Решение № 4649 от 22.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4649 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20251110215863 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на “*****“ ЕООД, представлявано от управителя М. Д., срещу наказателно постановление /НП/ № 854394-F839874/ 08.10.2025 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“-София, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция за приходите /НАП/, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение на чл.27, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредбата/.

В жалба и допълнение към същата се релевират доводи за това, че обжалваното НП е незаконосъобразно и неоснователно. Иска се пълна отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, представляван и от процесуален 1 представител, поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП. Прилагат се писмени бележки в подкрепа на тезата. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Писмено развива съображения в посока законосъобразност и правилност на постановения акт, като иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение, намирайки адвокатското такова за прекомерно.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.08.2025 г. в 11:20 ч. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за ***, находящ се на адрес:

***********, стопанисван от „*****“ ЕООД с ЕИК *********, в качеството на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. /Наредбата/.

Проверяващите констатирали, че дружеството-жалбоподател е допуснало нарушение на разпоредбите на Наредбата, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите, като взели предвид, че от изведения отчет от фискална памет /ФП/ №0248704/ 07.08.2025 г. е установено, че от 01.01.2025 г. до момента на проверката /07.08.2025 г./ от наличното и функциониращо в обекта фискално устройство /ФУ/ модел ДАТЕКС, с рег. № в НАП 4675101, с дата на регистрация 24.11.2023 г., инд. № на ФУ: DT 739796, инд. № на ФП: 0251376, дружеството отразява продажбите в група „А“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0% данък върху добавената стойност /ДДС/, вместо в група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС. В хода на проверката било съобразено обстоятелството, че облекчението за ресторанти е било валидно до 31.12.2024 г.

Резултатите от проведена проверка са обективирани в протокол № 0163512/ 07.08.2025 г.

Съставен е АУАН сер. AN № F839874 от 11.08.2025 г., редовно предявен и връчен на същата дата на М. Д. Д. в качеството на управител на нарушителя.

2

На основание чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу АУАН е постъпило писмено възражение в законоустановения срос, заведено с вх. № 55-30-14217 / 18.08.2025 г.

Въз основа на съставения акт на 08.10.2025 г. е издадено процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение на чл.27, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля М. Б. Н., които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства. Съдът възприе показанията на свидетеля М. Б. Н., като последователни и логични, без противоречия, като същите потвърждават по същество констатациите по АУАН. Съдът цени писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред. От представените заповеди се извлича информация за компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган за съставяне на АУАН, респективно – издаване на НП.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.

По съществото на спора:

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, съставен от компетентен орган в рамките на неговата материална и 3 териториална компетентност. Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП от териториално и материално компетентен орган.

Жалбоподателят в качеството си на лице по чл.3 от Наредбата е имал задължение да регистрира всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите в обекта съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1 от Наредбата на МФ. Продажбите, за които на жалбоподателя е съставено обжалваното НП и е ангажирана административнонаказателната му отговорност, извършени в стопанисвания от жалбоподателя обект магазин за *** в ****************, не попадат в изброените в чл.66а от ЗДДС хипотези, поради което подлежат на регистриране в група "Б" и облагане с 20 % ДДС.

От събраните по делото доказателства се установява, че дружествотожалбоподател за периода от 01.01.2025 г. до 07.08.2025 г. не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите, като отразява продажбите в група „А“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0% данък върху добавената стойност /ДДС/, вместо в група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС.

Въпреки изложеното до тук съдът намира, че са допуснати съществени нарушения, ограничаващи правото на жалбоподателя да разбере административното обвинение и да организира адекватна защита. На първо място следва да се отбележи, че на жалбоподателя е повдигнато административно обвинение за нарушение на разпоредбата на чл.27, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ без да се конкретизира, коя именно от съдържащите се в нормата четири хипотези, визиращи съответно група "А" , група "Б" група "В", група "Г", се смята за нарушена. Необходимо е да се отбележи, че разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС /на която липсва изрично позоваване – нито текстово, нито цифрово/ вменява задължение на министъра на финансите да издаде наредба във връзка с фискалните устройства и именно на това основание е издадена Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1 от Наредбата лицата по чл.3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28, са длъжни да регистрират всяка продажба на 4 стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива и група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба, лицето по чл. 3 независимо дали е регистрирано или не п о ЗДДС задължително регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно ал. 1. Нормата на чл.66 от ЗДДС предвижда, че стандартната ставка на данъка е 20 на сто за облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на страната, освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка. Съгласно чл.66а от ЗДДС ставката на данъка е 9 на сто за: 1. доставка на услуга по настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, с място на изпълнение на територията на страната; 2. доставка на книги на физически носители или извършвана по електронен път, или и двете (включително учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания), периодични печатни произведения - вестници и списания, на физически носители или извършвана по електронен път или и двете, различни от публикации, които са изцяло или основно предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно съставени от видеосъдържание или аудио-музикално съдържание; 3. доставки на храни, подходящи за бебета или за малки деца, бебешки пелени и подобни бебешки хигиенни артикули по приложение № 4. Така за жалбоподателя остава неясно, какво именно нарушение се твърди, че е извършил. Отделно от това нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление се сочи дата на извършено нарушение – обстоятелство, което не може да се извлича чрез тълкуване - основание за отмяна на НП, доколкото се създава неяснота по отношение н а времевите параметри на вмененото нарушение, като така се препятства извършването на проверка касателно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и не е възможно съпоставянето на 5 твърдяното деяние с действащото към момента на извършване материално право.

На следващо място налице е неяснота във връзка с основанието за налагане на наказанието. Жалбоподателят е санкциониран по смисъла на чл.185, ал.2, вр. ал.1 от от Закона за данък върху добавената стойност, според който законов текст извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв., като когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.

1 . Цитираната правна норма е препращаща по отношение на размера на санкцията, не и по отношение на нарушенията, за които се налага , като не визира хипотезите, за които се прилагат санкциите по ал.1, не съдържа фактически състав. В този смисъл не може да се приеме, че е посочено ясно и точно основанието за налагане на наказанието. Не на последно място в акта и в НП липсват факти за това, дали конкретното нарушение води или не води до неотразяване на приходи. Така също не се установява писмено отразяване какъв е отчетеният оборот на продажбите във визираните данъчни групи за сочения времеви период.

Предвид изложеното съдът приема, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено и жалбоподателят да бъде осъден да заплати сумата от 400 лв. – минимален размер, неподлежащ на корекции; обратно, претенцията на въззиваемата страна е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.