Определение № 268 от 12.04.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 268 гр. София, 10.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно частно гражданско дело № 20231800500831 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „П.К.Б.“ ЕООД срещу Определение № 378 от 23.10.2023 г. по гр.д. № 470/2022 г. по описа на РС – Своге, с което е оставена без уважение молба с правно основание чл. 248, ал.

1 ГПК за изменение на Решение № 64 по същото дело в частта относно присъдените разноски. Жалбоподателят излага оплаквания, че съдът неправилно е определил размера на адвокатското възнаграждение на адвоката на ищеца, тъй като същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото, а и не са били налице основания за присъждане на адвокатско възнаграждение и по двата иска, защото спорното правоотношение било едно.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли се съдът да потвърди обжалваното определение.

Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалбата срещу определението по разноските е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Производството по гр.д. № 470/2022 г. по описа на РС – Своге е образувано по искова молба на П. В. за прогласяване нищожността на чл. IV от Договор за потребителски кредит № 40010261922/22.06.2022 г., в частта му относно договорени възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Флекси“ и „Фаст“. Съдът с доклада си по делото е приел, че са предявени установителни искове за нищожност на чл. IV от Договор за потребителски кредит и е събрал държавна такса поотделно за всеки от комулативно съединените искове. С решението си съдът е прогласил за нищожен поради 1 противоречие със закона чл. IV от Договор за потребителски кредит № 40010261922/22.06.2022 г., в частта му относно договорени възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Флекси“ и „Фаст“ и е присъдил адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ в размер на 1 038 лева с ДДС.

Основния спор по делото е дали са налице два обективно съединени иска, всеки от които за прогласяване нищожността на различна услуга по договора или е налице един иск, за прогласяване нищожността на чл. IV от Договора, съдържащ допълнителните услуги „Флекси“ и „Фаст“.

Следователно дали се дължи адвокатско възнаграждение за всеки един от исковете поотделно.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Осъществяването на предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗА задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като осъди другата страна да ги заплати. Отговорността за разноските следва да се разпредели от съда между страните по правилата на чл. 78 от ГПК - съобразно изхода на спора.

В конкретния случай, настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е бил сезиран с две отделни претенции (два обективно съединени иска), с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, които са уважени в цялост. Трайна е съдебната практика в подобни случаи, че всяка договорна клауза, съставлява предмет на самостоятелен иск за нищожност (Определение № 188 от 26.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 2065/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова).

За определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение при обективно съединяване на исковете, ВКС е постоянен в разбирането си, че съгласно чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански и търговски дела се определят съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Съгласно чл. 7, ал. 2 от посочената наредба, определянето на адвокатското възнаграждение става съобразно материалния интерес, но тълкувани, двете разпоредби във връзка една с друга, както и като се вземе предвид вида на съединяване на исковете, следва, че под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 1 от НМРАВ, законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор. В случаи като процесния, за да се определи отговорността за разноските, решаващият състав на съда следва да определи минимално възнаграждение за всеки иск поотделно, след което, вече определените минимални възнаграждения следва да се съберат.

Настоящият въззивен състав констатира, че видно от приложеното по делото пълномощно, ищцата П. Велчева е упълномощила адвокат Д. М. на 2

02.08.2022 година. Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, в редакцията си, действаща към момента на упълномощаването на адв. М., минималният размер за адвокатско възнаграждение възлиза на 300 лева без ДДС за прогласяване нищожността на клауза „Фаст“ и 343,75 лева без ДДС – за клауза „Флекси“. Следователно минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен в размер на 643,75 лева без ДДС, като въззивният съд съобразява, че договорът за правна защита и съдействие е бил сключен на 02.08.2022 година.

След извършена служебна справка в електронната система на съда, съдът констатира, че по делото липсва приложено удостоверение за регистрация по ДДС на адвокат Д. М., поради което присъди размер на адвокатското възнаграждение без ДДС.

По изложените съображения и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 378 от 23.10.2023 г. по гр.д. № 470/2022 г. по описа на РС – Своге, с което е оставена без уважение молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 64 по същото дело в частта относно присъдените разноски и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 64 от 31.07.2023 г., постановено по гр.д. № 470/2022 г. по описа на РС – Своге В ЧАСТТА, с която „П.К.Б.“ЕООД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на адв. Д. М. сумата от 1038 лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в исковото производство, като ОСЪЖДА „П.К.Б.“ЕООД с ЕИК ********* да заплати на адв. Д. М. сумата от 643,75 лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в исковото производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3