Решение № 11634 от 04.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11634 гр. София, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110100062 по описа за 2023 година

Предявени са от ищеца „..............” ЕАД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр. ........... обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответниците Д. Ж. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „................ и А. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ............. искове за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност при равни квоти - по 1/2 ид.ч. за всеки, на следните суми: Д. Ж.

Б. – 1643,89 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. ............ за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 03.01.2023 г. до окончателното заплащане на вземането; 282,54 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15 .09.2020 г. до 07.12.2022 г.; 11,40 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. до 30.4.2021 г. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 03.01.2023 г. до окончателното заплащане на вземането; 2,03 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. до 07.12.2022 г. и А. И. Б. - 1643,89 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. ............ за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 03.01.2023 г. до окончателното заплащане на вземането; 282,55 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15 .09.2020 г. до 07.12.2022 г. ; 11,39 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 1

01.07.2020 г. до 30.4.2021 г. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 03.01.2023 г. до окончателното заплащане на вземането; 2,03 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. до 07.12.2022 г.

Ищецът „............ ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят сумите всеки по 1/2, съобразно дела в собствеността, а именно: по 1643,89 лв.

- представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и по 11,40 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. до 30.4.2021 г. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на по 282,54 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 07.12.2022 г. , и обезщетение за забава в размер на по 2,03 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. до 07.12.2022 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба – 03.01.2023 г. до окончателното й погасяване.

Ответниците Д. Ж. Б. и А. И. Б. са подали общ отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорват предявените искове с твърдения, че имотът се е ползвал от бабата на ответника А. ............. – А.а Б. до нейната смърт през 2021 г.

Твърдят, че на 11.08.2022 г. между ищеца и ответника А. Б. било сключено споразумение за непогасените задължения, които покриват периода до 30.04.2019 г., които са били погасени. Сочат, че за периода от 07.2020 г. до 30.04.2021 г. са погасени задължения в размер на 1805,76 лв. Релевират възражение за изтекла кратка погасителна давност в тяхна полза за задълженията до 01.2020 г. При извършена справка в E-pay на 03.03.2023 г. за процесния имот се дължали суми за периоди, извън процесния, поради което считат, че не са дали повод за завеждане на иска.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „................. ЕООД изразява становище по предявените искове с твърдения, че дяловото разпределение е извършено в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Нотариален акт за собственост на жилище в сграда, построена върху държавен терен за кооперативно жилищно строителство, даден на ....... – ................., том II, дело № 1671 от дата 13.01.1973 г., по силата на който А.а И.а .................

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот дело № 3516/01.03.1996 г. А.а И.а ............. на сина си И. И. Б., като същата е запазила правото да ползва имота до края на живота си.

Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници изх. № 2

146/20.01.2023 г. на СО – район Триадица, И. И. Б. е починал на 02.04.2010 г. и е оставил за наследници ответниците Д. Ж. Б. – съпруга и А. И. Б. – син.

Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници изх. № РОБ21УГ51-1388/29.03.2021 г. на СО – райо............ г. и е оставила единствен наследник ответника А. И. Б..

Представено е Удостоверение изх. № СА 92-00-35/29.02.2012 г. на СО – ............... по Протокол № 6, т. 18 от 25.02.1992 г. на СОС.

Представен е Договор № 332/13.04.2002 г. между етажните собственици на сградата, находяща се в ................... ЕООД за извършване от последния на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 22.04.2002 г.

Представен е и Договор № Д – 0 - 69 от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и „.............“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „..............“ АД на потребителите в гр. София.

По делото са представени съобщение към фактури и обща фактура с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., извлечения от сметки, както и индивидуални справки за използвана топлинна енергия за същия период, изготвени от „............... ООД за процесния период, както и главни отчети и протоколи за проверка и сертификати на общия топломер.

Представена е справка за дължими суми за процесния имот за периода м.6.2022 г. до м.9.2022 г.

От приложеното по делото споразумение от 11.08.2022 г. е видно, че ответникът А. Б. и ищецът са разсрочили задължение във връзка с топлоснабдяването на процесния имот, дължимо въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 43966/2020 г. по описа на СРС, 42 с-в в общ размер на 3835,88 лв., по което са направени плащания, съгласно приложени фискални бонове в размер на 1150,76 лв. на 11.08.2022 г. и в размер на 85,12 лв. на 17.11.2022 г.

Представено е и извлечение от договорна сметка за процесния имот за периода м.7.2020 г. – м.07.2022 г.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са 3407,10 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР 4318,28 лв. След възстановяване на сума във връзка с промяна на цена и платените от портебителя суми, дължимата сума за периода след изравнение е 3287,77 лв. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответниците в забава до 07.12.2022 г. – 561,25 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г. е 22,79 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 15.09.2020 г. – 07.12.2022 г. е в размер на 4,35 лв. Вещото лице е установило, че процесните суми не са заплатени от ответниците. Начислените суми топлинна енергия само за периода 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. са в размер на 2852,49 лв., а дължимата законната лихва, считано от датата на изпадане на ответниците в забава – 15.09.2020 г. до 07.12.2022 г. – 460,58 лв. За същия период дължимото възнаграждение за дялово разпределение е в размер на 22,79 лв., а обезщетението за забава за периода от 15.09.2020 г. до 07.12.2022 г. – 4,35 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил 3 топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на друго облигационно основание.

При учредено ограничено вещно право на ползване, собственикът е лишен от правомощието да ползва имота, тъй като това правомощие е прехвърлено на ползвателя (в този смисъл Решение №14/20.03.2015г. по гр.д.№5426/2014г. на ВКС, ІІ г.о.). Или облигационната връзка по силата на публикувани общи условия възниква между доставчика на топлинна енергия от една страна, и ползвателя по силата на вещно или облигационно право на ползване, от друга. По смисъла на цитираните разпоредби от закона и съдебната практика ползвателят, притежаващ ограничено право на ползване, изключва собственика в правоотношението с дружеството – доставчик на топлинна енергия. Това е така, тъй като ползвателят е носител на правото да използва вещта по предназначение и същият съгласно чл.56 и чл.57 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта. В закона не е предвидена солидарна отговорност на собственика и ползвателя, такава не е предвидена и в общите условия, за разлика например от хипотезата, при която имотът се ползва от наемател – чл.63, ал.1 ОУ, в който случай за задълженията отговаря солидарно и собственикът. При това положение следва да се приеме, че специалната и снабдена със самостоятелното правомощие да ползва имота фигура на ползвателя изключва тази на собственика в отношенията с ищеца, както по силата на закона, така и по силата на договора.