Решение № 76 от 13.06.2022, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. гр.Мадан, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. Д. при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. Д. Гражданско дело №

20215430100380 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Ф. К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., район „С.”, ул. „П.” No ....., представлявано от управителя В. Х. Д., чрез пълномощника си адв. С.Х. против ЮЛ. М. П. , ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Л., общ. М., обл. С., чрез пълномощника адв. Р.Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал.

2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 237,84 лв представляваща дадена в заем сума получена от ответника по Договор за заем № *** сключен в гр. П. на 15.07.2019г. с падеж съобразно т. 2.1.3. от Договора за заем 15.07.2021 г., сумата от 4 405,68 лв. представляваща незаплатена договорна лихва по т. 2.1.4. от Договор за заем № 756 сключен в гр. Пловдив на 15.07.2019г. за периода 15.02.2020 г. - 15.07.2021 г., заедно със сумата от 520,11 лв. законна лихва за периода от 16.07.2021г до 15.12.2021г., заедно със законната лихва върху претендиралата главница - 12 237,84 лв., считано от 16.12.2021г. - датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.

В исковата молба се твърди, че на 15.07.2019 г. в гр. П. между ищецът „Ф. К.“ ЕООД, като заемодател и ответника ЮЛ. М. П., като заемополучател бил сключен сключен Договор за заем № ***. Съгласно договора заемодателят предоставил на заемополучателя ЮЛ. М. П. в заем сумата от 13 000 лева за срок до 15.07.2021г. Сумата била преведена в деня на сключване на договора по банкова сметка, посочена в договора. Страните се договорили и че заемополучателят дължи на заемодателя лихва върху дадената в заем сума в размер на 2% на месец, като лихвата се изчислява върху всяка получена (усвоена) от заемополучателя сума. Заемополучателят се е задължил да върне заемната сума по посочената в договора банкова сметка на заемодателя в срок до 15.07.2021г. Ответникът-заемополучател е направил следните плащания по договора: на 15.08.2019г. - 587,32 лева., на 02.10.2019г. - 687,32 лева., на 23.01.2020г. - 985 лева. До момента заемополучателят бил заплатил само общо сумата от 2 259,64 лева, от която сума с 762,16 лева е погасена част от главницата и с 1 497,48 лева договорната лихва за месеците август, септември, ноември, декември 2019г. и януари 2020г., други плащания заемополучателят не бил извършвал, включително не е върнал и останалата част от главницата по договора за заем. Заемополучателят дължал претендираните с исковата молба суми, ведно с обезщетение за забава. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен процесният договор за заем № *** от 15.07.2019 г. за сумата от 13 000 лева, както че от страна на заемополучателя са платени следните суми: на 15.08.2019 г. - 587.32 лева; На 1

02.10.2019 г. - 687.32 лева; и на 23.01.2020 г. - 985 лева. Доколкото всяка следваща вноска била поголяма от предходната ответницата поискала да и бъде предоставен погасителен план към договора. Такъв не бил предоставен, поради което ответницата преустановила плащанията.

Възразява, че договорът е недействителен поради неспазването на чл. 22, ал. 1 вр. чл. 10 ,ал. 1 от ЗПК. За договора се прилагали правилата на Закона за потребителския кредит, по силата на чл. 3 ал. 3 от същия, като приложима била редакцията към датата на сключването. Посочва, че при неспазване изискването за шрифт не по-малък от 12 договорът е недействителен. Твърди, че клаузата относно договорените лихви били неравноправни. Посочва, че лихвения процент бил определен като фиксиран процент от общата сума на месец от 2%. От тази уговорка не можело да се извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми за главница, лихва и такси. При това положение бил неизяснен въпросът дали и тези суми са с фиксиран размер във всяка погасителна вноска или първо се заплащали такси, лихвата и едва тогава се изплаща главницата. По този начин се нарушавали добрите нрави и се внасяло неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя. В договора не се съдържал погасителен план със законовоустановеното съдържание. Твърди се, че неспазването на изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 ЗПК. Посочва се, че договорът ограничавал правата на заемополучателката, поради поради невъзможност да разбере точния смисъл на отделните договорки и отказът на заемодателят да й представи информация. Позовава се на чл. 20, ал. 1 ЗПК и чл. 21, ал. 1 ЗПК. Въвежда възражения за наличието на неравноправни клаузи по чл. 143 ЗПК.

Позовава се на нищожност на договора на осн. чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. В заключение посочва, че договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за заем № *** от 15.07.2019г., сключен между Ф. К.” ЕООД, в качеството на заемодател и ЮЛ. М. П., качеството на заемополучател. Съобразно чл.

1.1.4 от договора заемополучателят изрично заявява, че ще използва средствата от заема за обща търговска и професионална дейност, като няма качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съгласно чл. 2 предмета на договора е предоставянето на заем от заемодателя на заемополучателя при следните параметри:

Размер на заема 13 000 лева, срок за връщане на заема - 24 месеца от датата на подписване на договора, но не по-късно от 15.07.2021 г, Лихва - 2% на месец, платима до 15 число на текущия месец. Съгласно чл. 5.4 от договора заемът се превежда по банков път в срок от три работни дни от настъпване на условията за усвояване на заема и посочване на сметки, по които да бъде преведена сумата и предоставяне на писмена заявка. Съгласно чл. 9.1 от договора лихвата се изчислява върху всяка получена (усвоена) от заемополучателя сума, до момента на връщането й, в случай, че сумата е ползвана по-малко от един месец до датата на падежа на лихвата, лихвата върху нея се изчислява като дневна в размер на една тридесета от лихвата за месеца. Лихвата се дължи от деня в който е наредена сумата от заемодателя, до деня, в който е заверена сметката на заемодателя за връщането й. Представено е преводно нареждане от 15.07.20219 г., видно от което заемодателят е предоставил сумата от 13000 лева на заемополучателя в деня на сключване на договора. По делото са представени 4 бр. преводни нареждания от заемополучателя, от които се установява, че последният е заплатил сумата от 2259,64 лева, както следва: на 15.08.2019 г. 587,32 лева, на 02.10.2019 г. – 687,32 лева, на 23.01.2020 г. – 985 лева.

По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, видно от която годишния лихвен процент по договора е 24%. Годишния процент на разходите би бил 26,82 %., при следните допускания: заема е изцяло усвоен в размер от 13000лв, датата на падеж е 15 число на месеца, срок на връщане 24 месеца, Годишен лихвен процент 24 %, При равни вноски на падеж, включващи главница и възнаградителна лихва, погасителния план би бил - 24 вноски по 687,32 лв ,общо платена сума 16495.78 лв., от която главница 13000 лв., лихва 3495,78 лв.

В о.с.з. от 23.03.2022 г. вещото лице уточнява, че в посочения годишен в заключението процент от разходите е включена само договорната възнаградителна лихва. Разликата между стойностите на годишния лихвен процент по договора и годишния процент на разходите се изразява в това, че се използват различни формули при изчисляването им. В годишния процент на разходите не са включени други разходи, освен възнаградителната лихва по договора.

По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-графологична експертиза, видно от което оригиналът на Договор за заем № *** от 15.07.2019 г. между „Ф. К.“ ЕООД гр. П. и ЮЛ. М. П. от с. Л., общ. М., обл. .С, е напечатан с шрифт Bookman Old Style с размер 10.

2

В о.с.з. от 27.04.2022 г. в качеството на свидетел е разпитан С. Г. П., който заяви, че познава ответницата Ю.П. от нейни медийни изяви, от телевизия и интернет. Знаел, че тя е актриса, както и модел, основно в Турция. Знаел, че Ю.П. е взимала заем от Ф. „К.“. Той работел във фирма „Е. БГ“ЕООД в периода от 2019 до 2020 г. Офисите на фирмите „Е. БГ“ ЕООД и Ф.

„К.“ЕООД били в съседство. Във Ф. „К.“ имали кафемашина и маса и място за пушене, което се ползвало и от двете фирми. Един ден през лятото на 2019 г дошла Ю.П., като свидетелят я познал от телевизията. Свидетелят седнал на мястото, където си правел кафе, а отсреща била отворена врата на управителя В. Д. на Ф. „К.“. Ю.П. влезнала при него и свидетелят чул, разговора, че уговаряла сделка за заем, който иска да вземе от финансовата къща. Той се заслушал, ставало въпрос, че ще се снима в турски сериал и й трябвали средства за покриване на нужди относно заснемането на този сериал, като за конкретна сума ставало въпрос за сума между 10 хиляди и 20 хиляди лева. Разговорът се провел в кабинета на управителя В. Д., вратата била отворена, свидетелят бил на не повече от 3-4 метра разстояние, което му позволявало да види и чуе за какво се говори. Започнали да водят преговори. Спомнял си, че тя взела заем от заложната къща.

На основание чл. 176 от ГПК ответницата е била задължена да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на следните въпроси: Актриса ли е ?; Участвала ли е в турски сериали?

Посещавала ли е курсове по актьорско майсторство в „Пера Санат“ Истанбул, Република Турция?

Заявила ли е в телевизионен канал БТВ в предаването „Преди обед“ от ... г. :“Сега също имам предложение за още един турски сериал. Другата седмица ще ходим с моя приятел да видим какво се случва там и да подпишем договор. Започвам отново моята кариера“?, като на ответницата са били указани последиците по чл. 176, ал. 3 от ГПК. В о.с.з. ответницата не се явява, за да даде отговор на поставените въпроси.

Като писмени доказателства по делото са приети извлечения от интернет страницата на в-к „Труд“ от 17.02.2022г., извлечение от интернет страницата „Пловдив Нау“ от 01.03.2021г.

Съдът намира от правна страна следното:

Предявен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета на предявените претенции, ищецът следва да установи, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за заем от посочената дата, по който на ответника е предоставена сумата по договора, наличието на уговорка за начисляването на възнаградителна лихва и обезщетение за забава, както и техния размер. В тежест на ответника е да установи, че при сключването на договора е действал в качеството на потребител по смисъла на ЗЗП и ЗПК, както и че са налице пороци, водещи до недействителност на договора, като докаже всичките елементи на фактическите състави на отделните основания за това.

По делото не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по Договор за заем № *** от 15.07.2019г., по който на ответницата, в качеството й на заемополучател е била предоставена заемна сума в размер от 13000 лева. С оглед твърденията и възраженията на страните, на първо място следва да се отговори на въпроса за вида на договора и дали същият представлява договор за потребителски кредит. Съгласно разпоредбата на § 13, т. 1 от ЗЗП "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Аналогична е разпоредбата и на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съобразно която потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Съобразно чл. 1.1.4. от процесния договор ответникът изрично е заявил, че ще използва средствата от заема за обща търговска и професионална дейност, като няма качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. От събраните по делото доказателства се установява, че ответницата упражнява професионална дейност като актриса, с оглед на която е сключен и процесния договор за заем, като в тази връзка съдът кредитира свидетелските показания на св. Петров, които се подкрепят от представените по делото писмени доказателства и процесуалното поведение на ответницата, която не се явява в съдебно заседание да отговори на поставените в този смисъл въпроси. По делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че ответницата при сключването на договора е действала извън рамките на своята професионална дейност, поради което съдът намира, че същата не е имала качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите и чл. 9, ал. 3 Закона за потребителския кредит, поради което не се ползва с предвидената защита по ЗПК и ЗЗП.