Решение № 1169 от 03.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1169 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20251110208620 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 – чл. 63 ЗАНН

Образувано е по жалба от М. И. М., ЕГН **********, с адрес ***, чрез упълномощеният представител – адв. Р. Г. - САК, против наказателно постановление № 1/ РИЛ25-ВК91-1601 от 19.03.2025 г., издадено от кмета на Столична община – Район „Илинден“, упълномощен със заповед № СОА18-РД09-697/13.07.2018 г., с което за нарушение на чл. 172, т. 2 ЗВМД, на основание чл. 426 ЗВМД и чл. 53, ал. 1 ЗАНН, наложил на жалбоподателката административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева.

В жалбата са изложени подробни съображения в насока незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че обстоятелствата около нарушението не били посочени в пълнота в съставения АУАН. Оспорва се твърдението в АУАН и НП, че кучето, собственост на жалбоподателката е ухапало дете. Посочват се множество пороци, от които страдало атакуваното НП - липсваща дата на издаване, непълно изложение на фактическата обстановка, непосочване на единен граждански номер на лицето, за което се твърди, че е претърпяло имуществени вреди. Твърди се, че административното нарушение не било доказано по несъмнен начин. Навеждат се доводи, че дори да се приеме, че е осъществен състава на административното нарушение, същото следва да се квалифицира като малозначително съгласно чл. 9, ал. 2 НК. С жалбата се иска отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно и се претендират разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

За проведеното на 17.12.2025 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Жалбоподателят се представлява от адв. Р. Г. с пълномощно по делото, която в пледоарията си сочи, че майката на ухапаното дете и придружаващия свидетел Г. не положили грижи за безопасността на детето, а постъпили безотговорно, оставяйки го само с кучето, което го ухапало. Посочва, че съпругът на жалбоподателката М. осъществявал постоянен контрол над кучето.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. *** с пълномощно по делото, която 1 пледира за потвърждаване на оспореното наказателно постановление, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на насрещно сторените разноски. Депозирани са подробни писмени бележки по същество на спора от юрк. ***, в които пространно са изложени доводите на въззиваемата страна, с които се иска от съда да потвърди оспореното НП като законосъобразно.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена е от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, в законоустановения срок, което я прави процесуално допустима.

Жалбоподателката М. е собственик на домашен любимец - куче, порода Голдън ретрийвър, с чип № ***, отговарящо на името „***“. На 31.01.2025 г. към 19:45 часа се намирала, заедно със съпруга си – свид. *** в ресторант „***“, находящ се в гр. София, р-н „Илинден“, бул. „Сливница“ № 2, в локалното платно на булеварда. М. М. и свид. *** били в посочения ресторант заедно с домашните си любимци, едно от които описаното горе.

Домашните любимци се намирали на пода под масата, на която седели жалбоподателката и съпругът , като и двете били вързани с поводи. Процесното куче, отговарящо на името „***“ се придържало от свид. ***.

Свидетелят Г. Г. и *** били познати, тъй като децата им посещавали една и съща детска градина. Г. и Димитрова се намирали в същия ресторант, по същото време на близка на жалбоподателката маса. Заедно с *** била дъщеря - *** ЕГН ********** – на 1 год. и 11 месеца към процесната дата. *** забелязала домашните любимци на жалбоподателката и проявила интерес към тях, като искала да си поиграе и да ги погали кучетата. Свидетелят Г. първоначално отишъл с детето до масата, на която се намирала жалбоподателката и свид.

***, заедно с домашните им любимци, като ги попитал дали детето (***) пречи на кучетата и дали животните са агресивни. Жалбоподателката му отговорила, че детето не им пречи и че кучетата са добронамерени и се разбират добре с деца. При тези отговори свид. Г. се върнал обратно на своята маса при ***.

*** прегръщала неколкократно кучето „***“, собственост на М. М., което се намирало под масата, на която седели жалбоподателката и съпругът . Свид. *** държал домашния любимец, докато *** го прегръщала и галела. В момент на разсеяност от страна на свид.

***, кучето агресирало и ухапало *** за главата в областта на челото, темето и в областта на левия клепач. ***, възприемайки случващото се от близката маса, взела дъщеря си *** и се насочила към банята на ресторанта, за да измие кръвта от лицето на пострадалото дете. От ресторанта постъпило обаждане на телефон 112, като била поискана спешна медицинска помощ. На процесното място пристигнал полицейски екип, заедно с екип на спешна медицинска помощ, който откарал пострадалата ***, заедно с майка – *** до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. *** била приета по спешност в клиника по лицево-челюстна хирургия към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където била извършена оперативна намеса и раните нанесени от ухапването били зашити.

Около 21:30 часа на 31.01.2025 г., в процесния ресторант - „***“, поради подаден сигнал за ухапано от куче дете, пристигнали служители на Столичен инспекторат към Столична община, сред които и свид. Й. М. на длъжност „главен инспектор – мобилни групи“ в отдел „Оперативен център с мобилни групи“. Инспекторите установили, че се касае за инцидент, в който дете било ухапано от куче, като провели разговори с хората пред ресторант „***“, сред които и очевидеца – свид. Г.. Свид. М. установила жалбоподателката М. като собственика на кучето, ухапало детето. При така установеното Й. М. съставила АУАН № 25-25М-082/31.01.2025 г., в който било прието, че М. М., в качеството на собственик на домашен любимец – куче с чип № *** не е изпълнила задължението си да вземе мерки животното да не създава опасност за хората или други животни, след което 2 посочила, че в резултат на това било ухапано дете. Приела, че е осъществено нарушение на чл. 172, т. 2 ЗВМД. Така съставеният АУАН бил предявен на жалбоподателката М., която го подписала и изложила своите възражения, в които посочила, че детето вероятно било дръпнало кучето и че съпругът , който държал кучето не успял да реагира. Актът бил подписан още от актосъставителя и двама свидетели, от които един свидетел очевидец на нарушението и един свидетел при съставяне на АУАН. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателката упражнила правото си да подаде писмени възражения срещу АУАН. В тях възразила срещу констатацията, че кучето е ухапало детето, както и срещу качеството на подписалите АУАН свидетели.

Въз основа на цитирания АУАН и при идентично описание на фактическата обстановка, на 19.03.2025 г. кметът на Столична община - район „Илинден“ – д-р ***, издал оспореното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 172, т. 2 ЗВМД, на основание чл. 426 ЗВМД и чл. 53, ал. 1 ЗАНН, наложил на жалбоподателката административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева. Така издаденото наказателно постановление № 1/ РИЛ25-ВК91-1601 от 19.03.2025 г., било връчено на жалбоподателката М. на 27.05.2025 г. лично, срещу подпис.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласните - показанията на свид. Й. М., свид. Г. Г. и свид. ***; писмените - трудов договор, ведно с анекси и длъжностна характеристика на Й. М., заповеди на кмета на Столична община, копия на страници от паспорт на куче с чип № *** порода Голдън ретрийвър, приходна квитанция сер. ББ25 № 7212372060/03.02.2025 г., декларация по чл. 117 ЗМДТ от 03.02.2025 г., копия от информационна система на БАБХ, медицинска документация – копия на два броя амбулаторни книги от кабинет по лицево-челюстна хирургия; копие история на заболяване № 5033/2025 г.; копие на история на заболяване № 6634/2025 г., както и останалите писмени доказателства приобщени по реда на чл. 283 НПК; веществените – компакт диск със запис от позвъняване на спешен телефон 112, приложен към писмо № 105810-777/05.08.2025 г. от Дирекция „Национална система 112“.

Съдът кредитира в цялост показанията на свид. М., като ги намери за информативни относно обстоятелствата свързани с констатиране на нарушението, установяване на нарушителя и съставяне на АУАН. Показанията на свид. М. са логични, последователни и съответни на останалите доказателства по делото, имащи отношение към предмета на доказване.

Съдът кредитира и показанията на свид. Г., който е очевидец на нарушението. Същият даде добросъвестно своите показания, в които излага описание на разговора си с жалбоподателката и свид. ***, които отрекли възможността някое от кучетата им да бъде агресивно спрямо ухапаното дете. Показанията на свид. Г. са информативни относно мястото, дата и часа на нарушението, като той е сред първите, присъстващи в ресторанта хора, които чуват кучешки лай, последван от детския плач след травматичното събитие. Той е видял кръвта по лицето на детето, както и инстинктивните действия на майката (***) насочени към почистване на лицето на дъщеря . От показанията на този свидетел, допълнени с информацията, която се черпи от приложената и приобщена по надлежния процесуален ред медицинска документация от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ (описана горе) се установиха и релевантните за съставомерността на нарушението обстоятелства, а именно, че в качеството на собственик на куче, жалбоподателката не изпълнила задължението си да вземе мерки то да не бъде опасност за хора и други животни, като кучето е ухапало *** по главата в областта на челото, темето и в областта на левия клепач. Показанията на свид. Г. са последователни и логични, съответни са на писмените доказателства приобщени по делото, поради това съдът им даде вяра и ги използва при изграждане на изводите си относно фактите по делото.

3

Съдът подложи на внимателен анализ и показанията на свид. *** – съпруг на жалбоподателката. Показанията му следва да бъдат кредитирани частично, но следва да бъдат внимателно преценени поради факта, че за *** може да се приеме, че е донякъде заинтересован от изхода на делото, доколкото става въпрос за неправомерно поведение – извършено административно нарушение от страна на член на семейството му. Изложеното от свид. *** е съответно на останалата доказателствена маса относно мястото и времето на нарушението, описано в оспореното НП. Показанията му противоречат на останалата доказателствена маса единствено по отношение на обстоятелството по ухапването на детето.

В разказа му е налице отрицание на този факт, но не предлага никакво алтернативно или логично обяснение за това как по главата на пострадалото дете се е появила постоянно течаща кръв и поради това при изграждане на фактическата обстановка съдът използва показанията на този свидетел само в съответните на другите доказателства части.

От приобщената медицинска документация от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, безспорно и категорично се установява, в какво се изразяват физическите наранявания (от ухапването), а именно множество отворени рани по главата. Това обстоятелство се установява най-вече от листа за преглед на пациент (част от медицинската документация) № 024104/31.01.2025 г., според който пациента *** е постъпила за преглед с множество рани по главата и лицето, с активно кървене от тях. В графата „обективно състояние“ е описано, че към момента на постъпването се наблюдават общо 5 рани от ухапване: 2 челно в ляво, 1 в ляво темпорално, 1 букално в дясно и 1 на долния ляв клепач.