Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16910 от 17.09.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 60063/2023
Вид
Решение № 16910
Подписан
17.09.2024
Състав
СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 16910 гр. София, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20231110160063 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с предявени от „фирма“ ЕАД срещу Л. П. Г. и М. П. Г. кумулативно субективно и обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване, че ответниците дължат на ищеца следните суми:

- Л. П. Г. – сумата от 808,08 лв. – представляваща цена на топлинна енергия през периода от 05.2018 г. до 04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се в: адрес, абонатен № 187968, сумата 167,73 лв. – обезщетение за забава в периода от 15.09.2019 г. до 21.12.2021 г. по отношение на цената за топлинна енергия, сумата 20,92 лв. – цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата 4,60 лв. – обезщетение за забава в периода 31.01.2019 г. до 21.12.2021 г. по отношение на цената за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху двете главници за времето от 13.01.2022 г. до изплащане на вземането;

- М. П. Г. – сумата от 808,08 лв. – представляваща цена на топлинна енергия през периода от 05.2018 г. до 04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се в: адрес, абонатен № 187968, сумата 167,73 лв. – обезщетение за забава в периода от 15.09.2019г. до 21.12.2021 г. по отношение на цената за 1 топлинна енергия, сумата 20,92 лв. – цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата 4,60 лв. – обезщетение за забава в периода 31.01.2019 г. до 21.12.2021 г. по отношение на цената за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху двете главници за времето от 13.01.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 1669/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в качеството им на собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 1669/2022 г. на СРС, 148 състав, както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответниците, с който оспорват предявения иск. Посочват, че и двамата са извършили отказ от наследство, за което били издадени съответните удостоверения от СРС. Сочат, че до месец май 2020 г. задълженията за имота следвало да се дължат от носителя на право на ползване на имота, като след този период всички задължения към ищеца били погасени от тяхна страна.

Молят за отхвърлянето на предявените искове.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на СРС, като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.

По иска с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза на исковата сума.

В тежест на ответниците е да докажат своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на плащането при наличие на твърдения в тази насока.

Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;

3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че в исковия период ответниците са били собственици на процесния топлоснабден имот, находящ се на адрес: адрес, както и всички факти, които ищецът иска да установи със СТЕ и ССЕ.

3

В отношенията на страните не е спорно и че в топлоснабдения имот ищецът е доставил в исковия период в твърдяното от него количество и качество ТЕ.

Основният спорен въпрос е дали ответниците следва да отговарят за процесните задължения предвид направения от тях отказ от наследство.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.

153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за 4 продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.

С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или 5 презюмиран).

В отношенията между страните по делото е безспорно, а и от събрание писмени доказателства се установява, че ответниците са придобили собствеността върху процесния топлоснабден имот въз основа на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 66, том VIII, дело № 1418/1997 г. на 31.01.1997 г., като дарителят П. Л. Г. си е запазил пожизнено правото на ползване върху целия имот, П. Л. Г. е починал на 23.02.2020 г., както и че ответниците са вписали отказ от наследство, останало от покойния П. Л. Г., вписано в особената книга на СРС под № 1281/18.09.2020 г. и под № 1290/18.09.2020 г.

Със смъртта на П. Л. Г. на 23.02.2020 г., учреденото в негова полза пожизнено вещно право на ползване се е прекратило, респ. до този момент това лице е притежавало качеството потребител на топлинна енергия като вещен ползвател на топлоснабдения имот. При това положение за процесните задължения за периода от м.05.2018 г. до м.02.2020 г. ответниците отговарят в качеството им на наследници на П. Л. Г.. Доколкото обаче същите са направили отказ от наследството на последния, те са се освободили надлежно от отговорността за заплащане на задълженията за този период.