Решение № 260392 от 21.05.2021, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 5016/2020
- Вид
- Решение № 260392
- Подписан
- 21.05.2021
- В сила
- 27.10.2021
- Състав
- МАРИАНА КОСТАДИНОВА ТОДОРОВА ДОСЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 380 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 · Закон за движението по пътищата
- чл.21,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.2,т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 338 · Кодекс за застраховането
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 498 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр.***, 21.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на двадесет и първи април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА при секретаря Марина Ц. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 5016 по описа за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание основание чл.432, ал.1 КЗ.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от В.С.Ц., ЕГН**********, ***против ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***. В нея се твърди, че на 13.02.2020 г. около 9:45 на път 1-3 /***- ***/ в района на км 116 + 286 е осъществено ПТП със следните участници:
Участник № 1 - ППС с рег. № ***НМ, марка „***“, модел
80, собственост на „***“ АД, Участник № 2 - ППС с рег. № ***, марка „***“, модел „АЗ“, собственост на Е.Д.Я.и Участник № 3- ППС с рег. № ***, марка „***“, модел Ц200, собственост на В.С.Ц.. Твърди, че видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***/26.02.2020 г., при движение по път 1-3 / ***- *** /, в района на км 116 + 286 в посока гр. ***, участник № 1 навлиза в лентата за насрещно движение. За да избегне удара с участник № 1, участник № 3/ищцата/ завива на ляво, напуска пътното платно и се преобръща.
Участник № 1 продължава движението си в лентата за насрещно движение и се удря челно с участник № 2, с което реализира ПТП с убит, пострадали и нанесени щети.
Водача на ППС с рег. № *** загива. Твърди, че е образувано досъдебно производство ЗМ № 13.02.2020 г. по описа на ОД на МВР - ***.
Твърди, че тези обстоятелства са обективирани в протокола, цитиран по- горе.
Твърди, че МПС - то, в което се намира ищеца е с деформирана лява част и таван и е счупено предното стъкло. Твърди, че В.Ц. получава контузия в лакетната става и изпитва интензивни болки при палпация. Контузията води до временно затрудняване движенията на пострадалата и болезненост на движенията при повод извършване на ежедневни дейности, с което е причинено и временно разстройство на здравето. Твърди, че инцидентът е с висока степен на интензивност, що се отнася до преживения стрес, тъй като загива човек. Твърди, че ищцата постоянно съпреживява произшествието, обстоятелство, което води до смущение дори по време на сън. Налице са оплаквания, че често се буди посред нощ, а когато си спомня за инцидента внезапно избива пот и получава сърцебиене.
Когато се налага да шофира, се страхува, връщайки се мислено към инцидента.
Твърди, че стресът, който същата изпитва в настоящия момент, трайно ще промени ежедневието ѝ, а чувството за летален край и спомена за злополучния ден ще я съпътстват винаги. Твърди, че изложените по-горе последици от ПТП пречат на ищцата да води нормален и пълноценен начин на живот. Твърди, че към момента на настъпване на произшествието за управлявания от виновния водач лек автомобил е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена в З.К. „Л.И.“ АД, валидна до 31.12.2020 г.,
Твърди, че на 07.04.2020г. ищцата депозирала покана за доброволно заплащане на обезщетение при застрахователя с вх. № 4310/07.04.2020г. Към настоящия момент не е налице добороволно заплащане на обезщетението, което предпоставило необходимостта от предявяване на настоящия иск. Моли ответника З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК: ***, населено място: ***, ***да бъде осъден да заплати на В.С.Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** сумата от
5000 лева /пет хиляди/, която представлява обезщетение за неимуществени вреди, вследствие от ПТП от 13.02.2020 г., ведно със законната лихва от дата на връчване на покана до ответника за заплащане на обезщетението - 07.04.2020 г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който счита, че иска посъщество е неоснователен, необоснован, недоказан, а претенцията се явява недължима, или прекомерно завишена по размер, за което я оспорва изцяло. Излага съображения, че съгласно чл. 432 от Кодекса за застраховането увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, при спазване на изискванията на чл. 380 от ГПК, което същевременно и по смисъла на чл. 498 от КЗ е предпоставка за предявяване на претенцията пред съда. Счита, че в исковата молба липсват в пълнота твърдения от ищцата механизъм на настъпилото ПТП, причините довели до него, механизмът и описание на получените травматични увреди на пострадалото лице. Твърди, че в конкретния счучай, при ответното дружество е подадено искане за определяне на застрахователно обезщетение, като не са представени данни за банкова сметка ***. 380 КЗ или пълномощно с реквизитите, предвидени по чл. 338 от КЗ, доколкото изписването на номер на банкова сметка ***ето по посочената разпоредба. Предвид на обстоятелството, че по образуваната застрахователна преписка не са представяни данни за банкова сметка ***. 380 КЗ чрез представяне на удостоверение, обективиращо титуляра на сметка поддържа, че застрахователя не е изпаднал в забава от датата на образуване на щетата и претенцията по акцесорния иск е изцяло неоснователна. На самостоятелно основание, претенцията за присъждане на лихва е акцесорна по отношение на главния иск, като неговата неоснователност води до неоснователност на претенцията за лихви. Оспорва изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди - по основание и по размер, който счита за недължим, и отделно - за прекомерен. Оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на предявената претенция за неимуществени вреди. Твърди, че претенцията за неимуществени вреди на В.Ц. е била разгледана от застрахователна експертна комисия при ответното дружество, като на Ц. е изпратила писмо с изх.№8725/22.07.2020г., с което е искано представяне на служебна бележка или удостоверение за това, че същата е пострадала в процесното ПТП, поради това, че липсва в Констативния протокол с пострадали лица като такова. Като със същото писмо е отказано плащането поради това, че Ц. не отговаря на изискванията на чл. 496, ал.2 КЗ. Оспорва твърденията в исковата молба относно нанесената телесна повреда- контузия в лакетната става. Твърди, че от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица№ 316000¬8173/26.02.2020г,- участник №3- В.Ц. е пътувала с Т.В.К.. Същите липсват в частта относно пострадали лица. Т.К.е завела искова претенция и е образувано гр.д № 5017/2020г. РС- ***, като от предоставен Лист за преглед на пациент от 13.02.2020г.,издаден от д-р Г.Г.е видно, че са преглеждани двете по едно и също време в един и същи час, от един и същ доктор.
Като счита, че прегледа е фиктивен, с цел парична облага. Като и в двата листа за преглед е констатирано, че двете са били прегледани на място на инцидента и нямало нищо притеснително, освен това е записано, че липсва от необходимост за болнично лечение. Няма назначени терапии, няма изписано лечение, няма данни за изписване на болкоуспокояващи лекарства. Оспорва твърдението, че в резултат от настъпването на пътно - транспортно произшествие от 13.02.2020 г., за ищцата Ц. са настъпили изобщо някакви увреждания и в частност описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания и здравословни състояния. Оспорва твърдението, че в следствие на получените увреждания Ц. временно е била затруднена при движения по повод ежедневни дейности и е имала временно разтройство на здравето. Оспорва твърденията за настъпили неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, както и твърденията за наличие на причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и механизма на произшествието.
Оспорва твърдението за настъпване на вреди, обосноваващи размера на претенцията за неимуществени вреди в посочения размер. Твърди, че ищеца по делото по никакъв начин не е прекъснала ежедневните си занимания. Няма данни да е преустановила ходенето си на работа или болките и страданията ѝ да са повлияли върху работния ѝ процес. Същата е имала възможноста да си вземе болничен лист, да си вземе отпуск, а по делото няма приложени документи в тази насока, което отново навежда на твърдението, че такива болки и страдания, както са описани в исковата молба не са търпени. Оспорва твърдението, че инцидента се е отразил върху душевното ѝ състояние. Оспорва твърдението, че вследствие на ПТП Ц. е имала нарушение в съня, често будене посред нощ, а когато си спомня за инцидента внезапно избива пот и получава сърцебиене. Оспорва твърдението, че инцидента е променил ежедневието на същата. Моли съдът да има предвид, че между нея и останалите участници в ПТП не е имало контакт. Ц. и нейната спътничка при осъществен преглед на място е установено, че няма нищо притеснително. Относно обстоятелството, че смъртният случай в ПТП е оказал влияние върху нейната психика, няма данни същата да е посещавала психолог. Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер. Оспорва размера на предявения по чл. 432, ал.
1 от Кодекса за застраховането иск за неимуществени вреди, като твърди, че предявения размер е недължим, а отделно - прекомерен и не кореспондира с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Излага аргументи, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът следва да има предвид разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. т. 8, понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни обстоятелства, определени по относимост от практиката на Върховен съд.
Поддържа, че претендираната от ищеца парична сума е недължима, а отделно - прекомерна за компенсиране на действително настъпилите вреди, към момента на тяхното настъпване, каквото е изискването и целта на закона. Прави възражение за съпричиняване поради това, че с извършената от нея спасителна манерва е нарушила правилата за движение по пътищата и Участник № 1 не е имало къде да се прибере и да избегне инцидента: -чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: „(1) Всеки участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;“ -чл.5, ал.2,т.4 от ЗДвП: „4. (нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) да не извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за движение.“ -чл.20 от ЗДвП: „(Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. (2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ -чл.21,ал.1 от ЗДвП: водачът се е движил със скорост над максимално разрешената. Счита, че при така развилата се ситуация са налице условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД - „допринасяне за настъпване на вреди“, с което следва намаляване на отговорността на застрахователя. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се оспорва от ответника по делото и се установява от Застрахователна полица № ***/11.12.2019г. и справка за сключена застраховка Гражданска отговорност /л.11 от делото/, че за л.а. *** 80 ДКН: ***, има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с ***, със срок на валидност от 01.01.2020г. до 31.12.2020г.
Не е спорно между страните и се установява от Заявление от В.С.Ц., заведено с вх.№ 4310/07.04.2020г. при ответника ***, че ищцата е описала претърпяното ПТП, приложила е препис от Констативен протокол за ПТП от 26.02.2020г. за настъпилото ПТП на 13.02.2020г. Описала е претърпените вреди. Направено е искане за определяне справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Разпечатката съдържа 25 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/676c0684-fb16-4a52-90c8-4588fd43fe0c