Определение № 79 от 13.02.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 79 гр. Велико Търново, 13.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500027 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 121, във връзка с чл. 274, ал. 1, точка 2 от ГПК.

С Определение № 1751/19.12.2024 година е прекратено гр. д. № 930/2024 година на Окръжен съд Плевен поради неподсъдност на делото по правилата на родовата подсъдност на окръжен съд.

Делото е изпратено по подсъдност на Районен съд Плевен за разглеждане на искова молба на Д. Й. В. против Общински съвет Плевен по чл. 124 от ГПК, във връзка с чл.

62, ал. 2 от Търговския закон за установяване, че Решение от 28.11.2024 година на Общински съвет Плевен за освобождаване от длъжност като управител на „Паркстрой“ ЕООД на ищцата е недействително поради противоречие със закона и неговото заобикаляне.

В законния срок е постъпила частна жалба от адвокат А. Д. – пълномощник на Д.

Й. В., против Определение № 1751/19.12.2024 година, с което е прекратено гр. д. № 930/2024 година на Окръжен съд Плевен и е изпратено на Районен съд Плевен. В частната жалба се изтъква, че определението е неправилно и необосновано. Пълномощникът на жалбоподателката обосновава становище, че в случая подсъдността на предявения иск за установяване действителността на акта на общото събрание за назначаване на управител следва да се определи по правилата на чл. 74, ал. 1 от Търговския закон. Изтъква, че сключването на договор за възлагане на управление по реда на чл. 141, ал. 7 от Търговския закон не е предпоставка за възникване на правата и задълженията на управителя.

Направено е искане да се отмени Определение № 1751/19.12.2024 година, с което 1 е прекратено гр. д. № 930/2024 година на Окръжен съд Плевен, и делото да се върне на сезирания съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Апелативен съд Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното следното:

Производството по гр. д. № 930/2024 година на Окръжен съд Плевен е образувано въз основа на предявен от Д. Й. Д., представлявана от адвокат А. Д., против Общински съвет Плевен иск с посочено правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 137, ал. 1, точка 5, чл. 147, ал. 2 от Търговския закон, във връзка с чл. 44 и чл. 26, ал. 1, предложения първо и второ от Закона за задълженията и договорите. Формулирано е искане за постановяване на акт, с който да се установи, че Решението от 28.11.2024 година на Общински съвет Плевен за освобождаване от длъжност като управител на „Паркстрой“ ЕООД на Д. В. е недействително поради противоречие на закона и неговото заобикаляне.

С Определение № 1751/19.12.2024 година е прекратено гр. д. № 930/2024 година на Окръжен съд Плевен поради неподсъдност на делото по правилата на родовата подсъдност на окръжен съд. Делото е изпратено по подсъдност на Районен съд Плевен за разглеждане на искова молба на Д. Й. В. против Общински съвет Плевен по чл. 124 от ГПК, във връзка с чл. 62, ал. 2 от Търговския закон за установяване, че Решение от 28.11.2024 година на Общински съвет Плевен за освобождаване от длъжност като управител на „Паркстрой“ ЕООД на ищцата е недействително поради противоречие със закона и неговото заобикаляне. Съставът на Окръжен съд Плевен е направил извод, че делото не му е подсъдно по правилата на родовата подсъдност – при приемане на оспореното решение и прекратяване на договора за управление на ищцата Общински съвет Плевен е действал като орган на управление на публично дружество с общинско имущество, упражняващ правата на община Плевен като собственик; гражданскоправният спор за законосъобразността на посоченото решение подлежи на разглеждане от Районен съд Плевен.

Определение № 1751/19.12.2024 година по гр. д. № 930/2024 година на Окръжен съд Плевен е валидно и допустимо.

Настоящият състав приема, че обжалваното определение е постановено преждевременно.

Съгласно чл. 127, ал. 1, точки 4 и 5 от ГПК исковата молба трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава претенцията; в какво се състои искането. Основанието на иска представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято защита търси в исковия процес. Други фактически твърдения, които не се отнасят до заявеното в исковата молба материално правоотношение, не формулират основанието на иска. Обстоятелствата, въз основа на които се претендира защита на правото, и търсената с иска защита представляват едно цяло – необходимо е исковата молба да съдържа точни, ясни и логически свързани твърдения, а петитумът да е логичен извод от тях и да следва от същата правна норма, под която се 2 подвеждат фактите. Правната квалификация на иска не може да се определя само от вида и обема на формулирания в исковата молба петитум. Съдът е длъжен да се произнесе в рамките на заявеното от страната искане, като вземе предвид всички обстоятелства, които са от значение за правната му квалификация. При несъответствие между изложените в исковата молба факти и петитума на същата определянето на правната квалификация и спорния предмет е невъзможно, поради което е налице нередовност на исковата молба. Нередовност на исковата молба съществува и в случаите, когато в обстоятелствената част на молбата са изложени твърдения, на които се основава дадена претенция, но в петитума не е формулирано изрично искане за произнасяне по нея, както и обратното – в хипотезата, когато по отношение на обективираното в петитума искане не са посочени фактите, на които се основава. В тези случаи съдът е длъжен на основание чл. 129, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 127, ал. 1, точки 4 и 5 от ГПК да предприеме действия за отстраняване на констатираното несъответствие. Едва след отстраняване на нередовностите по исковата молба, включително относно правосубектността на сочения ответник, съдът може да извърши преценка дали се касае за иск, подсъден на окръжен съд като първа инстанция, или за такъв, подлежащ на разглеждане от районен съд.

Съдът не е обвързан от посочената от страната правна квалификация на фактите, а трябва сам да я определи, като при констатирана неяснота относно обстоятелствата, на които се основава претенцията, несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба е длъжен да предприеме мерки за отстраняване на нередовностите. В случая въз основа на изложените в исковата молба фактически твърдения (изброяване на решения на Общински съвет Плевен; образувани административни дела; възпроизвеждане на изводи на съответните състави; цитиране на Определение № 564/28.11.2024 година по т. д. № 176/2024 година на Окръжен съд Плевен), направеното искане и сочения ответник (Общински съвет Плевен, който не е юридическо лице и не може да е страна по гражданско дело), е невъзможно да се формира категоричен извод за правната квалификация на предявения иск.

Съставът на Окръжен съд Плевен преди да извърши преценка за родовата подсъдност на иска, с който е сезиран, е трябвало да предприеме действия по отстраняване на нередовностите по исковата молба, включително насочването на претенцията спрямо ответник, който може да е страна по граждански спор. След осъществяване на съответните процесуални действия от Д. Й. В. в изпълнение на дадените указания първостепенният съд следва да прецени дали нередовностите на исковата молба са отстранени и да направи заключение за допустимостта на иска, респективно за родовата подсъдност на претенцията.

Въз основа на изложеното, настоящият състав намира, че Определение № 1751/19.12.2024 година, с което е прекратено гр. д. № 930/2024 година на Окръжен съд Плевен поради неподсъдност на делото по правилата на родовата подсъдност на окръжен съд; делото е изпратено по подсъдност на Районен съд Плевен за разглеждане на искова молба на Д. Й. В. против Общински съвет Плевен по чл. 124 от ГПК, във връзка с чл. 62, ал.

2 от Търговския закон за установяване, че Решение от 28.11.2024 година на Общински съвет 3

Плевен за освобождаване от длъжност като управител на „Паркстрой“ ЕООД на ищцата е недействително поради противоречие със закона и неговото заобикаляне, следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед конкретната си преценка съставът на Окръжен съд Плевен е необходимо да предприеме действия по отстраняване на нередовностите по исковата молба, за да определи точната правна квалификация на претенцията, и в зависимост от резултата да предприеме съответни процесуални действия.

По изложените съображения, Апелативен съд Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1751/19.12.2024 година, с което е прекратено гр. д. № 930/2024 година на Окръжен съд Плевен поради неподсъдност на делото по правилата на родовата подсъдност на окръжен съд; делото е изпратено по подсъдност на Районен съд Плевен за разглеждане на искова молба на Д. Й. В. против Общински съвет Плевен по чл.

124 от ГПК, във връзка с чл. 62, ал. 2 от Търговския закон за установяване, че Решение от 28.11.2024 година на Общински съвет Плевен за освобождаване от длъжност като управител на „Паркстрой“ ЕООД на Д. Й. В. е недействително поради противоречие със закона и неговото заобикаляне.

Връща делото на Окръжен съд Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия в съответствие с указанията, дадени в мотивите на определението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4