Решение № 812 от 28.02.2024, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 812

Пазарджик, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XII тричленен състав, в съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

Членове:

ЕВА ПЕЛОВА

СВЕТОМИР БАБАКОВ

При секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ЗДРАВЕНА ВАЛЕНТИНОВА ЯНЕВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ кнахд № 20237150701239 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по жалба на Б. Ц. Б., [ЕГН], от с. Беброво, общ. Елена, ул. Втора № 57, с посочен съдебен адрес гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики, № 100, к-с Верея, ет.2, офис № 21А, чрез адвокат З. Д., срещу Решение № 76 от 16.10.2023г., постановено по а.н. дело № 20235210200246 по описа на Районен съд Велинград за 2023г., с което е потвърдено Наказателно постановление №-23-0367-000201 от 26.04.2023 г. на Началник Районно управление Велинград към ОД на МВР Пазарджик, с което на Б. Ц. Б., [ЕГН], за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата, са наложени административни наказания глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

3. Поддържа се, че от съдържанието на Акта за установяване на административно нарушение и обжалваното Наказателно постановление е видно, че описанието на нарушението е неясно, логически неразбираемо и по никакъв начин не може да се извлече волята на контролния и административно наказващия орган относно твърдяното за извършено нарушение. Счита се, че словесното описание на деянието в акта и наказателното постановление, съответства на задължение, което е регламентирано в разпоредбата на чл.6, ал.2 от ЗДвП или респективно на на чл. 5, ал. 1, т. 1, пр. първо от ЗДвП, а не в чл.103 от ЗДвП, както са приели контролния и административно наказващия органи.

Според жалбоподателя, в конкретния случай административния орган е наложил наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 месеца и глоба в размер на 100 лв., т.е. в размери над минимално установените в закона без да посочи никакви мотиви в тази насока. Сочи се също така, че съобразно правилото на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН, задължително е посочването в наказателното постановление на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието, тоест липса на такива, има за последица допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление само на това основание.

Възразява се, че в противоречие с действащата нормативна уредба, решаващия съд не е изследвал въпроса за наличието на аудио и видео запис от извършената проверка на контролните органи.

В представеното по делото писмено становище се поддържа, че жалбоподателя е изпълнявал на два пъти дадените му от контролния орган разпореждания.

Възразява се, че на жалбоподателя в случая не е връчен екземпляр от акта, като причина за това са били самите контролни служители, които са приели, че след като жалбоподателят отказва да подпише акта, то не следва да му връчат и препис от него, като в тази насока са показанията им, дадени в съдебно заседание при първоинстанционното производство. По този начин според жалбоподателя, с не получаването на препис от АУАН е възпрепятствана възможността му да се запознае подробно със съдържанието на акта и да разбере за какво нарушение точно е привлечен към отговорност.

Възразява се по отношение на допуснатите до разпит свидетели в първоинстанционното производство с оглед разпоредбата на чл. 118 от НПК

Иска се обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени, като се присъдят сторените разноски по производството.

4. Началник Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР Пазарджик, не взема конкретно становище по касационната жалба.

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна, като оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

ІІ. За допустимостта :

6. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

7. Според данните описани в Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 696297 от 17.02.2023 г., съставен от А. К. Ш., на длъжност младши автоконтрольор в Районно управление Велинград към ОДМВР, Пазарджик, на 17.02.2023 г. в 14:25 часа, в гр. Велинград на ул. Н. В., Б. Ц. Б. като водач на собствен лек автомобил „ HONDA CRV“, с рег. № [рег. номер], срещу лесопарк Клептуза с посока на движение от кв. Лъджене за кв. Чепино извършва следното нарушение: отказва да изпълни издадените му ясни и разбираеми указания да остане в личния си автомобила по време на извършването на проверката и да не пречи на движението, като същия многократно излиза извън него и се движи по пътното платно и снима личния си автомобил, като създава реална представа за пътнотранспортно произшествие и затруднява пътното движение в района на проверката.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 103 от ЗДвП – отказва да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Акта е връчен на адресата в хипотезата на отказ да бъде подписан, скрепен с подписа на свидетел.

На разписката за връчване на акта е отбелязано „… Отказва…“

8. Административно наказващият орган е възприел изцяло както фактическите констатации, така и правната квалификация на нарушението, като на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, с процесното наказателно постановление е наложил на Б. глоба в размер на 100,00лв. лишаване от право да управлява МРС за срок от три месеца.

9. В хода на първоинстанционното производство са представени и приети от Съда:

- Докладна записка от 21.02.2023 г. от мл. инспектор А. Ш., в която са описани фактите и обстоятелствата по извършване на проверка на Б. Ц. Б.. Псочено е, че по време на извършване на проверката Б. е отправял реплики, че контролните органи нямат право да му казват къде да спира, както и че се е разхождал по пътното платно и е снимал автомобила си. Посочено е, че Б. е представил исканите от него документи, че спрямо него е била извършена проверка за употреба на алкохол, резултата от която е бил отрицателен, че е била извършена проверка за наличие на невръчени електронни фишове;

- Заповед № 812з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи относно определяне на контролните органи по спазване на ЗДвП;

- Справка за водач Б. Ц. Б., от която е видно, че от момента на издаване на първото свидетелство за управление на МПС през 1984 г. до настоящият момент, спрямо него са издадени 21 наказателни постановления ; 28 електронни фиша; приложена е една принудителна административна мярка и е постановено едно решение на съда;

- писмо от началник РУ Велинград до Б. Б., в което се сочи, че по жалба на Б. е била образувана дисциплинарна преписка, като при извършената проверка не са установени извършени дисциплинарни нарушения. Към писмото са приложени материалите от дисциплинарната преписка, образувана по жалба на Б. Б. от 19.02.2023 г.(л. 39 по а.н.д. №246/2023);

- Справка от Единен телефонен номер 112, от която е видно, че на 17.02.2023 г. в 14:37 часа е подаден сигнал от Б. Б. за конфликт с полицаи.

10. В съдебно заседание на 10.10.2023 г., в качеството на свидетел е разпитан съставителя на процесния акт за установяване на административно нарушение А. Ш..

Като свидетел е разпитан и В. О. С., посочен също като свидетел в акта за установяване на административно нарушение. В показанията си С. пресъздава обстоятелствата при които е бил съставен акта. Сочи, че Б. изрично отказал да подпише акта.

11. За да постанови оспорения в настоящото производство резултат, районния съд е приел, че въз основа на приобщените по делото доказателства, включително и разпита в качество на свидетел на контролния орган съставил акта за установяване на административно нарушение е несъмнено установено, че на 17.02.2023 г., в 14:25 ч. в гр. Велинград, на ул. Н. В., срещу Лесопарк „Клептуза“ с посока на движение от кв. Лъджене за кв. Чепино, Б. Б. управлява лек автомобил „Хонда ЦРВ“, лична собственост, като отказал да изпълни издадените от полицейския служител А. Ш. ясни и разбираеми указания да остане в личния си автомобил по време на извършването на проверката и да не пречи на движението, като същият многократно излизал извън него и се движел по пътното платно като създавал реална предпоставки за пътнотранспортно произшествие и затруднявал пътното движение в района на проверката, поради което законосъобразно и обосновано административно наказващия орган е наложил следващото се административно наказание - глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.175, ал. 1, т. 4 от ЗДП .

Според решаващия съд, в случая са спазени разпоредбите на чл. 43 и сл. от ЗАНН в хода на установяване на нарушението и на чл. 57 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление, което е предпоставка за законност на проведеното административно наказателно производство и гаранция за валидно упражнени процесуални права на участие и на защита от страна на жалбоподателя.

За несъмнено установен е приет факта, че Б. е отказал да подпише акта за установяване на административно нарушение.

Счетено е, че деянието правилно е квалифицирано като нарушение чл. 103 от ЗДвП.

Първоинстанционния съд е изложил и следните съображения „…При определяне на вида и размера на административното наказание, АНО се е съобразил с чл. 27 от ЗАНН, като е наложил предвиденото в чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДП наказание - глоба от 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, което наказание е определено в рамките на средния определен за вида нарушение. Наказанията са съобразени с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които самото то е било осъществено, отговарят на личностните данни на самия нарушител, поради което пред съда не стои въпроса за неговото намаляване, още повече, че в този си размер същото би постигнало целите на административно наказателната репресия заложени в чл. 12 от ЗАНН. Не може да се приеме, че нарушението е маловажно,тъй като от една страна законодателят изрично е предвидил съответната санкция за подобен род нарушения, а и от друга страна самия законодател с установения нормативен режим е придал необходимата тежест и значение на този род обществени отношения…“.

ІV. За правото :

12. Според чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Съобразно чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. При връчване на препис от акта нарушителят се уведомява писмено за правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на административнонаказателното производство.

В чл. 27, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН са установени следните правила : Административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание.