Решение № 2329 от 24.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2329 гр. София, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20261110208003 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на „,,***'' против електронен фиш № 8508376469, издаден от АПИ, с който, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДП, на жалбоподателя била имуществена санкция, в размер на 2 500 лева, за неизпълнено задължение към държавата по чл. 102, ал. 2 ЗДП.

НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуално нарушение (срок по чл.

34, ал. 1 ЗАНН) и за недоказаност (без конкретизация). Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление и за присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява. Оспорва жалбата, излагайки съображения по същество. Претендира деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на насрещните.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – санкционирано лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване акт. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, същата е и основателна, макар по част от изложените в нея съображения.

При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснати 1 нарушения на процесуалния закон, които са от категорията на съществените и което не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на административнонакателното производство.

Към инкриминираната дата, предвид измененията с ДВ бр. 13/2024 г., вече е налице изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл.179, ал. 3б ЗДП. Към същата, обаче, е действала нормативна уредба, предвиждаща фиксирана санкция за тази категория нарушения, като актуален е поставеният от жалбоподателя въпрос със съответствието между националното законодателство, регламентиращо санкционирането при разглеждания и сходни случаи, и правото на ЕС (по-конкретно – чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури), отрицателен отговор на който въпрос СЕС е дал в Решение от 21.11.2024 г. по дело № C‑61/23 и явяващо се самостоятелно отменително основание.

В допълнение, в светлината на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, съдът няма как да не отчете законовите изменения с ДВ 14/2023 г. (в сила от 01.01.2024 г.), по силата на които (чл. 10б, ал. 7 ЗП) е предвиден допълнителен елемент от фактическия състав, необходим за образуване на административно наказателно производство, а именно – предоставяне на възможност за заплащане на дължимата се такса в 14-дневен срок от уведомление. Наличието на такъв допълнителен елемент, реализирането на който е условие за образуване, представлява по-благоприятен закон, по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗАНН и липсата на данни за изпълнението му не предполага – обвинителната теза да бъде счетена за законосъобразна.

По изложените съображения съдът приема, че фишът е незаконосъобразен и следва да бъде отменен на процесуално основание, без да се коментират възраженията по същество.

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата страна би следвало да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната. Доколкото, обаче, доказателства за реално направени такива не се представят, не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш № 8508376469, издаден от АПИ, с който, на основание чл.

187а, ал. 2, т. 3 ЗДП, на „,,***'' била имуществена санкция, в размер на 2 500 лева, за неизпълнено задължение към държавата по чл. 102, ал. 2 ЗДП.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2