Решение № 152 от 13.11.2019, Районен съд - Царево
- Съд
- Районен съд - Царево
- Дело
- Административно наказателно дело 394/2019
- Вид
- Решение № 152
- Подписан
- 13.11.2019
- В сила
- 05.02.2020
- Състав
- МАРИЯ АТАНАСОВА МОСКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 47 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 114 т.1 · Закон за туризма
- чл. 206 ал.1 · Закон за туризма
- чл.3 ал.2 т.2 · Закон за туризма
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№:
13.11.2019г. гр.Царево,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд, наказателен състав
На двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Мария Москова
Секретар: Нели Стоянова като разгледа докладваното от съдия Москова НАХД № 394/2019г. по описа на съда , за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ООД с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***срещу Наказателно постановление № ***на Кмета на Община Царево, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.
114 т.1 от Закона за туризма е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лева на основание чл. 206 ал.1 от Закона за туризма.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено.
В с.з., жалбоподателят, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен защитник –адв.М., чрез който поддържа жалбата, като моли наказателното постановление да бъде отменено, алтернативно – санкцията да бъде намалена до минималния размер, предвиден в закона.
За АНО, редовно призован, се явява надлежно упълномощен процесуален представител – ю.к.Д., която моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдебният състав, съобразявайки становищата на страните и въз основа на събраните по делото писмени и устни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На
07.08.2019 . св.Г.–*** заедно колегите си Р. и Ч., извършила проверка в туристически обект – ресторант с капацитет 40 броя места за сядане, находящ се в ***и стопанисвана от „***“ ООД, съгласно Договор за наем от 01.07.2018г., сключен между „***“ ООД като наемодател и
„***“ ООД като наемател /л.11/.
При извършената проверка контролните органи установили, че дружеството-наемател „***“ ООД извършва туристическа дейност в процесния обект - ресторантьорство, без да притежава Удостоверение за категоризация или временно Удостоверение за открита процедура по категоризация. В туристическия обект се изхранват туристи, заплатили пакетна услуга за нощувки и изхранване пълен пансион, като в туристическия обект се настаняват само туристи, които са заплатили пакетната услуга. Във водения от „***“ ООД Регистър за настанени туристи за периода от 06.07.2019г. до 05.08.2019г. има вписани 91 броя туристи и реализирани 455 броя нощувки.
Така също при проверката било констатирано, че наемодателят „***“ ООД е подал заявление с вх.№***. за категоризация на процесния обект, като със Заповед № ***. на Кмета на Община Царево е отказано определяне на вида и категория на процесния обект. Заповедта е била обжалвана от наемодателят „***“
ООД, по повод на което е образувано адм.д.№***. по описа на Адм.съд-Бургас.
Въз основа на така установените факти и обстоятелства, на 07.08.2019г. св.Г. съставила против дружеството „***“ ООД акт за установяване на административно нарушение с бланков № ***. като приела, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.114 т.1 от Закона за туризма. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството и подписан от същия с възражения.
Въз основа на така съставения АУАН и документите, намиращи се в административно-наказателната преписка, било издадено и процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя „***“ ООД, за нарушение по чл. 114, т.1 от ЗТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лева на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма.
Препис от НП е връчено на жалбоподателя на 10.09.2019г. видно от известието за доставяне, а жалбата е депозирана на 16.09.2019г. видно от входящия регистрационен номер на съда .
Горната фактическа обстановка се съда установи по безспорен начин, от събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя, събрани в хода на съдебното следствие. Съдът дава пълна вяра на показанията на актосъставителя св.Г., като ясни, подробни, логични и последователни и кореспондиращи изцяло с писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното. (Така и ППВС № 10/1973 г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
При проверка на Наказателното постановление, съда не констатира допуснати процесуални нарушения от страна на АНО както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служител на МДТ в Община Царево, който е оправомощен по надлежния ред да съставя актове за констатиране на нарушения по ЗТ, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Кмета на Община Царево, т.е. от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание, с което са спазени разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Съгласно чл.3 ал.2 т.2 от ЗТ туристически обекти са заведенията за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване) - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове. Съгласно разпоредбата на чл.114 т.1 от ЗТ, лицата, извършващи ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира за категорично и безспорно установено, че на инкриминираната дата дружеството е осъществило деянието, предмет на настоящото производство, а именно: към момента на проверката в туристически обект ресторант с капацитет 40 броя седящи места, находящ се в ***дружеството „***“ ООД е извършвало туристическа дейност - ресторантьорство, без обекта да има необходимата категоризация, с което е нарушило разпоредбата на чл.
114 т.1 от ЗТ.
С оглед на гореизложеното, съдът намира че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл.114 ал. 1 от ЗТ, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо дружеството. Безспорен е факта, че към момента на проверката обектът не е бил категоризиран - дружеството „***“ ООД не е разполагало нито с удостоверение за категоризация на обекта нито с временно такова за открита процедура за категоризация на обекта, но въпреки това е осъществявало туристическа дейност – ресторантьорство, като е предоставяло срещу заплащане изхранване на пълен пансион на настанените туристи.
Производство по адм.д.№***. по описа на Адм.съд-Бургас, образувано въз основа на жалба на наемодателят „***“ ООД срещу Заповед № ***. на Кмета на Община Царево, с която му е отказано определяне на вида и категория на процесния обект, не се явява преюдициално по отношение на настоящото АНД, тъй като административния съд дори и да отмени отказа на кмета и да го задължи да продължи процедурата, в резултат на която да издаде удостоверение за категоризация, то процедурата ще бъде финализирана към една бъдеща дата и няма как да се промени факта, че към инкриминираната дата дружеството-наемател „***“ ООД е нямало издадено удостоверение за категоризация на процесния обект, в който е осъществявало ресторантьорска дейност.
Вида и размера на административните наказания, които могат да бъдат наложени за констатираното нарушение, са определени в чл. 206, ал. 1 от ЗТ, където е посочено, че който предоставя туристически услуги в некатегоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 3, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв. Това налага извода, че в конкретния случай, АНО правилно е определил вида на наложеното на дружеството наказание „имуществена санкция“ предвид обстоятелството, че нарушението е извършено от юридическо лице, като при индивидуализирането му го е съобразил с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и го е наложил в минималния предвиден от закона размер – имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***на Кмета на Община Царево, с което на „***“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***за нарушение по чл. 114 т.1 от Закона за туризма е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лева на основание чл. 206 ал.1 от Закона за туризма.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез
РС-Царево по реда на АПК на основанията предвидени в НПК пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: