Определение № 210 от 30.05.2024, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 210 гр. К., 29.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. К. Дановска

Членове:

Васка Д. Халачева

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно частно гражданско дело № 20245100500106 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

С протоколно определение № 353/11.04.2024 г., постановено в открито съдебно заседание, проведено на 10.04.2024 г. по гр.д. № 756/2023 г., Районен съд – К. е оставил без уважение искането за конституиране на ищеца по искова молба с вх. № 3865/10.04.2024 г. като страна в процеса по гр.д. № 756/2023 г. по описа на Районен съд – К., при условията на главно встъпване.

Срещу така постановеното протоколно определение е депозирана частна жалба № 4121/16.04.2024 г. по описа на Районен съд – К. от адв. Д. П. от АК – К., в качеството й на пълномощник на Р. К. К., във връзка с която е образувано и настоящото производство. В жалбата се излагат твърдения, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот вписан с Служба по вписванията – К. с вх. рег.№ 908/27.02.2024 г., акт № 185, том 3, Р. К. К. е придобил 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 40909******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., с административен адрес гр. К., кв. „В.“, ул.

„П.М.“, (ул. „А.М. № **), целият с площ 501 кв.м., като в резултат на разпоредителната сделка е станал съсобственик на имота с две от страните в делбеното производство. Жалбоподателят посочва, че според разпоредбата на чл. 225, ал.1 от ГПК трето лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото като предяви иск срещу двете страни, а ал.2 предвиждала, че предявяването на иск от трето лице се допуска до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Излагат се съображения, че според задължителните разяснения в т.3 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС като лице, притежаващо 1 самостоятелни права върху предмета на делбата, приобретателят може да встъпи в делото по реда на чл. 225 от ГПК, като така той ще може да упражни лично правото си да участва в производството по прекратяване на съсобствеността и да получи припадащия му се дял от делбеното имущество, включително като защити становището си за начина за прекратяване на съсобствеността. Твърди се, че допустимостта на главното встъпване е обусловена от това дали претендираните права от ищеца, който иска да встъпи главно, са съвместими с правата, претендирани от първоначалния ищец, и от допустимостта на двата иска. В подкрепа на изложените съображения се посочва Определение № 145/07.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 2763/2016 г. на ВКС, II ГО. В жалбата се посочва още, че в конкретния случай отговор на въпроса за допустимостта на главното встъпване на лице, което заявява право на собственост върху идеална част от имота, предмет на спора, е даден с Определение № 17 от 18.01.2016 г. по ч.гр.д. № 4567/2015 г. на ВКС, I ГО, с което е прието, че главното встъпване е допустимо и в хипотеза, при която искащите да встъпят главно лица заявяват свои права на собственост върху идеална част от имота. По тези съображения жалбоподателят моли Окръжен съд – К. да постанови определение, с което да отмени като неправилно и незаконосъобразно протоколно определение от 10.04.2024 г., постановено по гр.д. № 756/2023 г. по описа на Районен съд – К., с което е оставено без уважение искането му за конституирането му като страна в процеса при условията на главно встъпване и да приеме за съвместно разглеждане иск за делба срещу първоначалните страни в процеса, вместо което да конституира Р. К. като страна в процеса при условията на главно встъпване и да приеме за съвместно разглеждане иска му за делба срещу първоначалните страни в процеса. Претендира и за сторените по делото разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК.

Частната жалба е връчена на страните. В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е подаден отговор от ищеца К. И. К., а ответниците В. И. П. и М. П. К. не са подали такива. В депозираният отговор са изложени идентични съображения, като тези в подадената частна жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на доказателствата по делото, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в подадената жалба, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 275 от ГПК, от надлежно упълномощен процесуален представител, при наличие на правен интерес, и пред компетентния окръжен съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството по гр.д. № 756/2023 г. по описа на Районен съд – К. е образувано по подадена от адв. Д. П. от АК – К., пълномощник на К. И. К. от гр.К., искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 34 от ЗС за допускане и извършване на делба на поземлен имот с идентификатор 40909******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., 2 находящ се в гр. К., ул. „А.М.“ № **, целият с площ 501 кв.м. против ответниците В. И. П. и М. П. К.. Исковата молба е вписана в Служба по вписванията – К. с вх. № 2324/22.06.2023 г., акт. № 214, том 1, партидна книга: том 46894. С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 17.11.2023 г., в наследствената маса е включен и поземлен имот с идентификатор № 40909***** по КККР на гр. К., находящ се в гр. К., ул.

„А.М.“ № **, с площ 1196 кв.м. С решение № 566 от 15.12.2023 г., постановено по гр.д. № 756/2023 г., влязло в законна сила на 18.01.2024 г., Районен съд – К. е допуснал да се извърши делба на посочените два поземлени имота между съделителите К. И. К. (ищец), В. И. П. (ответник) и М. П. К. (ответник) при квоти по 1/3 идеална част за всеки от съделителите, по отношение на всеки един от делбените имоти.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 42, том 1, рег. № 712, дело № 41 от 2024 г., издаден на 27.02.2024 г., вписан в Служба по вписванията – К. вх. рег. № 908 от 27.02.2024 г., акт № 185, том 3, дело № 615/2024 г. К. И. К. е дарил на сина си Р. К. К. притежаваните от него идеални части, а именно: 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 40909******* по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. К., с административен адрес гр. К., кв. „В.“, ул. „П.М.“, с площ 501 кв.м.

На 10.04.2024 г. по гр. д. № 756/2023 г. от адв. Д. П. – пълномощник на Р.

К. К., е подадена искова молба с вх. № 3865/10.04.2024 г. против В. И. П., М.

П. К. и К. И. К., с която се прави искане на основание чл. 225 от ГПК ищецът Р. К. да бъде конституиран при условията на главно встъпване като страна в процеса и да бъде приет за съвместно разглеждане на иск за делба срещу първоначалните страни в процеса, като бъде постановено решение с което да бъде допусната и извършена делба на поземлен имот с идентификатор 40909******* по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. К. при квоти 1/3 идеална част за Р. К. К., 1/3 идеална част за В. И. П. и 1/3 идеална част за М. П. К.. Към исковата молба е приложено и заверено копие на посочения по – горе нотариален акт за дарение на недвижим имот.

С обжалваното протоколно определение № 353/11.04.2024 г., постановено в открито съдебно заседание на 10.04.2024 г. по гр.д. № 756/2023 г., Районен съд – К. е оставил без уважение искането за конституиране на ищеца Р. К. по искова молба с вх. № 3865/10.04.2024 г. като страна в процеса при условията на главно встъпване, като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 225 от ГПК, тъй като Р. К. К. не разполага със самостоятелни права върху процесните делбени имоти.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното протоколно определение е правилно, макар и не по изложените в него съображения.

Съгласно чл. 225, ал.1 от ГПК трето лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни, а в ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че предявяването на иск от трето лице се допуска до приключване на съдебното 3 дирене в първа инстанция. Настоящият състав споделя изразеното становище в Определение № 17 от 18.01.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4567/2015 г., I ГО, ГК, посочено от жалбоподателя, че главно встъпване в производство по предявен иск за принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот е допустимо и в хипотеза, при която искащите да встъпят главно лица заявяват свои права на собственост само върху идеална част от делбения имот. В посоченото определение е отразено, че допустимостта на главното встъпване, съгласно установеното в чл. 225, ал.1 от ГПК изискване, е обусловена само от обстоятелството дали искащото да встъпи главно лице заявява самостоятелни права върху предмета на спора, противопоставяйки ги на двете страни, но не и дали претендира принадлежността на правото на собственост върху целия имот или само идеална част от него. В настоящия случай ищецът Р. К. К., който прави искане за главно встъпване, заявява самостоятелни права върху 1/3 идеална част от един от делбените имоти, като се легитимира като собственик на посочената идеална част с представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 42, том 1, рег. № 712, дело № 41 от 2024 г. издадена на 27.02.2024 г., т.е. изискването третото лице да има самостоятелни права върху предмета на спора е налице.

Необоснован е обаче изводът на жалбоподателя, че решаващият съд е постановил неправилен и незаконосъобразен акт, позовавайки се на част от разясненията дадени в т.3 от ТР № 3 от 19.12.2023 г. по тълк.дело № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС, в която е отразено, че като лице притежаващо самостоятелни права върху предмета на делбата, приобретателят може да встъпи в делото по реда на чл. 225 от ГПК, като така той ще може да упражни лично правото си да участва в производството по прекратяване на съсобствеността и да получи припадащият му се дял от делбеното имущество, включително като защити становището си за начина на прекратяване на съсобствеността. Жалбоподателят не държи сметка, че разясненията в посоченото тълкувателно решение са дадени във връзка с друга хипотеза, а именно – при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик /съделител/ в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, т.е. в първата й фаза, която завършва с влизане в сила на решението за допускане на същата. Настоящата хипотеза е различна, тъй като решението, с което е допусната делбата е влязло в сила на 18.01.2024 г., а съделителят К. К. се е разпоредил със своята 1/3 идеална част от единия от делбените имоти на 27.02.2024 г., за което е издаден нотариален акт за дарение на недвижим имот № 42, том 1, рег. № 712, дело № 41 от 2024 г., вписан в Служба по вписванията гр. К. на същата дата, т.е. след влизане в сила на решението за допускане на делбата. Делбеният процес е уреден в ГПК като двуфазно особено исково производство. В неговата първа фаза се решава въпроса дали е налице съсобственост по отношение на конкретно посочен недвижим имот, между кои лица и при какви права. Втората фаза на процеса решава само и единствено въпроса за начина на ликвидиране на съсобствеността. Влязлото в сила решение по допускане на делбата очертава 4 онези предметни и субективни параметри, в които се извършва делбата. Без съгласие на страните и в съответствие с уредената от закона възможност делбата не може да се извърши между лица, които не са били страни в първата фаза. Решението по допускане на делбата е основен акт в делбеното производство, тъй като въз основа на приетите в него положения, се извършват по - нататъшните действия във втората фаза на производството.

Правните последици на решението по допускане на делба могат да бъдат отречени, ако след влизането му в сила настъпят такива факти, които внасят промяна в материалното правоотношение и водят до прекратяване на съсобствеността. Предвид факта, че прехвърлянето на 1/3 идеална част от единия от делбените имоти е станало във втората фаза на производството, което налага зачитане на силата на присъдено нещо на решението за допускане на делбата и извършването й между лицата, които се легитимират като собственици към датата на неговото постановяване, и тълкуването, залегнало в т.3 от ТР № 3/19.12.2013 г., по тълк. дело № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС относно приложимостта в делбеното производство на чл. 226, ал.1 от ГПК, съдът счита, че делото следва да продължи между първоначалните страни. В тази връзка в посоченото тълкувателно решение е разяснено, че конституирането на приобретателя наред с прехвърлителя не е необходимо, тъй като прехвърлителят участва като процесуален субституент на приобретателя, и че процесуалната му легитимация произтича от самия закон, въпреки че не е носител на материалното право и съгласно чл. 226, ал.3 от ГПК постановеното решение във всички случаи ще съставлява присъдено нещо както за съделителите, така и спрямо приобретателя по въпросите дали имотът е съсобствен между съделителите и какви са делбените им права, като признатите на прехвърлителя права ще се считат за права на приобретателя.