Акт № 480 от 10.11.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- 658/2026
- Подписан
- 10.11.2026
- В сила
- 10.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.262 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал.1, пр.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2809, ал.3, т.1, пр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 167, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.410, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 480 гр. Плевен, 10.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500658 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от ЗАД“ АРМЕЕЦ“ с ЕИК121076907 срещу Решение № 678/ 08. 05. 2026 г. по гр. д. № 6354/ 2025 г. по описа на РС- Плевен в частта, в която са отхвърлени предявените искове до размера на главницата от 277, 98 евро и до размера на мораторната лихва от 109, 20 евро.
Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон в обжалваната част.Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат уважение предявените искове, като бъдат присъдени направените деловодни разноски.
Въззиваемата страна АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТ-РУКТУРА“ , Областно управление – Плевен е изразила становище чрез процесуалния си представител юрк. С. Т. - В., че обжалваното решение е правилно и 1 законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнагаждение.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД „Армеец”, АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.1 КЗ, и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника „Агенция Пътна инфраструктура”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, да заплати на ищеца сумата от 437,95 евро /856.56 лева/ - главница за дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, с включени ликвидационни разноски по щетата, в размер на 5,11 евро /10.00 лв./, както и мораторна лихва, в размер на 146,12 евро /285.78 лв./ за периода от 01.03.2021 г. до 01.03.2024 г., ведно със законната лихва от депозиране на Заявлението по чл.410 ГПК до датата окончателното изплащане на вземането, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец”, АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София да заплати на „Агенция Пътна инфраструктура”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София сумата от 76.70 евро, представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
За да постанови решението си районният съд е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че спорно между страните по делото е причинно следствена връзка между събитието и вредите.
Съдът е счел, че настъпилите вреди, като резултат от реализираното вредоносно събитие и констатирани от застрахователя повреди не са в причинно - следствена връзка с преминаване през пътната неравност - дупка.
2
За да достигне до този извод съдът кредитира напълно изготвената по делото САТЕ, според която не се установява пряка непосредствена и технически обоснована причинно- следствена връзка между преминаването през дупката и настъпилото увреждане на гумата. В подкрепа на извода на съда и и констатираното от ВЛ, че двете гуми от двойния комплект били монтирани коаксиално върху една и съща ос и обща главина и, че при тази конструктивна схема не е технически обосновано да се приеме, че само вътрешната гума може самостоятелно да попадне в такава степен в дупката и да понесе увреждащо ударно натоварване, без същевременно да бъдат засегнати външната гума и/или джантите. Съдът е приел за доказано, съгласно заключението на САТЕ, че е по - вероятно разрушаването на вътрешната гума да се дължи на предходно съществувала вътрешна слабост или експлоатационен дефект в самата гума, каквито могат да са ослабена основа, скрита предходна повреда, движение при понижено налягане, претоварване, прегряване или технологичен недостатък при регенерирането, като преминаването през дупката може да има единствено отключващ характер, но не и самостоятелен причинен фактор за настъпване на процесното увреждане.
Поради изложеното съдът намира, че предявения иск не е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде отхвърлен.
Въззивният съд счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено в обжалваната част по следните съображения:
Районният съд правилно е приел по делото, че не се спори между страните, че предмет на исковата претенция е сума, представляваща изплатено от застрахователя по имуществена застраховка застрахователно обезщетение в полза на увредения. За да е основателна претенцията, намираща основанието си в чл.422 ГПК, вр чл. 410, КЗ, следва по делото да се установят следните факти: депозирано заявление по реда на чл.410 ГП, издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил, предявявяване на иска в срок, сключен договор за имуществено застраховане между застрахователя претендиращ регреса и лицето претърпяло щетите; настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; то да е причинено от трето лице, което отговаря по правилата на деликтната отговорност, т.е виновно и противоправно поведение, вследствие на което и в 3 причинна връзка, с което да са настъпили вреди на водача на МПС; изплатено на застрахования застрахователно обезщетение, в размер отговарящ на действително претърпените вреди.
По делото не е спорно, а и се установява от приетите доказателства, че ищецът е депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът е възразил, по повод, на което депозирана исковата молба
Между страните не се спори, а и се установява от приобщените по делото доказателства както, че ищецът е застраховател по имуществено застраховане на увредения лек автомобил марка „***“, модел „ ***“ с pen № *** така и, че застрахователното събитие е настъпило в срока на действие на застрахователния договор. Не е спорно и, че е изплатено застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС.
По делото не е спорно, че задължението да поддържа изправността на процесния пътен участък, е възложено по силата чл. 30, ал.1 от Закона за пътищата на Агенция "Пътна инфраструктура", поради което съдът приема, че чрез своето бездействие и неизпълнение на законови задължения, се явява отговорна за настъпилата щета. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Закона за движението по пътищата, лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях, така че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Според изричната норма на чл.
167, ал.1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. От свидетелските показания по делото се установява безпротиворечиво, че ПТП неравността по пътя не е била обозначена.
При това положение и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на обезщетението застрахователят е встъпил в правата на застрахования против причинителя на щетата до размера на платеното обезщетение и може да претендира плащането на същата.
Въззивният съд счита, че решението е неправилно относно изводите на районния съд за причинно следствената връзка между увреждането и 4 поведението на ответника досежно изпълнение на задълженията си по чл. 3 ЗДвП за поддържане на процесния участък, на който е настъпило увреждането.
От доказателствата по делото се установява, че седлови влекач „*** ***“, рег. № ***, управляван от Б.К., на 03. 06. 2020 г., около 12: 30 часа, при движение по път I – 3, с посока гр. Русе към гр. Софияа, при пътен възел за гр.
Плевен, преминава през образувала се дупка на платното за движение. След преминаването през описаната неравност водачът „гръмва гума“ и се увреждат: задна дясна вътрешна гума, две стойки на калобран, калобран заден десен и десен стоп блок със стойка.
В хода на съдебното дирене в исковото производство е допусната съдебно- автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че по – вероятно разрушаването на вътрешната гума да се дължи на предходно съществувала вътрешна слабост или експлоатационен дефект в самата гума, каквито могат да бъдат отслабена основа, скрита, предходна повреда, движение при понижено налягане, претоварване, прегряване или технологичен недостатък при регенерирането, като преминаването през неравността би могло евентуално да има единствено характер на отключване, но не и на самостоятелен е достатъчен причинен фактор за настъпване на процесното увреждане. Вещото лице е посочило стойност на ремонта (нови части и труд) в размер на 543, 68 лв./ 277, 98 евро.
Въз основа на заключението на САТЕ въззивният съд приема, че исковата претенция по регресния иск е основателна. Вещото лице е посочило, че преминаването през дупката на пътя е отключило настъпването на процесното увреждане, като са налице и допълнителни обстоятелства за скрита повреда на гумата. Следователно, независимо от скритата повреда на гумата, ако същата не беше преминала през дупката на пътя, то не би се стартирало настъпването на увреждането на гумата. От заключението се стига до извода, че това скрито увреждане на гумата би довело до нейното спукване и в други случаи, но в конкретната ситуация това спукване е настъпило при преминаването през дупката на пътя, която не би следвало да е налице и за ремонта на дупката се грижи АПИ – София. След като непосредствената, конкретната причина за спукването на гумата е преминаването на процесното МПС през дупката, която не е била 5 ремонтирана от ответника, то задължен да заплати претендираните суми по регресния иск е ответникът. Наличието на скрити недостатъци по гумата, които биха довели до нейното спукване не може да се посочват като основни и решаващи за настъпване на увреждането, тъй като това увреждане като последица е хипотетично предвид посочените скрити недостатъци на гумата от вещото лице. По делото е безспорно установено, че именно след преминаване през дупката гумата на МПС е „гръмнала“, което означава, че пряката и непосредствена причина за настъпване на вредата е неравността на пътя, поддържан от ответника.
По отношение на размера на исковата претенция съдът възприема заключението на САТЕ, като счита, че следва исковата претенция да бъде уважена до размера на сумата от 277, 98 евро/ 543, 68 лв.. за претендираната главница, съответно за разликата до 437, 95 евро/ 856, 56 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ищецът е претендирал мораторна лихва върху главницата за периода от 01. 03. 2021 г. до 01. 01. 2024 г. (когато е подадено заявлението по заповедното производство по ч. гр.д. №12790/ 2024 г. по описа на СРС. В исковата молба се твърди и по делото е представена покана от ищеца до ответника изх. № А- 4474/ 08. 07. 2020 г. с искане за изплащане на застрахователното обезщетение и ликвидационните разноски, получено с обратна разписа от ответника на 10.
07. 2020 г. Независимо от това мораторната лихва се претендира с начален по-късен момент, което следва да се съобрази от съда при изчисление на мораторната лихва. Ответникът е изпаднал в забава считано от 18. 97. 2020 г.
( сряда), но лихвата се дължи от ответника съобразно петитума на исковата молба считано от 01. 03. 2021 г. до 01. 03. 2024 г. и е в размер на 119 евро.
Разпечатката съдържа 37 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6769787c-09a1-4011-8f64-e12e7c6a5a0a