Решение № 550 от 28.09.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. ******* 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******* ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН И.ОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИН И.ОВ Гражданско дело № 20251630103296 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл.150, ал.1 от ЗЕ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът ,,Т********‘‘ЕАД , ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр********, е предявил срещу ответника А. В. В., ЕГН ********** с адрес: гр.******* ********, положителни установителни искове, като се отправя искане до съда, да признае за установено, че съществуват следните вземания на дружеството- ищец към двамата ответника, относно топлоснабден имот с адрес: гр*******, 1836, общ.Люлин, ж.к.,,Люлин‘‘, бл.311, вх.Г, ет.3, ап.63, както следва:

-561,49 евро/1098,17 лв./главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.09.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда- 04.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;

-130,61 евро/255,45 лв./- мораторна лихва, начислена за периода от 15.09.2023 г. до 29.07.2025 г.;

-22,31 евро/43,64лв./-главница за дялово разпределение, дължима за периода от 01.07.2022 г . до 30.09.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.08.2025 г. до окончателното изплащане на взеаменто;

1

-6,92 евро/13,53лв./-мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 15.08.2022 г .до 29.07.2025 г.

Претендира деловодни разноски.

Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В законния едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначеният от съда особен процесуален представител на ответника- адв.

М., който оспорва исковете в цялост, за което се излагат подробни съображения, вкл. и се прави възражение за погасяване на вземанията по давност.

Производството е при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца по делото- ,,******‘‘ООД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр*******, бул.,,***** Третото лице-помагач не взема пряко становище относно допустимост и основателност на исковете, не се представлява и на проведените открити съдебни заседания по делото.

Съдът, на осн. чл. 235, ал.2, вр. чл. 12 от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Исковете са процесуално недопустими, а разгледани по съществоизцяло неоснователни.

Съображенията на РС-Монтана са следните:

По делото са приобщени писмени доказателства, както и са приети заключенията на вещите лица по назначените от съда съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.

1. Липса на качеството „клиент на топлинна енергия“ по смисъла на чл.

153, ал. 1 от ЗЕ.

В исковата молба ищецът е изложил изричното фактическо твърдение, че ответникът А. В. В. е „собственик по наследство“ на топлоснабдения имот и на това основание се явява законов клиент на топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Това твърдение е напълно невярно и изцяло опровергано от представените по делото писмени доказателства.

От приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 30, том I, рег. № 410, дело № 21/2004 г. по описа на нотариус Стилиян Тютюнджиев (рег. № 065 на НК), както и от приложената електронна справка от Агенцията по вписванията – Имотен регистър по партида № 266746 за процесния имот (гр.*******, ж.к. „Люлин“, бл. 311, вх. Г, ет. 3, ап. 63), безспорно се установява, че единствен индивидуален собственик на жилището е трето за процеса лице – Виктор Викторов Д. (ЕГН:

**********), придобил имота още през 2004 г. От персоналната справка на ответника А. В. в Агенцията по вписванията се вижда, че той никога не е притежавал право на собственост, нито ограничено вещно право на ползване 2 върху този апартамент.

Съгласно императивната норма на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, първични и подразбиращи се клиенти на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост са единствено собствениците и титулярите на ограничено вещно право на ползване. Облигационната връзка с топлопреносното предприятие възниква по силата на придобИ.ето на вещното право и тежи върху титуляря на това вещно право. Тъй като ответникът никога не е бил собственик или вещен ползвател, спрямо него не намира приложение презумптивното сключване на договор за доставка по силата на закона.

2. Прекратяване на наемното правоотношение преди процесния период.

Единствената връзка на ответника с имота в миналото е била качеството му на наемател по силата на сключения със собственика Виктор Д.

Договор за наем от 15.02.2013 г. Този договор е бил сключен с изрично определен срок от шест години и е прекратил действието си автоматично на 15.02.2019 г. поради изтичане на срока (чл. 236 от ЗЗД). Ищецът претендира вземания за периода от 01.05.2022 г. до 30.09.2023 г., т.е. повече от три години след пълното прекратяване на наемното отношение.

След 15.02.2019 г. ответникът А. В. не е живял в имота, не е имал държане върху него и не е потребявал топлинна енергия. В тежест на ищеца по реда на пълното и главно доказване (чл. 154, ал. 1 от ГПК) бе да установи, че ответникът е продължил да ползва имота през 2022 г. и 2023 г., каквото доказване по делото въобще не бе проведено.

3. Наличие на нов наемател и признание на неизгодни факти от самия ищец.

От приложените от самия ищец доказателства към исковата молба се установява, че считано от 25.03.2023 г. собственикът Виктор Д. е отдал процесния апартамент под наем на трето лице – Станислава Огнемирова Стефанова-Кълънчарслан (договор за наем от 25.03.2023 г., Заявлениедекларация вх. № от 24.10.2023 г. и нотариално заверена декларация от собственика от 24.10.2023 г.). Новата наемателка изрично е декларирала пред топлопреносното предприятие, че обитава имота и е поискала партидата да бъде прехвърлена на нейно име, считано от 15.03.2023 г.

Нещо повече – в приложената вътрешна служебна преписка на „Т********“ ЕАД изрично е отбелязано от служител на дружеството:

„Р-р с ВИКТОР Д. собств. Наем е избягал – до тук да си търсим него. Сега има нов наем – ще прехв. парт на него“. Това представлява извънсъдебно признание на дружеството, че то е било напълно наясно, че ответникът отдавна е напуснал имота и че в имота живее друго лице. Претендирането на суми от ответника само защото дружеството служебно и несвоевременно администрира

3 партидите си е грубо незаконосъобразно.

4. Липса на правно значение на потребителската партида при отсъствие на материално право.

Ищецът черпи легитимацията на ответника единствено от водената в деловодната му система партида с аб. № 199310. Съгласно константната съдебна практика (Решение № 266587 от 17.11.2021 г. по в.гр.д. № 2314/2021 г. на СГС; Решение № 260223 от 25.06.2021 г. по в.гр.д. № 267/2021 г. на Софийски окръжен съд; Решение № 7158 от 16.11.2018 г. по в.гр.д. № 3183/2018 г. на СГС), открИ.ето и поддържането на клиентска партида има само вторично, техническо и счетоводно значение за вътрешната отчетност на доставчика. То не може да дерогира императивната норма на чл.

153, ал. 1 от ЗЕ и не замества материалноправното основание за отговорност.

Когато титулярят на партидата не е собственик и наемното му правоотношение е прекратено, той не дължи цената на доставената в имота енергия.

Съгласно Решение № 6542 от 28.11.2024 г. по в.гр.д. № 1119/2024 г. на СГС и Решение № 1115 от 27.02.2024 г. по в.гр.д. № 6278/2023 г. на СГС, всеки последващ договор или заявяване на ползване от нов наемател преустановява за в бъдеще действието на предходните правоотношения.

Следователно претенцията срещу А. В. следва да бъде отхвърлена изцяло само поради липса на пасивна материалноправна легитимация.

II. ПО НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА

ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО РАЗМЕР:

И

НЕДОКАЗАНОСТТА

НА

Дори хипотетично да се приеме, че ответникът е легитимиран да отговаря, исковете останаха напълно недоказани по размер и съдържание.

1. Липса на доказателствена сила на представените извлечения и фактури. Представените с исковата молба съобщения към фактури и счетоводни справки съставляват едностранно съставени частни свидетелстващи документи, изходящи от ищеца, които отразяват изгодни за него факти и са изрично оспорени от защитата.

Съгласно трайната съдебна практика (Решение от 07.05.2014 г. по гр.д.

№ 238/2013 г. на СРС; Решение от 02.09.2013 г. по гр.д. № 935/2010 г. на СРС;

Решение от 07.07.2014 г. по гр.д. № 5103/2013 г. на СРС; Решение № 224 от 02.11.2017 г. по гр.д. № 729/2016 г. на РС – Костинброд), тези документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила по чл. 182 от ГПК, ако записванията в тях не са подкрепени от първични отчетни документи за реално извършени отчети и правилно дялово разпределение.

2. Съществени пороци и липса на първична информация, 4 установени от експертизите.

В съдебното заседание от 15.09.2026 г. вещото лице по съдебнотехническата експертиза инж. И. Д. изрично заяви пред съда: „по 2 въпрос от фирмата топлинен счетоводител не е дадена достатъчно информация, за да се проверят нейните изчисления... След много имейли и половинчати отговори за една седмица то нямаше как да стигне времето за това нещо“.

Заключението на експертизата почива на непроверени данни, подадени от третото лице „******“ ООД, което дискредитира изводите за правилност на начисленията.

От самото заключение на СТЕ се установяват следните груби нарушения на методиката за дялово разпределение и отчитане:

• Служебни начисления за отопление: За периода от 01.05.2022 г. до 09.12.2022 г. уредите в имота са били с изгаснал дисплей, поради което на отоплителните тела са начислени служебни единици, а не реално потребена енергия.

• Грешки и фиктивни начисления при битовата гореща вода (БГВ): За периода от февруари 2023 г. до април 2023 г. служителят на фирмата за дялово разпределение е записал неверни показания на водомера за баня (старо 269, ново 219 вместо старо 275), поради което са начислени служебно 2 куб. м вода. Тези кубици не представляват реално потребление.

• Пълна липса на отчет за периода май – септември 2023 г.:

Вещото лице изрично констатира, че за периода 05.2023 г. – 09.2023 г. липсва формуляр за отчет. Показанието 280 куб. м, вписано в индивидуалната справка, не кореспондира с нито един отчетен документ, а начислените 13,94 куб. м топла вода са напълно произволни.

• Липса на задължителен междинен отчет при смяната на ползвателя: