл. 23 ЗПК. С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Р. И. Т., ЕГН **********, сумата от 2005,50 лв., представляваща недължимо платена сума по потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Признава, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 40003309835 на 01.03.2021 г., по силата на който е представил на ищеца заем в размер на 3000 лв., а ищецът се е задължил да върне на кредитора така предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ съгласно условията на договора. Твърди, че всички условия по договора за кредит са предварително уговорени между страните, като ищецът изрично е изявил воля да сключи договора за кредит при посочените условия. Посочва, че длъжникът предварително се е запознал с общите условия, подписал ги е и се е задължил да ги спазва.

Процесният договор за потребителски кредит отговаря от външна страна на установените в чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и на изискванията за сключването му по ясен и разбираем начин. Твърди, че в процесния договор е посочена общата дължима сума по кредита - 4424,90 лв., включваща предоставената заемна сума и 2 дължимата за периода на договора възнаградителна лихва. Отделно е посочено общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга, а именно сума в размер от 5174,90 лв. Сочи, че в договора е посочен годишният процент на разходите, който е фиксиран като абсолютна процентна стойност – 48,93 %. Фиксиран е и уговореният лихвен процент - 41 %. Твърди, че в договора ясно и недвусмислено е посочено с фиксирани, неподлежащи на промяна суми какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, при какви допълнителни услуги, за какво и в какъв размер, които формират и общо дължимата сума по кредита. Сочи, че условията за издължаване на кредита от потребителя са обективирани в погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на всяка дължима месечна погасителна вноска, каквото е законовото изискване при договори за кредит с фиксиран лихвен процент. В т. 7.1 от Общите условия (ОУ) към договора е предвидено, че кредитополучателят има право да се откаже от договора, уговорени са начинът и срокът, в който може да стори това - чрез отправяне на писмено предизвестие в четиринадесетдневен срок, считано от датата на неговото сключване или в случай, че кредитополучателят е избрал договора, общите условия и погасителния план да бъдат изпратени по реда на чл. 13.1 от ОУ към договора - от датата на тяхното получаване. Посочва, че в договора е уговорен като постоянен лихвеният процент, поради което е достатъчно да бъде посочен размерът на същия, който не противоречи на закона и на добрите нрави. Относно услугата „Фаст“ твърди, че изборът за закупуване на допълнителни услуги е изцяло на клиента, като закупуването им не е задължително условие за сключване на договора и не следва да се възприеме като такса за дейност, свързана с усвояването и управлението на кредита. Оспорва твърдението в исковата молба, че по кредита е платена общо сума в размер на 5005 лв., като сочи, че общо платената сума е в размер на 4982,89 лв. Моли съда да отхвърли предявения иск, както и да му присъди сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, обоснован с твърдения, че на основание недействителен договор за кредит, а в условията на евентуалност – на основание нищожни клаузи от договора, ищецът е платил сума, която надвишава размера на дължимите суми съобразно действителните уговорки в договора за кредит, и поради това се иска осъждане на ответника да върне надплатената сума.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже заплащането на посочената в исковата молба сума, а в тежест на ответника - да докаже наличие на основание за получаването, съответно за задържането на същата.

С оглед становищата на страните съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 40003309835 на 01.03.2021 г., по силата на който ответникът, в 3 качеството на кредитор, е предоставил на ищеца, в качеството на кредитополучател, кредит в размер на 3000 лв., а ищецът се е задължил да върне на кредитора предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение в размер на 750 лв. за закупена допълнителна услуга „Фаст“ съгласно условията на договора.

По делото е представен сключеният между страните договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40003309835 от 01.03.2021 г., от който се установява, че сумата от 3000 лв. е предоставена на ищеца за срок от 24 месеца, дължима разсрочено съгласно погасителен план, неразделна част от договора, при размер на месечната вноска 184,37 лв., при посочен годишен процент на разходите - 48,93 % и възнаградителна лихва при годишен лихвен процент - 41 %, лихвен процент на ден 0,11 %, общо дължима сума по кредита – 4424,90 лв. В договора за кредит е предвидено кредитополучателят да заплати възнаграждение и за закупена допълнителна услуга „Фаст“, включваща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит - 750 лв. Посочен е общият размер на вноската - 215,62 лв., от които 31,25 лв. - размер на вноска по закупена допълнителна услуга, дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита, и общото задължение по кредита с вноските по допълнителната услуга - 5174,90 лв. Страните са уговорили, че възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна услуга става изискуемо с подписването на договора за потребителски кредит, но се разсрочва за срока на договора на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. В случай, че кредитополучателят поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Фаст“ се дължи в пълен размер.

По делото са приложени също искане за отпускане на потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40003309835 от 01.03.2021 г., общи условия към договора, погасителен план, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Според последната, допълнителната услуга „Фаст“ гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит в рамките на един час, считано от постъпване на искането в системата на „П.К.Б.“ ЕООД или в срок до два часа от началото на първия следващ работен ден, в случай, че искането постъпи в системата извън работното време на кредитора, в неработен ден или на официален празник, като е посочено, че кредитоискателите, които не са избрали и закупили допълнителната услуга „Фаст“ получават разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит в срок от пет работни дни, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на „П.К.Б.“ ЕООД. В т. 15 от приложимите ОУ е посочено, че разписаните правила, касаещи допълнителните услуги се прилагат само в случаите, в които клиентът е избрал да закупи пакет от допълнителни услуги, като за фактическото ползване на услугите следва да са налице предвидените в ОУ специфични условия за всяка една от тях.

В хода на първоинстанционното производство е изслушано и прието заключение на ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно изготвено, според което общата сума, която ищецът е заплатил по процесния договор за кредит е в размер на 5174,90 лв. (3000 лв. – главница, 1424,90 лв. – възнаградителна лихва, 750 лв. – такса за допълнителна услуга „Фаст“), като размерът, датата и разпределението на постъпилите суми 4 са посочени в Таблица № 2 в заключението. Според вещото лице, размерът на ГПР, с включване в него и на таксата за допълнителна услуга „Фаст“ възлиза на 77,8502 %.