Решение № 111 от 02.06.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Габрово, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова при участието на секретаря Ваня Д. Матеева в присъствието на прокурора Т. Л. П. като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20234200500165 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото Прокуратура на РБългария срещу Решение №105/28.02.2023г. по гр.д.№1947 по описа за 2022г. на Габровски районен съд.

В жалбата се твърди, че постановеното решение в осъдителната част е неправилно и необосновано. Твърди се, че пред първоинстанционния съд ищецът не бил доказал нито едно от твърденията си, освен факта, че срещу него е водено наказателно производство приключило с оправдателна присъда. В мотивите си съдът бил приел, за установено въз основа на показанията на разпитаните свидетели, че наказателното производство се е отразило негативно на здравословното състояние на ищеца. По делото били приложени медицински документи от м.ноември 2022г. които не доказвали влошено здравословно състояние на ищеца в следствие на процесното наказателно производство, тъй като касаели период след влизане в сила на оправдателната присъда. Освен това св.В. била обвиняема за измама по друго наказателно производство заедно с ищеца. Безспорно воденото и приключило с оправдателна присъда наказателно производство срещу ищеца му е причинило неудобство и притеснение, които обаче били в минимална степен. Моли съда да намали размера на присъденото с обжалваното решение обезщетение за неимуществени вреди.

Ищецът по делото и ответник по въззивната жалба е оспорил същата като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното решение и да присъди направените по делото разноски.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Постановеното от 1 първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

С обжалваното решение РС Габрово е уважил до размера на 4800лв. предявения от Г.

П. М. иск против Прокуратура на РБългария за заплащане на неимуществени вреди, вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.2 във вр. с чл.209, ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по ВНОХ №159/2021г. на ОС Габрово, заедно със законната лихва върху тази сума от 16.03.2022г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 480лв. разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение и е отг.хвърлил иска за горницата над сумата то 4800лв. до пълния предявен размер от 10 000лв.

Решението на районния съд е обжалвано в частта, в която ответната Прокуратера е осъдена да заплати на ищеца сумата от 4800лв.-обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

За да постанови решението си съдът приел следното : първоначално ищецът участвал в процесуални действия в качеството на свидетел, като с постановление от 30.10.2018г. на разследващ полицай при ОД на МВР Габрово по ДП №264 ЗМ -217/2016г. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че за времето от 07.09.2015г. до 11.09.2015г. в с.Алеково, общ.Свищов и в гр.Габрово, след предварителен сговор с М.В.И., А.М.М. и Р.З.Г., и тримата от гр.Габрово, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Г. А.С. от с.Алеково, общ.Свищов, че неговият внук, живущ в Швейцария настоява да се извършат разпоредителни действия със собствените му земеделски земи и с това му причинил имотна вреда в размер на 21755,70лева – престъпление по чл.210, ал.1, т.2 във вр. чл.209, ал.1 НК. С привличането му е взета мярка за неотклонение ”подписка”.

На 07.03.2019г. РП Габрово внесла обвинителен акт, по който е образувано нохд №243/2019г. на РС-Габрово. С Присъда №28/17.01.2020г. ищецът е признат за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен като обвиняем, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, чието изтърпяване е отложено за срок от 5 години.

С Присъда №260006/14.09.2020г., постановена по внохд №26/2020г. на ОС Габрово първоинстанционната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС Габрово от стадия на разпоредителното заседание.

При новото разглеждане на делото било образувано нохд №905/2020г. на РС Габрово и с Присъда №260027/05.04.2021г. Г. П. М. е признат за виновен в извършване на престъплението, за което бил привлечен към наказателна отговорност, като му е наложено наказание идентично с това по отменената присъда.

С Присъда №16/10.11.2021 г., постановена по внохд № 159/2021г. на ОС Габрово е отменена първоинстанционната присъда и ищецът Г. П. М. е признат за невиновен в престъплението за което е привлечен към наказателна отговорност и го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.210, ал.1, т.2 във вр. чл.209, ал.1 НК. Присъдата е потвърдена с неподлежащо на обжалване Решение №43/16.03.2022г. по КНД №43/2022г. на ВКС.

По делото били изслушани показанията на свидетелите М.Н.М. и К.Х.В., които показания първоинстанционният съд приел, че са еднопосочни и последователни, но подлежат на внимателна преценка, тъй като свидетелката В. била обвиняема с ищеца по друго висящо наказателно производство и съответно възпроизвежданите от същата факти били емоционално наситени, което обуславяло преплитане на действително осъществилите се факти с тяхната оценка, формирана в съзнанието на свидетелката. Съдът не кредитирал показанията на тези свидетели в частта, в която сочат, че ищецът не изпитвал притеснения от другото висящо срещу него наказателно дело, а единствено от това, по което бил е оправдан, тъй като показанията им били житейски нелогични.

Въз основа на горното съдът приел, че в резултат на провежданото наказателно производство, ищецът се затворил в себе си, бил притеснен и депресиран, имал нарушения на съня и вдигал високо кръвно, но този здравословен проблем датирал отпреди привличането му в наказателното производство.

Други доказателства от значение на правния спор не били ангажирани.

2

Предвид постановената от ОС Габрово по внохд № 159/2021г. оправдателна присъда, потвърдена с Решение №43/16.03.2022г. по КНД №43/2022г. на ВКС по отношение на ищеца налице бил първият елемент от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е било оправдано с влязла в сила присъда.

С оглед характера на вредите, съдът приел, че неблагоприятни изменения настъпват неизбежно в правната сфера на всяко физическо лице при незаконното му привличане към наказателна отговорност в продължение на повече години. Негативните последици върху личността и психиката на обвинено в извършване на престъпление лице се подразбират от естеството на упражнената спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за период от повече от 3 години – от привличане на ищеца към наказателна отговорност на 30.10.2018г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 16.03.2022г., ищецът е имал неблагоприятни психични изживявания, съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на репариране от държавата.

Негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние, което не е извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент. Съдът приел, че негативното въздействие върху психиката на ищеца, резултат от обвинението, е справедливо да се обезщети със сумата 4800лв., като сумата следвало да се заплати заедно със законната лихва, която е дължима от увреждането, което било настъпило при осъществяване на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ – от влизане в сила на оправдателната присъда – 16.03.2022г. до окончателното й погасяване.

Настоящият състав на въззивния съд възприема изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Въззивният съд намира възражението на жалбоподателя, че неправилно първоинснанционният съд е приел, въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, че наказателното производство се е отразило негативно на здравословното състояние на ищеца е основателно.

От показанията на разпитаните свидетели М. и В. се установява, че здравословното състояние на ищеца се е влошило и от 2016-2017г. започнал да пие лекарства, задъхвал се, имал проблеми със сърцето. Бил притеснен заради наказателното производство в Свищов, затворил се в себе си. Съдът намира, че показанията на тези свидетели не могат да се приемат за достоверни, на първо място, тъй като същите не кореспондират с посоченото в представената по делото епикриза, изд. от Отделение по кардиология при МБАЛ Габрово, от която е видно, че на 08.11.2022г. (след датата на влизане в сила на оправдателната присъда) М. е постъпил за първи път на лечение в отделението, т.е. очевидно до този момент ищецът не е имал каквито и да било сърдечни проблеми или поне такива налагащи лекарска намеса.

По делото не са представени доказателства, в подкрепа на твърдението, че преди 08.11.2022г. М. е страдал от сърдечно заболяване. На второ място съдът приема за недостоверни показанията на св.В., тъй като видно от представения препис от обвинителен акт (л.78-91 от първоинстанционното дело) е била обвиняема заедно с М. по друго наказателно производство, поради което съдът счита, че обективността й като свидетел е поставена под въпрос.

Следва да се отбележи че и двамата свидетели заявяват, че в процесния период, през който е продължило наказателното производство срещу ищеца е било образувано и друго наказателно производство, по което е внесен обвинителен акт (производството с участието на св.В.).

Поради изложеното съдът намира, че не са доказват твърденията на ищеца за влошено здравословно състояние, като в тази им част възраженията във въззивната жалба са основателни.

Предвид обстоятелството, че по едно и също време М. е бил обвиняем по две наказателни производства съдът счита, че установеното от свидетелите, че е бил притеснен и се е затворил в себе си не може да се приеме, че е само и единствено в следствие на обвинението по НОХД №243/2019г. на РС-Габрово по описана РС Габрово (преобразувано в последствие в НОХД №905/2020г. на РС Габрово), по което с влязла в сила присъда е 3 признат за невиновен и е оправдан.

С оглед горното въззивният съд приема, че действително са налице претърпени от ищеца неимуществени вреди от посоченото по-горе наказателно производство, изразяващи се в негативни емоционални, психически и психологически преживявания в следствие на повдигнатото му обвинение, по което в последствие е оправдан, които подлежат на обезщетение. Следва да се има предвид, че наказателното производство по отношение на М. е продължило повече от 6 години, като по отношение на него е била взета най-леката мярка за неотклонение "подписка". Тези обстоятелства обосновават, извода, че за обезвреда претърпените от ищеца неимуществени вреди справедливо би било обезщетение в размер на 3000лв.обезщетение в по-висок размер не следва да се присъжда, тъй като по делото не са доказани вреди над обичайните за хипотезата на ЗОДОВ и в тачи й част въззивната жалба е основателна.

Поради изложеното Решение №105/28.02.2023г. по гр.д.№1947 по описа за 2022г. на Габровски районен съд следва да бъде отменено за горницата над 3000лв., като неправилно и вместо което са се постанови ново решение, с което предявения иск за горницата над 3000лв. да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и в частта, в която в полза на ищеца са присъдени разноски за горницата над 300лв., в останалата му обжалвана част следва да бъде потвърдено.

Съобразно направеното от ищеца по делото искане и неуважената част от въззивната жалба Прокуратура на РБългария следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 312,50лв.-разноски пред въззивната инстанция.