Решение № 260052 от 05.03.2021, Окръжен съд - Добрич

Р Е Ш

Е Н И

Е

№ 260052 гр.Д.

05.03.2021 год.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Д.кият окръжен съд гражданско отделение

На десети февруари

2021 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА

ЖЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА

МАРГЕНОВА

ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:……………………… като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА въззивно гражданско дело №906 по описа за 2020 год., за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „***“ ЕООД-гр.С. срещу решение №769/31.07.2020 г. по гр.д.№4214/2019 г. на Д.кия районен съд в частта,с която са отхвърлени предявените от въззивника срещу „***“ ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Д.,*** искове за горницата над 1 320 лв до претендирания размер от 10 824 лв,представляваща неизпълнено задължение за плащане на цена по договор за продажба на селскостопански препарати и торове,за което са издадени фактура №1501 от 27.05.2019 г.,с падеж за плащане на 30.08.2019 г.,за сумата от 5 280 лв за доставен препарат Гроугрийн прилепител екстенд от 200 литра,при ед.цена от 22 лв;фактура №1459 от 14.05.2019 г.,с падеж за плащане на 30.08.2019 г.,за сумата от 8 064 лв,за доставен препарат Гроугрийн прилепител екстенд от 160 литра при ед.цена от 22 лв и препарат Експрес от 8 литра при ед.цена от 400 лв и неплатен остатък от 4 224 лв,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане,и за горницата над

29,70 лв до претендирания размер от 243,54 лв,представляваща лихва за забава върху главното задължение от датата на падежа-30.08.2019 г.-до датата на подаване на исковата молба-19.11.2019 г.,респ. в частта,с която въззивникът е осъден да заплати на „***“ ООД разноски в размер на 87,80 лв.Според въззивника е неправилен и незаконосъобразен изводът на районния съд,че щом не е налице подпис на страните в представените фактури,то същите не доказвали сключването на търговска сделка и предаването на стоката.Реквизити като подпис и печат във фактурите не били задължителни съгласно чл.6 от ЗСч и чл.114 от ЗДДС.Неосчетоводяването на фактурите в регистрите на ответника също не било основание за тези изводи,а се касаело за отговорност на ответното дружество по водене на счетоводството му.Първоинстанционният съд не обсъдил в цялост фактическата обстановка въз основа на представените доказателства.Неправилен бил изводът,че с представените протоколи не можело да се докаже предаване на стоките,цените им и по кои сделки се предават.Подробно се обсъжда в тази връзка от въззивника съдържанието на фактурите и приемо-предавателните протоколи.Обсъдени са показанията на разпитания свидетел във връзка с факта на доставяне на стоките,за които се сочи,че не били оспорени от ответника по делото.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за уважаване на исковете за сумите от 5 280 лв с ДДС и 4 224 лв с ДДС,представляващи главници по фактури №1501/27.05.2019 г. и №1459/14.05.2019 г.,ведно със законната лихва върху тях от датата на падежа по фактурите до датата на подаване на исковата молба 19.11.2019 г. и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.Въззивникът претендира сторените от него разноски.

В писмен отговор въззиваемият „***“ ООД-гр.Д. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваната част.Сочи,че ищецът по делото не доказал съществуването на договорно отношение между страните за продажба на стоки и по-конкретно предаването на тези стоки на ответника.Фактурите и приемо-предавателните протоколи не удостоверявали горното,за което са развити съображения.Въззиваемият претендира разноските за настоящата инстанция.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 10.08.2020 г.,а жалбата е подадена по пощата на 21.08.2020 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 24.08.2020 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него част.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част като постановено по предявените допустими искове.По същество е правилно в атакуваната част,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№4214/2019 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която са предявени обективно кумулативно съединени искове на основание чл.327 ал.1 от ТЗ във връзка с чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.294 ал.1 от ТЗ от „***“ ЕООД-гр.С. срещу „***“ ООД-гр.Д. за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

-5 280 лв с вкл.ДДС-главница по фактура №1501/27.05.2019 г. с падеж 30.08.2019 г.,представляваща продажна цена на Гроугрийн прилепител Екстенд 200 литра;

-4 224 лв с вкл.ДДС-главница по фактура №1459/14.05.2019 г. с падеж 30.08.2019 г.,представляваща продажна цена на Гроугрийн прилепител Екстенд 160 литра;

-1 320 лв с вкл.ДДС-главница по фактура №1541/13.06.2019 г. с падеж 30.08.2019 г.,представляваща продажна цена на Гроугрийн прилепител Екстенд 50 литра.

Претендирано е и обезщетение за забавено плащане на горните главници в размер на законната лихва върху тях за периода от датата на падежа 30.08.2019 г. до датата на предявяване на исковете 19.11.2019 г. в общ размер от 243,54 лв,както и законната лихва върху главниците,считано от 19.11.2019 г.,до окончателното им изплащане.

Изложено е в исковата молба,че „***" ООД дължи на ищцовото дружество-продавач заплащането на доставени селскостопански препарати и торове по процесните фактури.За установяване изискуемостта и дължимостта на претендираните суми били представени фактурите,от които според ищеца били видни извършването на доставката на стоките,данъчната основа и начисленият ДДС по същите.Предаването на стоките от ищеца на ответника било удостоверено с приемно-предавателни протоколи №12411 от 15.05.2019 г.,№12811 от 28.05.2019 г. и

№12991 от 07.06.2019 г.До настоящия момент ответникът не бил извършил плащане на задълженията си.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове за сумите от 5 280 лв и 4 224 лв.Същият твърди,че не дължи претендираните суми от 5 280 лв с вкл.ДДС-главница по фактура №1501/27.05.2019 г.,представляваща продажна цена на Гроугрийн прилепител Екстенд 200 литра,и от 4 224 лв с вкл.ДДС-главница по фактура №1459/14.05.2019 г.,представляваща продажна цена на Гроугрийн прилепител Екстенд 160 литра.Признава дължимостта на сумата от 1 320 лв с вкл.ДДС-главница по фактура №1541/13.06.2019 г.,представляваща продажна цена на Гроугрийн прилепител Екстенд 50 литра.Признава,че стоката по тази фактура е предадена на ответника с приемателно-предавателен протокол №1299-1 от 07.06.2019 г.,в който за получател бил положен подпис от управителя на ответното дружество Н. И..Останалите стоки по другите две фактури никога не били предмет на покупко-продажба между двете дружества и не били предавани на ответника.Приемателно-предавателни протоколи с №1241-1 от 15.05.2019 г. и

№1281 от 28.05.2019 г. не били подписани от никой от управителите на дружеството-ответник,нито от негов служител.В двата протокола за получател имало положени подписи от неизвестни трети лица,но тези подписи не можели да ангажират отговорността на ответника.Двете фактури №1501 от 27.05.2019 г. и №1459 от 14.05.2019 г. не били подписани от продавача и купувача и не били осчетоводени в счетоводството на „***" ООД,тъй като реално нямало извършена доставка по тях,не били включени в дневниците за продажби на купувача,стойността им не била отразена в справките-декларации по ЗДДС и по тях не бил ползван данъчен кредит.Приложеното от ищеца кредитно известие №1512 от 31.05.2019 г. не било подписано от страна на ответника и също не било осчетоводявано.Сключването на договори за търговска продажба по отношение на гореописаните две фактури не било доказано.

В хода на първоинстанционното производство ответникът „***“ ООД-гр.Д. в съответствие с извършеното от него признание на единия от исковете е извършил плащане на сумата от 1 320 лв с вкл. ДДС по фактура №1541/13.06.2019 г. с падеж 30.08.2019 г.,представляваща продажна цена на Гроугрийн прилепител Екстенд 50 литра.Горното е сторено съгласно авизо за издадено преводно нареждане за кредитен превод от 08.06.2020 г. на лист 50 от делото на ДРС.Поради извършеното в хода на делото погасяване на задължението чрез плащане първоинстанционният съд е отхвърлил иска за сумата от 1 320 лв,като е осъдил ответника да заплати на ищеца сума от 29,70 лв-законна лихва за забава върху главницата от 1320 лв за периода от 30.08.2019 г. до 18.11.2019 г.,респ. е присъдил и законната лихва върху тази главница,считано от датата на подаване на исковата молба 19.11.2019 г. до датата на осъщественото в хода на делото плащане 08.06.2020 г.В тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.Предмет на въззивното производство са исковете за сумите в размер на 5 280 лв с вкл.ДДС-главница по фактура №1501/27.05.2019 г. с падеж 30.08.2019 г.,представляваща продажна цена на Гроугрийн прилепител Екстенд 200 литра,и в размер на 4 224 лв с вкл.ДДС-главница по фактура №1459/14.05.2019 г. с падеж 30.08.2019 г.,представляваща продажна цена на Гроугрийн прилепител Екстенд 160 литра,респ. за присъждане на законна лихва върху тези суми за претендираните от ищеца периоди.

По делото са представени издадени от ищцовото дружество фактура №1501/27.05.2019 г.,обективираща доставка от „***“ ЕООД-гр.С. в полза на „***“ ООД-гр.Д. на 200 литра селскостопански препарат „Гроугрийн прилепител Екстенд“ с цена 22 лв на литър или общо 4 400 лв без ДДС,респ. 5 280 лв с ДДС,и фактура №1459/14.05.2019 г.,обективираща доставка от „***“ ЕООД-гр.С. в полза на „***“ ООД-гр.Д. на 160 литра селскостопански препарат „Гроугрийн прилепител Екстенд“ с цена 22 лв на литър или общо 3 520 лв без ДДС,както и на 8 кг препарат „Експрес“ на обща стойност 3 200 лв без ДДС.Общата стойност на стоките по втората фактура е 8 064 лв с вкл.ДДС.Твърди се от ищеца,че едната стока по втората фактура-8 кг препарат „Експрес“ на обща стойност 3 200 лв без ДДС /3 840 лв с ДДС/-е била заплатена от ответното дружество,за удостоверяване на което е представено издадено от ищеца кредитно известие №1512/31.05.2019 г.По тази фактура се претендира заплащане от ответника на другата описана в нея стока-160 литра селскостопански препарат „Гроугрийн прилепител Екстенд“ с цена 22 лв на литър или общо 3 520 лв без ДДС /4 224 лв с ДДС/.

Фактурата е първичен счетоводен документ,с който доставчикът документира доставката на стока или услуга към получателя й.Процесните фактури съдържат минимално изискуемите реквизити по чл.6 ал.1 от Закона за счетоводството и чл.114 ал.1 от ЗДДС,но не са годни да удостоверят сключването между двете дружества на договори за търговски продажби с посочения предмет.Фактурите не са подписани нито ръкописно,нито с електронен подпис от надлежен представител на двете страни-доставчик и получател.Макар наличието на такива подписи да не е задължителен реквизит на фактурата,същите са наложителни,за да придобие фактурата сила на годно доказателство за наличие на сключен договор между страните и за реално осъществена доставка на стоки или услуги от доставчика на получателя на визираната в нея цена.Двустранно подписаната фактура,съдържаща съществените елементи на конкретната сделка /в случая търговска продажба/ и удостоверяваща чрез положения върху нея подпис на получателя /в случая на купувача/ извършена доставка и получаването на стоката има доказателствено значение за сключен договор и е основание за плащане на уговорената продажна цена /в този смисъл решение №158/07.11.2013 г. по т.д.№1128/2012 г. на I т.о.,ТК на ВКС,решение №96/26.11.2009 г. по т.д.№380/2008 г. на I т.о.,ТК на ВКС,определение №17/09.01.2017 г. по т.д.№53288/2015 г. на IV г.о.,ГК на ВКС,определение №457/07.07.2009 г. по т.д.№314/2009 г. на I т.о.,ТК на ВКС/.В процесните фактури няма подпис на продавача и купувача по описаните в тях търговски продажби.Не се твърди и липсват доказателства процесните две фактури да са били изпратени по електронен път от продавача на купувача и вторият да ги е приел на електронен адрес без възражения.Те не са му били изпратени и по пощата или чрез куриер-пощенски оператор,респ. липсват доказателства да са били получени от купувача по този начин и последният да не е възразил срещу съдържанието им.Издателят на фактура не е задължен по закон да изпраща същата на получателя /фактурата се издава за целите на данъчното законодателство/,но връчването на такава на получателя без възражения от негова страна би спомогнало доказването на търговското правоотношение между двете дружества.От неоспореното заключение на вещото лице Е.