Определение № 1001 от 05.07.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1001 гр. Варна, 05.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело № 20223100900007 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове от „Юробанк България” АД, гр.София, за осъждане на В. Н. В. и ИР. Й. В. да заплатят в полза на ищеца суми за главница ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба, договорна лихва, такси, застраховки в размер и нотариални разходи, дължими на основание Договор за кредит за покупка на недвижим имот *** от 01.08.2008г.

С исковата и уточняваща молби са представени писмени доказателства и е поискано назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

Ответниците, чрез назначен особен представител, са подали отговор, с който оспорват исковете като недопустими и неоснователни. Недопустимостта се обосновава с твърдението, че на ответниците не била съобщена извършената в полза на ищеца цесия на вземанията.

Не се противопоставя на доказателствените искания на ищеца, но оспорва доказателствената сила на част от представените писмени доказателства.

Съгласно разпореждане № 542/03.02.2022 г. делото се разглежда по общия ред, с оглед на което размяната на книжа е приключила.

По допустимостта на производството:

Исковата молба има изискуемото съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК съдържание и към нея са представени приложенията по чл. 128 ГПК, поради което същата е редовна.

Страните притежават процесуална правоспособност и дееспособност и тяхната легитимация съответства на наведените от ищеца твърдения за наличие на облигационно правоотношение между тях, възникнало по силата на сключен договор за кредит и договори за прехвърляне на вземания, изпълнението на задълженията по което е предмет на предявения иск. Правният интерес на ищеца от предявяване на осъдителния иск следва от твърденията му за наличие на неудовлетворено изискуемо притезание срещу ответниците.

Спорът е подведомствен на гражданския съд и са спазени изискванията за родова и местна подсъдност на делото.

Възражението за недопустимост на производството не касае процесуалната легитимация на ищеца, поради което е неоснователно.

По доказателствата:

Представените от ищеца писмени доказателствени средства – надлежно заверени по реда на чл. 183 ГПК преписи от документи, са допустими, необходими за установяване на 1 релевантните за спора факти и относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат допуснати до приемане. На ищеца следва да се укаже, че част от документите не са представени в цялост (липсват страници) и да му се даде срок да поправи нередовното процесуално действие.

Ответниците са оспорили автентичността на чл. 2 (1) от Допълнително споразумение от 11.03.2014 г. към договора за кредит където размерът на дълга е коригиран с коректор и химикал. С оглед основанието на оспорването съдът намира за приложима разпоредбата на чл. 178, ал. 2, изр. 1 от ГПК. Независимо от това, искането да бъде задължен ищеца да представи документа в оригинал съгл. чл. 183 ГПК е основателно с оглед установяване верността на представения препис.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е относимо към предмета на спора и необходимо за изясняване на делото от фактическа страна. С оглед на възраженията на ответниците относно начина на определяне на приложимия лихвен процент и нищожност поради неравноправност на клаузите, съставляващи основание за едностранно изменение на лихвения процент от страна на банката, както и тези, водещи до прехвърляне на валутния риск изцяло върху кредитополучателите, и предвид обстоятелството, че съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договорите с потребители, както и поради необходимостта от установяване на исковете по размер, задачите на експертизата следва да бъдат допълнени и прецизирани от съда. В задачата на вещото лице следва да се включат и въпроси, релевантни за определяне на размера на задълженията в хипотезата на недействителност на уговорките за едностранно изменение на лихвения процент, прехвърляне на валутния риск в тежест на кредитополучателите и капитализация на лихви.

Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните бъде съобщен проект за доклад по делото и същите бъдат напътени към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2022 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

ПРЕДЯВЕНИ са обективно съединени искове от „Юробанк България” АД за осъждане на В. Н. В. с ЕГН **********, с адрес: Г.В. и ИР. Й. В. с ЕГН ********** с адрес:

Г.В., да заплатят в полза на ищеца следните суми: главница в размер на 102 208,28 лева /сто и две хиляди двеста и осем лева и двадесет и осем стотинки/ ведно със законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба; договорна лихва за просрочен кредит за период 20.03.2020 г. – 04.01.2022 г. в размер на 4997.54 лева /четири хиляди деветстотин деветдесет и седем лева и петдесет и четири стотинки/; такси за период 20.03.2020 г. – 04.01.2022 г. в размер на 175,50 лева /сто седемдесет и пет лева и петдесет стотинки/; застраховки в размер на 78,72 лева /седемдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки/ и нотариални разходи за периода 24.06.2021г. – 04.01.2022г. в размер на 356.00 лева /триста петдесет и шест лева/, дължими на основание Договор за кредит за покупка на недвижим имот *** от 01.08.2008 г., вземанията по който са прехвърлени от „Юробанк И Еф Джи България" АД в полза на "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД съгласно Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 02.10.2008 г. и след това прехвърлени от "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД в полза на „Юробанк България" АД съгласно Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.02.2015 г. Претендират се и съдебно2 деловодните разноски.

1. В исковата и уточняващото молби се излагат следните правнорелевантни фактически твърдения:

1. Съгласно Договор за кредит за покупка на недвижим имот *** от 01.08.2008г.

„Юробанк И Еф Джи България" АД предоставило на В. Н. В. и ИР. Й. В. кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 39 150 евро по курс купува за швейцарския франк към евро на Юробанк И ЕФ Джи България АД в деня на усвояване на кредита, от които равностойността в швейцарски франкове на 24 520 евро за покупка на недвижим имот и равностойността в швейцарски франкове на 14 630 евро за други разплащания;

2. Кредитът бил усвоен на 11.08.2008г. по сметка на кредитополучателя В. Н. В. в Юробанк И ЕФ Джи България АД, като размерът на усвоената сума бил 64 859,00 швейцарски франка;

3. Съгласно чл.1, ал. 4 от договора за кредит кредитополучателите се задължили да отговарят за задълженията по договора солидарно.

4. На 02.10.2008г. между "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД и „Юробанк И Еф Джи България" АД бил сключен Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, по силата на който всички вземания по жилищните кредити, заедно с всички обезпечения, изброени в Приложение към договора, в т.ч. по процесния договор за кредит, били прехвърлени на "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД.

5. Банката уведомила кредитополучателите за извършеното прехвърляне при сключване на Допълнително споразумение от 31.03.2009 г. и с покани от 23.06.2021 г. адресирани до В. Н. В. и ИР. Й. В..

6. Към Договор за кредит за покупка на недвижим имот *** били сключени Допълнително споразумение от 31.03.2009г., Допълнително споразумение от 15.05.2010г., Допълнително споразумение от 17.05.2011г., Допълнително споразумение от 27.12.2011г., Допълнително споразумение от 13.08.2012г., Допълнително споразумение от 22.03.2013г., Допълнително споразумение от 31.10.2013г., Допълнително споразумение от 11.03.2014г. и Допълнително споразумение от ****г.

7. На 11.01.2013 г. била вписана промяна в наименованието на ищеца от „Юробанк И Еф Джи България"АД на „Юробанк България"АД;

8. С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.02.2015г. и Приложение – неразделна част от договора, „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД прехвърлило на „Юробанк България" АД всички свои вземания към В. Н. В. и ИР. Й. В., произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот *** от 01.08.2008г. и Допълнителните споразумения, които са неразделна част от банковата сделка, заедно с всички обезпечения и други принадлежности.

9. За извършената цесия кредитополучателите били уведомени при сключването на Допълнително споразумение от **** г. както и с покани от 23.06.2021г. адресирани до В. Н. В. и ИР. Й. В..

10. По силата на допълнително споразумение от **** г. остатъчният дълг по кредита бил превалутиран от швейцарски франкове в левове и към датата на превалутиране размерът на кредита бил 117 178,06 лева. С банково бордеро № ******/****г. по банковата сметка на В. Н. В. с IBAN ****** „Юробанк И Еф Джи България" АД превела сумата от 117 178,06 лева.

11. Съгласно чл. 6 и чл. 7 от договора кредитополучателят се задължил да погасява кредита на равни месечни вноски включващи главница и лихва.

12. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора кредитополучателят се задължил да плаща на банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП на Юробанк И Еф Джи 3

България АД за жилищни кредити в евро, действащ за съответния период плюс договорна надбавка от 1/един/ пункт.

13. Съгласно чл. 3, ал 3 от договора при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, съгласно ал. 1 плюс наказателна надбавка от 10 / десет/ пункта.

14. Съгласно чл. 10, т. 2 от договора кредитополучателят се задължил да отговаря за разноските, свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията, както и разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение.

15. Кредитополучателят се задължил да отговаря за такси в размери определени в договора или съгласно действащата тарифа на банката. На основание чл. 12 от Допълнително споразумение от 11.03.2014г. кредитополучателите дължат такса за администриране на просрочен кредит, която се начислява при настъпило просрочие на месечната вноска за съответен период съгласно Тарифа на Банката.

Съгласно чл. 4 ал. 1 от Допълнително споразумение от **** г. кредитополучателят дължи на банката месечна такса за обслужване на разплащателна сметка разкрита по кредита в размер на 3.50 лв.

16. Поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 20.02.2020 г. "Юробанк България" АД обявило цялото задължение към 17.06.2021 г. в общ размер на 103 049,22 лева, за незабавно изискуемо и дължимо, като кредитополучателите били уведомени с нотариална покана peг., №1889, том. 1, №118 адресирана и получена от В. Н. В. и нотариална покана peг. №1894, том. 1, № 119 адресирана и получена лично от ИР. Й. В.. Датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем е 06.08.2021г.

17. Банката заплатила на 07.08.2020г. „премия по имуществено застраховане“ по полица 810206126002002 за период 13.08.2020г. до 12.08.2021г. в размер на 39,43 лева и на 23.07.2021г. „премия по имуществено застраховане“ по полица 810216126001566 за период 13.08.2021г. до 12.08.2022г. в размер на 39,29 лева;

18. Във връзка обявяване на предсрочна „Юробанк България" АД е заплатило нотариални такси в размер на 356,00 лева в размери и по начин описани в уточняващата молба.

2. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, в който излагат становище за неоснователност на предявения иск и правят следните възражения и оспорвания:

1. Клаузите на чл. 6, ал. 2 във вр. чл. 23 от Договора за кредит и чл. 3, ал. 5 от Договора за кредит са неравноправни на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП във вр. чл. 143 ЗЗП и като такава нищожни, тъй като и двете не са индивидуално уговорени и последиците от тях са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя, в случая ответниците, които не могат да преценят на база ясни и предварително оповестени критерии икономическите последици от сключването на договора и тяхното приложение.