Решение № 2 от 11.01.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№2 гр. София, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка Н. Нинова

Членове:

Андон Г. Миталов

Кристина Ив. Тодорова при участието на секретаря Христина Ив. Боровинова в присъствието на прокурора О. Ив. Д. като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221800600468 по описа за 2022 година С присъда № 260004 от 05.04.2022 г. на Районен съд – гр.Б., постановена по н.о.х.д. № 119/2021 г. по описа на същия съд, подсъдимата Д. Д. Р., с ЕГН **********, е призната за невиновна в това, че на 28.06.2020 г. около 13.40 часа, в с. Р., общ. П., обл. С., е отнела чужди движими вещи – 1 бр. чанта за документи на фирма „Т." на стойност 11,00лева, 1 бр. мобилен телефон, марка „Huawei", модела „MYA-L41" на стойност 80,00лева, смарт часовник марка „Smartwatch на стойност 40,00лева, 1 бр. сребърна детелина с тегло около 1 грам на стойност 4,00 лева, дамско портмоне от изкуствена кожа, червено на цвят на стойност 14,00 лева, флаш-памет 16 GB на стойност 14,00 лева, външна батерия на фирма „Т." на стойност 15,00 лева, зарядно устройство за смарт часовник марка „Smartwatch" включен в цената на часовника, 2бр. химикалки на стойност за 1 бр. 1,00 лев на обща стойност 2,00 лева, тефтерче на стойност 3,00 лева, 3 бр. каталози на фирма „Т." на стойност за 1 бр. 3,00 лева, на обща стойност 9,00 лева, 6 бр. секретни ключове на стойност за 1 бр.

11,00 лева на обща стойност 66,00 лева и сумата от 850 лева, или всички вещи 1 на стойност - 1108,00 лева, от владението на Н. В. Г., от с. Р., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.

194, ал. 1 НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по така повдигнатото й обвинение.

Със същата присъда е отхвърлен предявеният от гражданският ищец Н. В.

Г. срещу подсъдимата Д. Р. граждански иск за заплащане на сумата от 894,00 лева, представляваща причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на деянието до окончателното й изплащане.

Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест от прокурор от Районна прокуратура – гр.Б.. В протеста са въведени оплаквания, че атакуваната присъда е неправилна, доколкото е постановена вследствие на необективен анализ и преценка на наличния по делото доказателствен материал. Сочи се за незаконосъобразен решаващият извод на първостепенния съд за несъставомерност на инкриминираното на подсъдимия деяние. В тази насока се твърди от прокурорът, че несъмнено установените действия на подсъдимата по отнемане на намерената на платното за движение дамска чанта и отдалечаването й от това място, обосновавали съставомерно по своето обективно и субективно проявление деяние. Изтъква се и, че неправилно районният съд е приел за вярна, правна квалификация на процесното деяние по чл.207 ал.1 от НК, като е отказал да я приложи при липсваща намеса на държавното обвинение по реда на чл.287 ал.1 от НПК. С оглед на това и на основание чл.336 ал.1, т.2 във вр. с чл.334 т.2 от НПК, в протеста се предлага въззивния съд да отмени изцяло атакуваната присъда, с която подсъдимата Р. е оправдана за предметното престъпно деяние по чл.194 ал.1 от НК и да я осъди за същото. Алтернативно се заявява искане в протеста в случай, че въззивната инстанция приеме съставомерност на деянието на подсъдимата като престъпление по чл.207 ал.1 от НК, да я признае за виновна и съответно накаже за извършването на същото, доколкото това престъпление е по-леко наказуемо в сравнение с инкриминираното й с обвинителния акт.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на С. окръжна прокуратура не поддържа протеста на прокурора от РП – гр.Б. срещу оправдателната присъда на първоинстанционния съд. В подкрепа на това си становище изтъква, че предложената с обвинителния акт квалификация на 2 описаното в него деяние е неправилна, тъй като подсъдимата не е осъществила отнемане на чужда движима веща от владението на собственика, а е присвоила загубена от другиго движима вещ. Според прокурорът от СОП, липсва процесуална възможност въззивния съд да осъди оправданата подсъдима за престъпление по чл.207 ал.1 от НК, защото съгласно чл.336 от НПК за него не е имало предявено съответно обвинение в първата инстанция.

Във въззивното съдебно заседание, повереникът на частния обвинител Н. В.

Г. – адвокат М. Н. заявява солидарността си с доводите в протеста срещу оправдателната първоинстанционна присъда, като моли въззивната инстанция да уважи същия и да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение.

Акцентира на основното си оплакване срещу първоинстанционната присъда – приетата обективна несъставомерност на процесното деяние. В тази насока повереникът сочи за несъмнено установено по делото, че предмет на конкретното престъпление не е загубена, а забравена вещ по смисъла на ППлВС № 6/1971 г., която от своя страна може да бъде обект на кражба. Изтъква се и, че така повдигнатото срещу подсъдимата обвинение е доказано категорично от събраните по делото доказателства, оценката на които не е сторена обективно от районния съд.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитникът на подсъдимата Д. Р. в лицето на адв.В. В., моли въззивната жалба да бъде оставен без уважение и да бъде потвърдена оправдателната присъда на първия съд. Излага доводи, че последната е постановена в пълно съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Оспорва се от защитата с подробни аргументи и релевираното от държавното и частно обвинение възражение срещу несъставомерността на деянието. С оглед на това, защитникът претендира атакуваната присъда да бъде потвърдена от въззивната инстанция.

Пред настоящата втора инстанция, подсъдимата Д. Д. Р. поддържа заявеното от защитника си и моли атакуваната присъда да бъде потвърдена.

Настоящият съдебен състав на С. окръжен съд, след като обсъди доводите на страните във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за установено следното:

Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на 3 първоинстанционното съдебно следствие, и след цялостния анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:

На 28.06.2020 г., следобед, пострадалата свидетелка Н. В. Г. трябвало да закара майка си – свидетелката Г. Николова С., от с.Р. до гр.Б., с личния си автомобил марка „Форд” с рег. № *****. Преди да потегли с автомобила, оставила върху багажника на същия, чанта за документи на фирма „Т.", в която имало 1 бр. мобилен телефон, марка „Huawei", модела „MYA-L41", смарт часовник марка „Smartwatch, 1 бр. сребърна детелина с тегло около 1 грам, дамско портмоне от изкуствена кожа, флаш-памет 16 GB, външна батерия на фирма „Т.", зарядно устройство за смарт часовник марка „Smartwatch", 2бр. химикалки, тефтерче, 3 бр. каталози на фирма „Т.", 6 бр. секретни ключове и сумата от 850 лева.

След като свидетелката Г. се качила на мястото на водача на автомобила и до нея седнала свидетелката С., същата забравила да вземе оставената чанта на багажника. Привела в движение автомобила и потеглила към гр.Б., като се движила по главен път 1-3. При това движение на автомобила, около 13,39 ч., на изхода от с.Р., чантата паднала от багажника му на платното за движение.

Малко след това, по главен път 1-3 в посока от гр.Б. към с.Р., се движел лек автомобил марка „Тойота” с рег. № *****, управляван от подсъдимата Д. Д.

Р.. Последната забелязала падналата чанта на пътя и след като я подминала, направила обратен завой, спряла до нея и без да слиза от автомобила, отворила вратата, взела чантата и я прибрала.

Междувременно пристигайки в гр.Б., свидетелката Н. Г. установила липсата на чантата и се върнала да я търси по пътя, по който минала с автомобила, но не я открила. Поради това подала сигнал за изгубената чанта в РУ на МВР П..

При прегледа на видеозаписа на камера за наблюдение, поставена на пътя на изхода от с.Р., органите на полицията забелязали лек автомобил марка „Тойота”, чийто собственик бил подсъдимата Д. Р.. Полицейските служители – свидетелите С. Г. и П. С. посетили дома на подсъдимата Р. в гр.Б. и провели беседа с нея по повод на изгубената вещ. Малко след като полицейските служители си тръгнали от дома на подсъдимата, последната им съобщила по 4 телефона, че е намерила на пътя издирваната чанта, но тъй като в нея нямало нищо освен рекламни брошури, я изхвърлила в контейнерите за боклуци в близост до хотел „Р.” – П.. Полицейските служители казали на подсъдимата да отиде, да вземе чантата и да я донесе в управлението. Междувременно свидетелите Г. и С. се отправили към мястото, посочено им от подсъдимата, където заварили същата, заедно с нейната дъщеря – свидетелката М. Р..

Последните се намирали до контейнера за отпадъци и подсъдимата държала чантата, като обяснила, че я е извадила от същия контейнер.

С протокол за доброволно предаване от 01.07.2020 г. подсъдимата Р. предала на служител на РУ на МВР – П. – свидетеля Ц. Г. въпросната чанта на фирма „Т." заедно с намиращите се в нея вещи и документи 1 бр. мобилен телефон, марка „Huawei", модела „MYA-L41" дамско портмоне от изкуствена кожа, флаш-памет 16 GB, външна батерия на фирма „Т.", зарядно устройство за смарт часовник марка „Smartwatch", 2бр. химикалки, тефтерче, 3 бр. каталози на фирма „Т.", 6 бр. секретни ключове, сумата от 2, 00 лв. и 90 ст., дебитна карта и лични документи на името на Н. В. Г..

В хода на образуваното досъдебно производство била назначена и изготвена видеотехническа експертиза на приобщения запис от камера за видеонаблюдение, разположена на изхода на с.Р. в посока гр.Б.. От заключението на същата се установява, че липсва манипулация /намеса/ върху записаната на диска информация. Посочено е и, че при прегледа на двата видео файла е констатира следното: в 13:39:38 ч. автомобил марка „Форд” с рег. № ***** достига преди отбивка в дясно на пътното платно, където черна чанта намираща се на капака на багажника, пада и остава на пътното платно, след което автомобила продължава своето движение; в 13:42 ч., към кръстовището приближава лек автомобил „Тойота” /рег. номер на автомобила не може да бъде установен/, като извършва маневра обратен завой и се насочва в обратна посока, достига до мястото където е паднала чантата, автомобила спира и се отваря лявата врата, след което се взима чантата и автомобила потегля, като излиза в дясно по отбивката и излиза от обхвата на камерата; в 13:43 ч. от отбивката в дясно на пътя излиза лек автомобил „Тойота” с рег. № ****** насочва се към кръстовището, преминава през него и излиза извън обхват.

Така приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка не се 5 различава съществено от описаната в мотивите на атакуваната присъда.

Въззивният съд споделя напълно и дадената от първостепенния съд оценка на събрания по делото доказателствен материал, а именно – че не се констатират съществени противоречия и несъответствия в доказателствената съвкупност, и че събраните гласни и писмени доказателства, в своята цялост пресъздават непротиворечиво, логично и последователно възприетите за безспорно установени фактически обстоятелства по делото.

Също както първата инстанция, настоящият въззивен състав няма основание да не кредитира и даде вяра на показанията на свидетелите Н. Г., Г.

С., М. Р., Т. Г., Ц. А., С. Г. и П. С.. Между събраните гласни доказателства чрез разпита на посочените свидетели и останалите доказателствени източници по делото, основателно не са намерени съществени противоречия от първоинстанционния съд. Противоречия от такъв характер /касаещи релевантните обстоятелства по делото/ не се откриват и между отделните показания на така посочените свидетели. Същите са кореспондиращи си и пресъздават възприятията на всеки един от тези свидетели по логически последователен, житейски достоверен, обективен и безпристрастен начин.