Определение № 38 от 05.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38 гр. Пазарджик, 05.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20215200900189 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

В срока за обжалване на постановеното по настоящото дело решение № 150 от 13.12.2023 г. е постъпила молба вх. № 807 от 24.01.2024 г. от ищеца по делото, чрез адв. Т., за изменение на решението в частта на разноските, като се възложат в тежест на ответника разноски в минималните адвокатски възнаграждения, но съобразена с увеличените размери съгласно изменената редакция на Наредба № 1/2004 г. с ДВ. бр. 88/2022 г. по всеки иск, с оглед уважената част от исковете, а именно като се увеличи възнаграждението до общата сума от 6 250 лева. Моли за изменение на решението в този смисъл.

Постъпил е в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК отговор от насрещната страна, в който се изразява становище, че материалноправните норми нямат обратно действие, поради което НМРАВ следва да се приложи такава, каквато е била към датата на завеждане на иска, тъй като към тази дата се определят разноските за адвокат, договарят се преди образуване на делото, а не след това.

Молбата е допустима. Представен е списък по чл. 80 от ГПК – л. 307.

По същество:

Съдебната практика е противоречива относно момента, към който следва да се съобразява редакцията на Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения при оказана безплатна правна помощ.

Едното становище приема, че след като договорите за правна защита и съдействие имат за предмет възложена безплатна защита към момента на образуване на производството, меродавен е нормативният акт, уреждащ минималния размер на адвокатското възнаграждение, действал към момента на образуване на производството пред съответната инстанция (Решение № 50001 от 03.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2530/2021 г. I т. о., Определение № 1

460 от 21.06.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 900/2023 г. I т. о.). В практиката на ВКС се среща и друго разбиране, а именно, че след като възнаграждението по чл. 38 от ЗАдв се определя със съдебното решение, то меродавна е редакцията на наредбата към момента на устните състезания пред съответната инстанция – Определение № 50119 от 13.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1883/2021 г. II т. о., Определение № 605 от 28.07.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1074/2023 г., I т. о., Определение № 2157 от 14.07.2023 г. по ч. гр. д. № 2863/2023 г., III гр. о., Определение № 398 от 12.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 2938/2020 г., III г. о. Според трето становище, от значение е моментът на сключване на договора за правна защита и съдействие – Определение № 1150 от 17.05.2023 г . на ВКС по ч. гр. д. № 1612/2023 г., III гр.о., Определение № 2577 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4560/2022 г., I гр. о., Определение № 2540 от 18.09.2023 г. по ч. гр. д. № 3575/2023 г., III гр. о. Има и мнение, че меродавен е моментът на определяне на адвокатското възнаграждение от съда – Определение № 50217 от 25.09.2023 г. по гр.д. № 3344/2021 г., IV гр. о.

До произнасяне на ВКС по този въпрос с Тълкувателно решение, настоящият съдебен състав приема следното:

Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв , в случаите на предоставени безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 о т ЗАдв, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Осъществяването на предпоставките по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв и да осъди другата страна да го заплати.

Видно от текста, определянето става при постановяване на решението и следователно при отчитане на релевантната редакция на Наредбата към момента на даване ход на устните състезания , към който приключва и осъществяваната защита пред съответната инстанция (и до който безплатната правна помощ реално се предоставя), като трябва да бъдат отчетени осъществените пред съответната инстанция процесуални действия от страна на адвоката.

По спорният по делото въпрос, настоящият съдебен състав споделя установената съдебна практика, съгласно която - последното по делото заседание, в което е приключило събирането на доказателств ата и е обявен ход по същество е релевантният момент, към който следва да се преценя размера на дължимото адвокатско възнаграждение, в случаите когато е оказана безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие (с уговорката, че не е необходимо формата на договора 2 да е писмена – вж. Определение № 460 от 21.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 900/2023 г. , I т. о.). Именно защото с този договор адвокатското възнаграждение не е изрично определено (не е договорено), тази дейност е предоставена на съда, който следва да съобрази действащата редакция на Наредба № 1/2004 г. към него момент и да определи съответния размер, като осъди другата страна да го заплати.

По същество:

Видно от представения договор за правна помощ от 22.04.2021 г., ищецът е възложил на адв. Т. правна защита и съдействие при съгласие на адвоката същата да е безплатна, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Последното открито съдебно заседание пред настоящата инстанция е приключило на 01.12.2023 г., поради което съдът следва да съобрази размерите на Наредба № 1/2004 г. след измененията с ДВ. бр. 88/2022 г.

Съгласно чл. 2, ал. 5 от н аредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.

Следователно, на адв. Т., като пълномощник и на двамата ищци, следва да се определи минимално възнаграждение по всеки отделен иск, а не като сбор от цената на отделните искове - в този смисъл е преобладаващата съдебна практика, обективирана в Определение № 118 от 15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1469/2020 г. І т. о., Определение № 60309 от 02.08.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2005/2020 г. ІІ т. о., Определение № 404 от 26.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2883/20 г. ВКС, IV г. о., Определение № 228 от 02.06.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 862/2022 г. I т. о. , Определение № 164 от 12.05.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1723/2019 г. І т. о., Определение № 423 от 04.10.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1789/2019 г. І т. о.

Съдът не споделя практиката в обратен смисъл, според която при обективно кумулативно съединени оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове (така Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г. на ІІ т. о., Определение № 533 от 30.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1649/2017 г., I т. о., Определение № 10 от 13.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4908/2019 г. на ІІІ г. о.).

До уеднаквяване на създадената противоречива практика (с разрешаване на спорния въпрос чрез тълкувателно решение от ОСГТК на ВКС), настоящият съдебен състав споделя първата група определения, като съобразяваща разпоредбите на чл. 2, ал. 5 от наредбата, чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, респ. чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК. При тези обстоятелства, дължимото на адвокат Т. от

САК възнаграждение за осъществено

3 процесуално представителство в първоинстанционното производство за ползваната от ищеца Т. Ц. безплатна правна помощ, съразмерно на уважената част от исковете, е в размер на 5 450 лева за уважения изцяло иск с цена 60 000 лева, 400 лева за уважения изцяло иск с цена 171,75 лева и 98,53 лева по иска с цена от 4000 лева, уважен до размер от 563.02 лева. Или общо ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Т. адвокатско възнаграждение в общ размер от 5 948.53 лева.

С решението съдът е присъдил на адвоката 2 971.82 лева, поради което остава дълима сума от 2 976.71 лева.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯВА решение № 150 от 13.12.2023 г. по т. д. № 189/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, като допълва същото, както следва:

ОСЪЖДА „ЗД Бул инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати н а адвокат Д. Т. от С личен № **** допълнително още сумата от 2 976.71 л е в а (две хиляди деветстотин седемдесет и шест лева и 71 стотинки), представляващи адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 4