Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4414 от 23.07.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8744/2023
Вид
Решение № 4414
Подписан
23.07.2024
В сила
10.11.2025
Състав
Елена Иванова, ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ, Ивета Антонова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4414 гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е. Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20231100508744 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 171728/16.06.2023 г. подадена от Е. Н. Н. – ищца по гр. дело № 25317/2022 г., Софийски районен съд, 176 състав срещу постановеното по него Решение № 7579/15.05.2023 г., в частта, в която е отхвърлен искът на ищцата за сумата над 6 000 лв. до пълния предявен размер от 17 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматично увреждане от падане след спъване в неравна повърхност на плочките, на десния тротоар на ъгъла на ул. „Мъглен“ и ул.

„Смолянска“ в гр. София, с посока на движение към ул. „Мокренски проход“ случило се на 20.10.2020 г.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита се, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди не било взето предвид, че пострадалата бидейки на 84 години два месеца не могла да си движи ръката, не могла да се обслужва сама и от страх отказвала да излиза навън без придружител.

Първите 30-40 дни болките били силни. Сочи се, че увреждането било лекувано консервативно с имобилизация и превръзка с ортеза и било провеждано противооточно лечение, а предвид остеопорозата възстановителният период бил по-дълъг. Твърди се, че болки имало и понастоящем, а напредналата възраст на ищцата увеличавала неблагоприятните преживявания. Съдът не взел предвид високата инфлация, на чийто фон определеното обезщетение било неоправдано занижено.

Въз основа на изложеното се иска отмяна на процесното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен за целия предявен размер. Претендират се разноски. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. Д. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/.

Насрещната страна Столична община редовно уведомена на 22.06.2023 г. не подава отговор в законоустановения срок.

1

Производството по гр. дело № 25317/2022 г., Софийски районен съд, 176 състав било образувано по искова молба с вх. № 96545/16.05.2022 г., подадена от Е. Н. Н. с твърдението, че на 20.10.2020 г. в гр. София при движение по десния тротоар на ул. „Мъглен“ с посока на движение към ул. „Мокренски проход“ на ъгъла с ул. „Смолянска“ стъпила в дупка и паднала на тротоара. Вследствие на това получила руптура на лявата гривнена става и травматично скъсване на колатералните връзки на радиуса. На 10.11.2020 г. били направени изследвания. Лечението било извършено в домашни условия за период от около два месеца.

За около двадесет дни се наложило ортозолечение. За времето от получаване на травмата до завеждане на исковата молба търпяла болки и страдания, изпитвала страх да ходи по улиците, имала болки в таза и ръката по всяко време. Двигателните функции не били възстановени напълно. Поискано е стопанисващата тротоара институция – Столична община да й заплати 17 000 лв. обезщетение за причинените й вследствие на падането неимуществени вреди, заедно със законна лихва от 20.10.2020 г. /датата на инцидента/ до окончателното плащане.

В своя отговор ответникът Столична община е оспорил иска по основание и размер. Не било доказано къде точно е станал инцидентът. Липсвали елементите от деликтната отговорност за случилото се. Прави се възражение за съпричиняване, тъй като пострадалата предвид своята възраст следвало да върви по-бавно и по-внимателно. От друга страна посещението в медицинския център било извършено двадесет дни след настъпването на инцидента. Дългият период на възстановяване се дължал и на придружаващи възрастта заболявания на костно-ставната система – остеопороза и артрозни промени.

По делото е представена Образна диагностика № 6480 издадена на 10.11.2020 г. от ДКЦ „Неоклиник“ ЕАД, в която е посочено, че при извършена рентгенова снимка са открити данни за фрактура радии ин локо типико на лявата ръка с имплантация на фрагментите и незначима дислокация. Забелязани са артрозни промени на ставите на ръката и остеопороза на костите. Според Амбулаторен лист № 001866/23.11.2020 г. пациентката е с в състояние след руптура на лявата гривнена става с давност един месец. Съобщила е за болки в същата.

Според рентгеновите данни имало минимално разместване на фрактурата на дистален радиус с консервативно лечение. Терапията е ортезолечение в рамките на двадесет дни. В Амбулаторен лист № 001944/14.12.2020 г. е посочено, че към момента на прегледа пациентката Е. Н. все още изпитвала болки в гривенната става. Имало данни за минимално разместване на фрактурата на дистален радиус. Предписана й била кинезитерапия.

Изслушани са свидетелските показания на Н.Б. – дъщеря на ищцата, която посочва, че на 20.10.2020 г. заедно с майка й се придвижвали в светлата част на денонощието по посочения в исковата молба тротоар, когато вървящата пред нея ищца попаднала в дупка на тротоара и загубила равновесие, вследствие на което паднала върху лявата си ръка с цялата тежест на тялото си. Била обута с равни обувки, без ток. Споделила за почувствана болка, но от нежелание да ангажира близките си, отказала да бъде заведена в болнично заведение.

Била откарана в дома й. В дните след инцидента ръката й се подувала, чувствала болка.

Поради това била преглеждана от лекар. Дали й противосъсирващи лекарства, за да не се образува тромб. Наложило се през първия месец свидетелката да спи при майка си, за да й помага в обслужването й, тъй като наранената ръка била обездвижена. През втория месец я посещавала преди и след работа. До инцидента пострадалата била жизнена и се обслужвала сама.

Според изслушаното и прието заключение на СМЕ получените травми могат да са се случили от падане като описаното в исковата молба. Затрудненото движение на крайника било в продължение на два месеца и половина – три. След зарастване на такива счупвания често се срещали болки при промяна на времето и при натоварване на крайника.

Придружаващите заболявания водели до улеснение на счупването при такова падане и позатруднено възстановяване.

Въз основа на тези доказателства съдът е постановил своето решение, в което е приел за доказан механизма на инцидента, описан в исковата молба, както и настъпилите вреди, за които отговорност носи ответникът Столична община. На основание чл. 52 Закон за 2 задълженията и договорите /ЗЗД/ е определил обезщетението по справедливост в размер на 6 000 лв., като за горницата до пълния предявен размер от 17 000 лв. претенцията е отхвърлена.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично неправилно.

Решението за сумата от 6 000 лв. е влязло в сила, формирайки по този начин сила на присъдено нещо за правопораждащите отговорността по чл. 49 ЗЗД факти. Спорът пред въззивната инстанция е за размера на обезщетението и дали същият е дължим и за отхвърлената част от 11 000 лв.

При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, каквито са тези по повод на които се иска процесната сума, съдът го определя по справедливост – чл. 52 ЗЗД.

Справедливостта не е неконкретизирано понятие, а тя винаги се свързва с конкретната фактология по съответното дело. В процесния случай по време на инцидента ищцата е била на 82 г. Била е активна, придвижвала се е на собствен ход, могла е да се обслужва сама.

Падането е станало с цялото й тяло поради виновно поведение на ответната институция.

Недоказано е останало възражението за съпричиняване поради невнимание, тъй като пострадалата следвало да се движи внимателно. Именно в тази възраст човек е найвнимателен в своето придвижване. Няма данни пострадалата да е бързала за някъде.

Напротив, връщала се е от вече приключило събитие – прощъпулник. Не е носела обувки с ток, а такива с равна основа.

Съдът съобрази и интензитета на търпените болки и страдания, вида на травматичното увреждане. Веднага след инцидента е търпяна интензивна болка вследствие на подуването.

Нараняването е станало на място, което е възпрепятствало ежедневното ползване на ръката.

При падането са се получили охлузвания на ръката, видно от свидетелските показания на прекия свидетел на инцидента - Н.Б.. Нараняването е довело до възстановителен период от около два месеца и половина-три. През първия месец пострадалата не е могла да се грижи сама за себе си и се наложило дъщеря й да й помага. Имало е и имобилизация на пострадалата лява ръка, което предизвиква силно затруднение в движението на крайника.

Макар и тя да не е левичар, то със сигурност това води до препятствия в нормалното битово обслужване. Не е могла да се обслужва сама и е била зависим от друг човек. От активен човек преди инцидента, след него тя е изпитвала страх да излиза навън.

Придружаващите заболявания – остеопороза и артрозни промени, напълно характерни за човек на посочената възраст, са улеснили травматичното увреждане и удължили неговото лечение. Не на последно място са данните на вещото лице в неговото заключение, че при този тип увреждания, болки ще се появяват при промяна на времето. Касае се за последствия, които пострадалата ще търпи цял живот.

Удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 З З Д налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат и поначало са различни във всеки отделен случай. Съгласно официалните данни на 3

НСИ, средностатистическите показатели за 2020 г. за едно лице са, както следва: общ годишен доход – 7 002 лв., средногодишен разход – 6 620 лв. и средна годишна инфлация от 1, 2 % .

Въз основа на изложеното съдът счита, че справедливото обезщетение в процесния случай за претърпения инцидент на ищцата и последвалите неимуществени вреди от него следва да бъде увеличено с още 6 000 лв. до 12 000 лв., а за горницата до 17 000 лв. отхвърлителното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.

Ищцата е представлявана от адвокат по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. За участието му пред първата първата инстанция му е определено възнаграждение в размер на 900 лв. по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След решение на Съда на Европейския съюз по дело С-438/2022 г. съдът не е обвързан от разпоредбите на цитирания нормативен акт, а извършва своя преценка за размера на адвокатския хонорар по конкретното дело, след като съобрази сложността на спора, поведението на страните, броя на заседанията, направените доказателствени искания.

Конкретното дело не е с висока правна и фактическа сложност. Пред първата инстанция са проведени три заседания, изслушан е един свидетел и заключението на една експертиза по поставени пет въпроса. Писмените доказателства са четири броя медицински документи.

Поради това на адв. Д. следва да бъде увеличено възнаграждението за процесуално представителство пред първата инстанция с 100 лв. с оглед уважената част от въззивната жалба.