Решение № 2209 от 28.10.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2209 гр. Бургас, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20232120106393 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на

„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.****, представлявано от изпълнителния директор Ц.В.М., против Д. В. Д. с ЕГН **********, И. В. Д. с ЕГН ********** и И. В. Д. с ЕГН **********, тримата с адрес в село В., община К., област Бургас – ул. ***. Ищецът срещу ответниците иск за разделно осъждане на ответниците в качеството им на наследници на В. Д. В. с ЕГН *** да му заплатят в равни части следните парични вземания : 622,65 лв. – неизплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода в обект, находящ се на посочения адрес на ответниците, с абонатен № ***, начислени за периода 30.09.2020г. - 17.03.2023г., от които всеки от ответниците дължи по 207,55 лв.; 78,58 лв. – обезщетения за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 26.12.2020г. – 24.10.2023г., от които всеки от ответниците дължи по 26,19 лв.; ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба на 25.10.2023г. до окончателното изплащане 1 на вземането.

Ищецът твърди, че наследодателят на ответниците В. Д. В. в качеството си на собственик на описания в исковата молба водоснабден обект е бил потребител на предоставяните от дружеството услуги за имота. Ответниците като негови наследници по закон са встъпили в това правоотношение в равни части – на основание Наредба № 4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и като такива са обвързане от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги. Съгласно чл.33 ал.2 от Общите условия потребителите са длъжни да заплащат задълженията си в 30-дневен срок от издаването на фактурата. Ответниците не са изпълнили това свое задължение за процесния период.

В преклузивния срок по чл.131, ал.1 ГПК назначеният особен представител на ответниците представя писмен отговор, с който оспорва твърдяното облигационно правоотношение, като отрича ответниците да са собственици или ползватели на водоснабдения имот, респективно да са потребители. Твърди, че ответниците не живеят в имота, който е необитаем след смъртта на наследодателя на ***г. Оспорва и твърдението за извършени доставки и потребление в процесния имот.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

За процесния имот, находящ се в село В., община К., ул. ***, ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е завело партида на името на В. Д. В., с потребителски номер ***. За процесния предявен период 30.09.2020г. - 17.03.2023г. ищецът е отчел потребление на вода в обекта, за което е издал описаните в исковата молба 28 фактури, издадени в периода 25.11.2020г. – 24.03.2023г. Не е спорно, че имотът понастоящем е необитаем, а съгласно обясненията на вещото лице по извършената съдебна техническа експертиза, дадени в съдебно заседание, достъп до измервателното устройство е възможен през съседния имот, който не е отделен с ограда.

Ищецът основава исковете си на твърдението, че посоченият абонат В.

Д. В. в качеството си на собственик на имота е имал качеството на потребител по смисъла на Наредба № 4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на 2 потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, а след смъртта му ответниците като негови наследници са придобили собствеността на имота и са встъпили в правоотношението като потребители на имота.

Съгласно легалната дефиниция на чл.3, ал.1, т.1 от приложимата Наредба № 4/ 2004г. потребители на услугите водоснабдяване и/или канализация (В и К) са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на водоснабдявани имоти.

От представените по делото доказателства се установява, че посоченият от ищеца потребител В. Д. В. е починал на ***г. и съгласно представеното удостоверение за наследници призовани към наследяване по закон на основание чл.5, ал.1 от ЗН са неговите деца – ответниците по делото Д. В. Д., В. В. Д. и И. В. Д.. Съгласно нормата на чл.48 от ЗН, обаче, наследството не преминава по право и автоматично към наследниците. При откриване на наследството със смъртта на наследодателя лицата, които имат право да наследяват, се призовават към наследяване, но придобиването на наследството става с приемането му /изрично или мълчаливо/ и има обратно действие – от датата на откриване на наследството. По делото липсват каквито и да било доказателства, установяващи действия на ответниците по приемане на наследството, в това число данъчни декларации, плащания на задължения за имота и пр. Поради това съдът приема, че не може да бъде направен обоснован извод за приемане на наследството на В. Д. от страна на ответниците, поради което на основание чл.48, ал.1 от ЗН не може да бъде прието за доказано и наследственото правоприемство, въз основа на което ответниците да са придобили собствеността върху имота, респективно качеството на потребители на имота след смъртта на наследодателя. Доводи в подкрепа на твърдяната собственост не могат да бъдат черпени от представената от ищеца справка от Службата по вписванията за ответницата И. В. Д., тъй като същата удостоверява само наложена от неин кредитор възбрана на имота, но не и валидното придобИ.е на правото на собственост върху този имот. По отношение на останалите двама ответници липсват данни за притежавани имоти съгласно СВ. И за тримата ответници липсват доказателства да са декларирали имота пред общината съгласно задължението по чл.32 от ЗМДТ или да са извършили други конклудентни действия по приемане на наследството съгласно по чл.49, ал.2 от ЗН.

3

По същите съображения ответниците не са наследили и начислените до смъртта на наследодателя парични задължения, тъй като на основание чл.60, ал.1 от ЗН за задълженията на наследодателя отговарят само наследниците, които са приели наследството.

Наред с горното съдът приема, че по делото не е надлежно установена и собствеността на посочения наследодател върху процесния имот. Съгласно приетите доказателства имотът е придобит през ***г. от Д. Д. В. /нотариален акт № */ ***г./. През 1998г. имотът е деклариран в данъчна служба К. от И. Г.

В. с ЕГН **********, която в декларацията е посочила като съсобственици и децата си В. Д. Д., Е. Д.а М., В. Д.а В. и Д. Д. В.. Съгласно представеното удостоверение за наследници последните четирима са наследници по закон на И. Г. В., починала ***г. След нейната смърт данъчна декларация за имота е подадена от В. Д. Д., който е посочил като собственици и останалите трима наследници. При тези доказателства съдът приема, че на основание чл.62, ал.2 от публично оповестените Общи условия на ищцовото дружество ВиК операторът е следвало още след смъртта на И. Г. В. да открие партиди и на декларираните четирима наследници, всеки от които на основание чл.5, ал.1 от ЗН се легитимира като собственик, респективно потребител за 1/4 идеална част от имота.

По тези съображения съдът приема, че носещият доказателствената тежест ищец не проведе пълно главно доказване на материално-правната легитимация на ответниците в твърдяното облигационно правоотношение, по което претендира изпълнение на парични задължения. Поради това искът му е неоснователен и ще бъде отхвърлен.

С оглед обема и качеството на осъществената от особения представител на ответниците процесуална защита и броя на проведените съдебни заседания /4/, на основание чл.7, ал.2, т.1 и ал.9 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. чл.47, ал.6 от ГПК съдът приема, че на особения представител на ответниците се следва адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Тъй като ищецът е заплатил само 300 лв., следва в указан срок да внесе и остатъка от 200 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ иска на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.****, представлявано от изпълнителния директор Ц.В.М., за осъждане на Д. В. Д. с ЕГН **********, И. В. Д. с ЕГН ********** и И. В. Д. с ЕГН **********, тримата с адрес в село В., община К., област Бургас – ул. ***, в качеството им на наследници на В. Д. В. с ЕГН ***, да заплатят на ищеца в равни части следните парични вземания : 622,65 лв. – неизплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода в обект, находящ се на посочения адрес на ответниците, с абонатен № ***, начислени за периода 30.09.2020г. 17.03.2023г. - за всеки от ответниците по 207,55 лв.; 78,58 лв. – обезщетения за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 26.12.2020г. – 24.10.2023г. – за всеки от ответниците по 26,19 лв.; ведно със законните лихви върху главниците от подаването на исковата молба на 25.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

ОПРЕДЕЛЯ на адвокат С. Д. Д. М. допълнително възнаграждение за работата й като особен представител на ответниците в размер на 200 лв.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД да внесе така определеното възнаграждение по депозитната сметка на съда в едноседмичен срок от съобщението.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5