Решение № 6647 от 14.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6647 гр. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. Л.А като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110112118 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411,, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът *************** ЕАД твърди, че на 18.09.2023 г. На път BGS1211, намиращ се между гр. Черноморец и гр. Созопол в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско+“, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил марка “Нисан”, модел “Х-Трейл”, рег. № *********. Поддържа, че вредите са на стойност 1892.74 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на деликвента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му. Твърди, че след покана ответникът не е заплатил дължимата сума, поради което претендира същата, заедно със законна лихва от 05.03.2024 г. до погасяване на задължението. Претендира разноски.

Ответникът ************ оспорва механизма на събитието, както и че същото е настъпило по вина на водача на застрахования при него автомобил.

Счита, че не всички вреди, описани в исковата молба, са в причинна връзка с процесното ПТП, че е налице съпричиняване, че платеното от ищеца обезщетение надхвърля размера на действителните вреди. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.

С определението от 16.10.2024 г. са обявени за безспорни следните обстоятелства: че на посочените в исковата молба дата и място, между водач на МПС, застрахован при ищеца по застраховка „Каско+”, и водач на МПС, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП, което е покрит риск, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1892.74 лева. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.

От показанията на разпитаните свидетели /водачи на участвалите в процесното събитие автомобили/ се установява, че на 18.09.2024 г., на път между гр. Черноморец и гр. Созопол, мотоциклет марка Ромет се движи по общинския път “BGS 1211” и след предприемане на маневра за отклонение вляво водачът навлиза в лентата на лек автомобил “Нисан Х-Трейл” и реализира ПТП.

Съдът намира, че ПТП е настъпило по вина на водача на застрахования при ответника мотоциклет, който е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, съгласно който при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване.

Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинноследствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава 2 обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. В случая, от събраните по делото доказателства не се установява водачът на застрахования при ищеца автомобил да е допринесъл за настъпването на събитието. С оглед разпита на свидетелите и САТЕ се установява, че ударът за лекият автомобил е бил непредотвратим, докато водачът на мотоциклета е имал техническата възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако не е навлизал в лентата на насрещното двежението, където в този момент лекият автомобил е извършвал маневра за завой надясно.

Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените доказателства, гласните доказателствени средства и заключението на САТЕ съдът приема, че ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение единствено на водача на застрахования при ответника мотоциклет, от което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при ищеца автомобил.

Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За отговор на въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.

Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на щетите без овехтяване възлиза на 3378.16 лева. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на 3 извършеното плащане, а в случая - в размера на плащането. Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 1035.23 лева /от които 86.31 лева – за държавна такса, 360 лева – депозит за САТЕ и свидетел, 588.92 лева – възнаграждение за адвокат/. Предвид изхода на делото ответникът няма право на разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА

************, ЕИК ********** да заплати на

*************** ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл.

45 ЗЗД сумата от 1 907.74 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско+” за вреди на лек автомобил “Нисан Х-Трейл”, рег. № *********, причинени в резултат на ПТП от 18.09.23г. , за което е образувана щета №************, заедно със законната лихва от 05.03.2024 г. до погасяване на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 035.23 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4