Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2358 от 19.04.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9137/2023
Вид
Решение № 2358
Подписан
19.04.2024
В сила
19.04.2024
Състав
Силвана Гълъбова, Виктория Мингова, Георги Стоянов Чехларов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.240 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240 ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10а ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 ал.3 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 2358 гр. София, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100509137 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „П.К.Б.“ ЕООД срещу решение от 02.05.2023 г. по гр.д. №71468/2021 г. на Софийския районен съд, 62 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу С. К. М. установителни искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 2396,57 лв. до пълния предявен размер от 4699,43 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит „Стандарт“ №30041936593/16.01.2020 г., и за сумата от 2524,70 лв. – договорна лихва за периода 20.08.2020 г.- 03.09.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №56537/2021 г. по описа на СРС, 62 състав.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че общата усвоена от длъжника сума е в размер на 2396,57 лв., като не е съобразил, че в договора е избрана опция „Рефинансиране“.

Сочи, че е неправилен изводът на съда и за това, че при процесния договор за кредит не са изпълнени изискванията на чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК – ГПР е изчислен, съгласно условията на договора за кредит. Сочи още, че поради прогласената недължимост на възнаграждението за допълнителни услуги от главницата следва да се приспадне само таксата за допълнителни услуги и иска да се уважи за сумата от 4699,43 лв. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове за главница до размера на 4699,43 лв. и за възнаградителна лихва - изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна С. К. М. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата.

Образувано е и по въззивна жалба на ответника срещу решение от 02.05.2023 г. по гр.д. №71468/2021 г. на Софийския районен съд, 62 състав, в частта, в която е уважен предявеният от ищеца „П.К.Б.“ ЕООД срещу жалбоподателя установителен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД вр.чл.9 ЗПК за 1 сумата от 2396,57 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит „Стандарт“ №30041936593/16.01.2020 г. , ведно със законната лихва от 30.09.2021 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №56537/2021 г. по описа на СРС, 62 състав.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно, противоречащо на материалния и процесуалния закон. Сочи, че процесният договор за кредит е недействителен поради противоречие с императивни разпоредби и че клаузата, регламентиращата договорната лихва, е нищожна. Поддържа, че при установена недействителност на договора за потребителски кредит предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло, включително и по отношение на главницата. Сочи, че предявеният иск е на договорно основание, а правното основание на вземането за чистата стойност по кредита по чл.23 ЗПК е неоснователно обогатяване, поради което чистата стойност на кредита не може да бъде присъдена в настоящото производство. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и отхвърли изцяло предявения иск за главница. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „П.К.Б.“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Предмет на производството е и частна жалба от процесуалния представител на ответника в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 по гр.д.ч.

№56537/2021 г. по описа на СРС, 62 състав – адв. К.Б., срещу определение от 21.06.2023 г., постановено по ч.гр.д. №71468/2021 г. на СРС, 62 състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

В частната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното определение. Сочи, че СРС неправилно е определил възнаграждението за адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 40,20 лв., прилагайки правилата за възнаграждения за съвет, справки, изготвяне на книжа и договори. Твърди, че възнаграждението за безвъзмездно извършена адвокатска услуга следва да се определи от съда при съобразяване размера на минималното възнаграждение по чл.7 Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното, жалбоподателят моли определението на СРС да бъде отменено в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на разноски в полза на адв. Б. за разликата над сумата от 40,20 лв. и да и бъде присъден пълният претендиран размер от 600,00 лв. за процесуално представителство в заповедното производство.

Ответната страна „П.К.Б.“ ЕООД в законоустановения срок по чл.276 ал.1 ГПК оспорва частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените установителни искове за лихва за забава върху главницата и за възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са отхвърлени изцяло, поради което решението е влязло в законна сила в тези му части.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По въззивните жалби:

Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на 2 решението, следва да се добави и следното:

Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК и пар.13 т.1 ДРЗЗП, както и че процесният договор е за потребителски кредит, който попада под уредбата на ЗПК, за което и по делото не се спори.

Съгласно разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. В процесния договор е посочено единствено абсолютни стойности на годишния лихвения процент /ГЛП/ по заема и на годишния процент разходи /ГПР/ на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,24%. В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, т.е. по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай в процесния договор за кредит липсва яснота относно посочените обстоятелства.

Посочен е ГЛП по заема, който е фиксиран, но не се изяснява как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе, остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Действително, двете величини са с различни математически измерения, но винаги възнаградителната лихва следва да бъде включена при формирането на ГПР. В този порядък неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях.

Освен това, съгласно разпоредбата на пар.1 т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги. В ЗПК е установена забрана за уговаряне на такси и комисионни за присъщи на кредитора дейности по отпускане на потребителски кредит – свързани с усвояването и управлението на кредита /арг. чл.10а ал.2 ЗПК/, като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора.

Разпоредбата на чл.22 ЗПК сочи, че когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Предвид изложеното, кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.

Съобразно чл.23 ЗПК, при недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно, претенцията е основателна само по отношение на чистата сума по получения кредит. Правилата, уреждащи правните последици от недействителността на договорите за потребителски кредит са уредени в разпоредбата на чл.23 ЗПК, която е императивна по своя характер, а за приложението на императивните материално правни норми съдът, включително въззивната инстанция, следи служебно.

Съобразно чл.23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В тази връзка, както е приел и първоинстанционният 3 съд, ако недействителността се установи в производство по чл.422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК /така и решение №50174 от 26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г., ІV ГО на ВКС и решение №60186 от 28.11.2022 г. по т.д. №1023/2020 г. на I ТО на ВКС/. Поради гореизложеното, въззивният съд приема, че не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с отделен иск на извъндоговорно основание по чл.55 ЗЗД, а дължимата сума следва да се установи именно в настоящето производството по чл.422 ГПК.