Решение № 41 от 29.08.2023, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 29.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно наказателно дело № 20231880200046 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 5 8д – чл. 63д о т Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от А. К. И. от с. ...., обл....., ул . „...” № .., ЕГН **********, против Наказателно постановление № ... от 12.12.2022 г., издадено от началника на РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподател я са наложени административни наказания по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят, чрез пълномощник, излага подробни съображения, че наказателното постановление (НП) е незаконосъобразно, поради което иска същото да бъде отменено изцяло.

Началникът на РУ Своге, административнонаказващ орган, не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание.

Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства и е разпитан един свидетел.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

На 11.10.2022 г., около 20,06 часа, разпитаният от съда свидетел – 1 очевидец : К. Д. (служител на РУ – Своге), заедно с колегата си В. Т., спрели за проверка на бул. „..” в гр. С. лек автомобил марка „...”, модел „...”, с рег.

№..., собственост на „...” ЕООД, ЕИК ..., и управляван от жалбоподателя.

Колата се движела с посока на движение от гр. М. към гр. С. След направена справка проверяващите установили, че моторното превозно средство е с прекратена регистрация от 03.08.2022 г., на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) съдържащ всички реквизити посочени в чл. 42 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 41 ЗАНН. Актът е подписан от актосъставителя, нарушителя и свидетеля при установяване на нарушението.

А. И. се запознал със съдържанието на акта и е заявил, че няма възражения.

Уведомен е за правото в 7-дневен срок да направи допълнителни обяснения или възражения, което е удостоверено с подписа му. На 12.12.2022 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, което съдържа всички необходими елементи по чл. 57 ЗАНН. То е редовно връчено на 10.03.2023 г. , а жалбата е подадена в РУ – Лом на същия ден.

Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН.

Фактическите констатации, отразени в тях, не се опровергават от събраните и относими по делото доказателства. Свидетелските показания изцяло кореспондират със събраните други доказателства и установени факти, поради което съдът ги кредитира.

Безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, т.е. е от обективна страна е налице състава на административното нарушение по 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Съдът обаче счита, че няма никакви доказателства, от които да може да се заключи, че е налице и субективната страна на посоченото нарушение. Знанието от страна на водача на обстоятелството, че управляваното от него моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация не може да се приема за даденост, която не следва да се доказва.

Според чл. 143, ал. 10 ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането (КЗ), и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Видно от постъпило по делото писмо от началника на ОПП при СДВР, собственикът не е бил уведомяван, че е прекратена регистрацията на автомобила. Безспорно А.

И., предприемайки управление на автомобила в деня на проверката е имал задължение да провери дали автомобилът има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, което той не е направил, но в случая водачът не е наказан п о чл. 638, ал. 3 КЗ. И. е нямало обаче как да знае, че автомобилът е с прекратена регистрация, тъй като собственикът не е бил уведомен. Не само в ЗДвП, но и в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. , съществува задължение за уведомяване на собственика, като такова уведомяване безспорно не е факт по настоящото дело.

2

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :

Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е основателна, тъй като всяко едно нарушение има обективна и субективна страна, като при липса на която и да е от тях няма и нарушение. Нарушението по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е от категорията на формалните, поради което извършването му е възможно само при наличие на пряк умисъл.

Интелектуалният момент на същия включва съзнаване от страна на дееца на всички елементи от обективната страна на състава на нарушението. След като по делото не се доказа водачът да е знаел, че управляваното от него моторно превозно средство е с прекратена регистрация, то и няма как да му се търси отговорност за извършеното нарушение, тъй като липсва субективната страна. Изрично в този смисъл е и приетото на 05.04.2023 г. Тълкувателно постановление № 2 на Общото събрание на съдиите в Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд.

По разноските :

По отношение на претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение съдът съобрази, че то е при условията на Закона за адвокатурата – оказана безплатна адвокатска помощ, което определено съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет е в размер на 500 лева. От наказващия орган е направено възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото за неоснователно, тъй сумата от 500 лева е минималния размер на адвокатско възнаграждение, определен съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – с оглед на наложеното административно наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № .... г., издадено от началника на РУ Своге, с което на А. К. И. от с. ..., обл. ..., ул . „...” № ..., ЕГН **********, са наложени административни наказания по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.

Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – С., със седалище и адрес на управление в ..... ЕИК ..., представлявана от директора, да заплати на адв. М. В. П., с адрес на кантората : гр. С., ул. „....” №..., ет...., ап...., ЕГН **********, сумата от 500 лева – за оказана безплатна адвокатска помощ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му 3 на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 4