Определение № 2663 от 29.05.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1031/2026
- Вид
- Определение № 2663
- Подписан
- 29.05.2026
- В сила
- 29.05.2026
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, мл.с. Ива Благомилова Благоева, Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.71, ал.1, т.1 · Закон за защита от дискриминация
- чл.71, ал.1, т.2 · Закон за защита от дискриминация
- чл.80, ал.10 · Правилник за администрацията в съдилищата
- чл.71, ал.13 · Правилник за прилагане на” и
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2663 гр. Варна, 29.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20263100501031 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№15515/25.02.2026г., подадена от И. А. Р. срещу Решение №542/16.02.2026г., постановено по г.д.№16246/2024г. по описа на ВРС, 49 състав, с което са отхвърлени предявените от И. А. Р., ЕГН **********, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗДискр. за установяване по отношение на ответника, че негови служители са извършили дискриминация, като за периода от 06.12.2024г. до 10.12.2024г., ищецът е бил поставен в неравностойно положение спрямо всички останали лишени от свобода, предвид че не е могъл да ползва престой на открито през работното време на магазина.
В жалбата се моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е осигурил възможност на ищеца до докаже твърдените от него факти. Конкретизира се, че до разпит е бил допуснат свидетелят С. Л., но с оглед приобщената справка, представена от ответната страна, че в процесния период с ищеца в затвора е пребивавало друго лице, а именно – И.З, е направено искане да бъде заменен свидетелят. Допълва се, че съдът е отказал да извърши подобна замяна и не е разпитал нито един свидетел за доказване на твърденията на ищеца. С тези доводи се моли да бъде допуснат до разпит – И.В.З, пребивавал с ищеца в Затвора в град Варна. Изтъква се, че в чл.71, ал.13 от Правилника за прилагане на ЗИНС е регламентиран редът, по който лишените от свобода лица могат да се възползват от закупуването на стоки от магазина в затвора. Допълва се, че в посочената разпоредба не е предвидено изискване за поискване на предварително разрешение от ръководството на затвора. Конкретизира се, че именно това обстоятелството, поставя ищеца в по-неблагоприятно положение, 1 тъй като същият следва да отправя допълнително искане до началника на затвора, за разлика от останалите лица, които пребивават там.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в който се оспорва основателността на подадената жалба. Поддържа се, че в случая не е установено наличието на пряка или непряка дискриминация спрямо ищеца.
Сочи се, че той е имал възможност да посети магазина при отправено такова искане до началника на затвора. С тези доводи се моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
В хода на осъществената проверка за допустимостта на въззивното производство, съдът констатира, че в диспозитива на първоинстанционното съдебно решение е допусната очевидна фактическа грешка.
В мотивите на обжалваното решение са изложени съображения, за неоснователност на предявените от ищеца обективно съединени искови претенции с правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. за установяване по отношение на ответника, че негови служители са извършили дискриминация, като за периода от 06.12.2024г. до 10.12.2024г., ищецът е бил поставен в неравностойно положение спрямо всички останали лишени от свобода, тъй като не е могъл да ползва престой на открито през работното време на магазина, както и иск с правно основание чл.71, ал.1, т.2 ЗЗДискр. за осъждане на ответника да преустанови посоченото нарушението.
В диспозитива на решението обаче е изписано правното основание на иска по чл.71, ал.1, т.2 ЗЗДискр., без да е посочено неговото словесно пояснение.
С оглед обстоятелството, че обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо се формират само от диспозитива на решението, то следва образуваното въззивно производство да се прекрати и делото да се върне на Варненски районен съд за извършването на преценка за отстраняване на констатираната очевидна фактическа грешка.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.г.д.№1031/2026г. по описа на ВОС, Vа състав.
ВРЪЩА г.д.№16246/2024г. по описа на ВРС, 49 състав, за извършването на преценка за провеждане на производство по реда на чл.247 ГПК за отстраняване на допусната в диспозитива на съдебното решение очевидна фактическа грешка.
След връщане на делото, същото следва да се докладва на съдиядокладчика на основание чл.80, ал.10 ПАС.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3