Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1473 от 29.03.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 154/2023
Вид
Решение № 1473
Подписан
29.03.2023
В сила
20.04.2023
Състав
ГЕРГАНА БОГОМИЛОВА ЦОНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.87, ал.6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.62, ал.5 · Кодекс на труда
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1473 гр. София, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от Г. Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20231110200154 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Д. Е., с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № СО- Т-С-21-04-244/11.08.2021 г., с което на основание чл. 36, ал. 2 и чл.35, ал.3 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на чл. 23 от същия подзаконов нормативен акт.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, свързани с неправилно приложение на материалния закон, в частност некоректно подбрана правна квалификация на деянието, недоказаност на твърденията за извършване на търговска дейност, както и на авторството на деянието, в това число и липсата на доказателства за качеството „търговец“, обладавано от въззивника.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от своя довереник – адв. А. С. – САК, която поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Допълва доводите си и с възражение срещу доказаността на тезата за извършване на търговия на открито, доколкото провереният от контролните органи към Столичен инспекторат обект представлявал непреместваема конструкция и извършваната в него дейност се подчинявала на други правила. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – Столична община, редовно призована, се представлява от гл. юрк. Каменова, която взема отношение по фактите и приложимия закон. Излага становище за законосъобразност на протеклото до момента административно- наказателно производство и на актовете, съставени в неговия ход. Акцентира върху доказаност на вината на жалбоподателя за реализираното от него нарушение. Моли за потвърждаване на санкционния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок. В тази насока съдът намира, че извършеното върху санкционния акт отбелязване относно връчване при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН е необосновано и незаконосъобразно. Този извод се налага не само предвид обстоятелството, че видно от приложените по делото документи, така и по повод призоваването на въззивника в настоящото производство, жалбоподателят може да бъде намерен на адреса за получаване на кореспонденция, посочен от него пред административните органи. Противен извод досежно този факт не налага приобщената към материалите по делото обратна разписка от пощенски куриер, с отметната в нея като причина за невръчване на санкционния акт бележка - „пратката не е потърсена от получателя”, доколкото последната не може да бъде свързана с виновно поведение на лицето, чиято отговорност е ангажирана. Така отбелязаната лаконична констатация, не дава нужната информация относно обстоятелството дали се касае до прекъсване на връзката между предоставения на органите за кореспонденция административен адрес и въззивника, което да обуслови извод, че последният е напуснал трайно мястото и не съществуват други възможности за връзка с него. Последното се налага на още по- голямо основание предвид обстоятелството, че видно и представените документи от ТД на НАП – Варна – удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК, органите по приходите са реализирали контакт с жалбоподателя, като именно от този документ, връчен й на 22.11.2022 г., тя е разбрала за издадения срещу нея санкционен акт. Същевременно в материалите по делото никъде не се открива сведение, Е. да е търсена и чрез други допустими от НПК способи, доколкото именно тяхната регламентация е приложима предвид липсата на различни и изрично установени правила за това. Датата 22.11.2022 г. е и първият момент, за който съществуват убедителни доказателства, че санкционният акт е станал достояние като съдържание на въззивника. С оглед нея се изчислява и течението на преклузивния 14-дневен срок за подаване на жалбата, като същият този съд приема за спазен, доколкото щемпелът за входящ номер на Столична община, различим върху жалбата, е 28.11.2022 г.

Тук следва да се сподели и принципното разбиране на този състав, че при установяване на невъзможност да се връчи наказателното постановление за административнонаказващия орган е възникнало задължението да предприеме активни действия по създаване на организация за придобиване на информация от достоверен източник относно неговото местонахождение. Наказващият орган е бил длъжен да събере данни, както чрез системата ГРАО, администрирана от общината, така дори и чрез органите на МВР, относно възможни други адреси, на които Е. би могла да се намира или дори да търси призоваването й по този ред, което и съгласно приложимите норми за връчване на книжа, установени с НПК, се явява и единствено законосъобразната процедура. Последното се налага от цялостния прочит на формулировката на текста на чл.58, ал.2 от ЗАНН.

Последната предвижда като задължително изискуеми, кумулативно дадени две предпоставки за приложение на цитирания нормативен текст, а именно – нарушителят да не бъде „намерен” на адреса и новият му такъв да „не е известен”, което предполага инициатива на наказващия орган категорично да се убеди, че не е възможно да връчи постановлението на лицето, което се явява и единствена гаранция за законосъобразност.

Като не е проявил активност, а прибързано е възприел приложимостта на нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, АНО е предпоставил допускането на съществено процесуално нарушение, водещо до невъзможност да настъпят правните последици, които законът свързва с проявлението на материалната законна сила на издадения санкционен акт.

По горните аргументи, съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление, доколкото съществуването на последното като факт е узнато едва повече от година по- късно и предвид липсата на други обективни данни относно датата на узнаването за него извън наведените от самия жалбоподател, се явява подадена в законоустановения 14дневен срок. Същата изхожда от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на 2 предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по същество тя се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

„ХХ”ЕООД е търговско дружество, вписано в Търговския регистър с ЕИК Х. В предмета му на дейност била включена и покупка на стоки с цел препродажба в първоначален, обработен или преработен вид в страната и чужбина. Основно търговецът се занимавал с търговия, свързана с продажби на сладолед, палачинки, безалкохолни напитки и други. За нуждите на търговската си дейност дружеството ползвало павилион, представляващ метална конструкция със стъклени витрини и гише, който бил разположен на централната алея в парка „Заимов“, общ. Оборище, гр. София. Конструкцията заемала площ от около 5 кв.м. Покупко- продажбата на стоки от обекта била възложена за извършване на жалбоподателя С. Д. Е., с ЕГН **********, която за периода 15.09.2020г. – 13.08.2021г., включително, била назначена на длъжност „продавач – консултант“ в предприятието на „Х“ЕООД. В павилиона било монтирано и използвано и фискално устройство, регистрирано в Национална агенция по приходите.

На 30.04.2021 г., свид. Р. И. Х., на длъжност „старши инспектор” в Столичен инспекторат към Столична община и колегата й - свид. Г. Г. С., участвали в проверка за спазване правилата за извършване на търговски дейности на територията на Столична община, регулирани с Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО) и по- конкретно спазването на изискването да се извършва търговия на открито само след снабдяване с разрешение за ползване на място върху терени общинска собственост, издадено от кмета на района. В изпълнение на своите контролни функции те посетили и парк „Заимов“, разположен в район „Оборище“, в гр. София.

Около 12:45 часа, на 30.04.2021 г., преминавайки по централната алея в парк „Заимов“, проверяващите забелязали жалбоподателката, която се намирала в павилиона, ползван на „Х“ЕООД, откъдето предлагала за продажба сладолед, палачинки и безалкохолни напитки. Реализираните продажби тя отразявала и чрез фискалното устройство, монтирано на обекта. Пристъпвайки към изпълнение на контролните си функции, административните органи изискали от Е. разрешение за ползване на място за извършване на търговия на открито на терен – публична общинска собственост, издадено от Кмета на Район „Оборище“ и документи за платена такса за ползването й. Въззивникът обаче не представил изисканите книжа, тъй като не разполагал с такива. Макар да наблюдавали непосредствено извършена сделка по покупко- продажба на стоки, при която Е. получила парична сума, контролните органи не обърнали внимание дали жалбоподателката борави с фискалния апарат, в който да регистрира постъпленията, не извършили контролна покупка, нито изискали пояснение, дали извършва търговията в лично качество, или се намира в трудовоправни отношения с трето лице – търговец.

При така установените факти свид. Х. преценила, че е извършено административно нарушение, поради което съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 21-04-244/30.04.2021 г. срещу С. Д. Е., за това че „на 30.04.2021 г., около 12:45 часа, в гр. София, район „Оборище“, парк “Заимов“, лицето С. Д. Е. извършва търговия на открито, предлагайки за продан палачинки, безалкохолни напитки и други, от съоръжение – метална конструкция със стъклени витрини от двете страни, врата и гише, заемайки около 5 кв.м. площ – публична общинска собственост- паркова алея. Търговската дейност се извършва без разрешение за ползване на място за извършване на търговия на открито, издадено от Кмета на район „Оборище““. Като нарушена била посочена разпоредбата на 3 чл.23 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО). Актът бил изготвен в присъствието на свидетеля С..

Същият бил представен за подпис на Е. и препис от него й бил връчен. В съответната графа тя не вписала възражения. Такива в писмена форма не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН на 11.08.2021 г. Заместник – кметът на Столична община, упълномощен със Заповед № РД – 09-2027/29.11.2011г. на Кмета на СО, изменена със Заповед № СО – РД – 09-2540/12.12.2014г. на Кмета на СО, издал и атакуваното НП № СО – Т-С-21-04-244/11.08.2021 г., с което на основание чл. 36, ал.1 и чл.35, ал.3 от НРУИТДТСО, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на физическото лице- въззивник била наложена „Глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева.

Горната фактическа обстановка, според съда, се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните пред съда свидетели Х. и С., както и в приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – известия за доставяне на НП, с обратна разписка към него, заверено копие на удостоверение, изх.

№030202200216929/22.11.2022 г. по чл.87, ал.6 от ДОПК, пълномощни за процесуално представителство, договор за правна защита и съдействие, доклад от ОЗ „Охрана – Добрич“ – ГДО – МП за връчване на писмо и призовка на счетоводителя на „Криспи -2019“ЕООД (л.35 от съдебното дело), писмен отговор от ТД на НАП – Варна, офис „Добрич“, изх.

№2431-1/23.02.2023 г., справка за регистрирани фискални устройства на „Криспи 2019“ЕООД, справка за регистрирани данни от Z – задачи за ФУ/ИАСУТД 4079788 от 01.03.2021 г. до 31.07.2021 г., справка за подадени уведомления по чл.62 от кТ от работодателя „Криспи -2019“ЕООД, справка от „Желязкови“ООД, обслужващо счетоводно „Х“ЕООД, отговор от Столичен инспекторат, с вх.№69707/14.03.2023 г., заповед № СО - РД – 09-2540/12.12.2014г. на Кмета на СО, Заповед № СО – РД – 09-567/20.06.2013г. на Кмета на СО, Заповед № РД – 09-2027/29.11.2011г. на Кмета на Столична община, длъжностна характеристика на длъжността „Старши инспектор“ в Столичен инспекторат, констативен протокол № КП-21-0026293/30.04.221 г. с приложен касов бон, писмен отговор от ТД на НАП Варна офис Добрич, изх.№987-1/30.01.2023 г. до адв. А. С., извлечение от система за сигурно електронно връчване, удостоверение изх.№030202200216929/22.11.2022 г. за наличието или липсата на задължения, издадено от ТД на НАП – Варна, трудов договор №17/15.09.2020 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, длъжностна характеристика за длъжността „продавач – консултант“ към „Х“ЕООД, подписана от С. Е., удостоверение за декларирани данни, .