Решение № 539 от 15.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 539 гр. София, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000503757 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 261727/15.03.2021 г. по гр.д. № 14005/2019 г. на СГС, I-6 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от Ю. С. Р. против частен съдебен изпълнител М. Н. П. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

74, а. 1 ЗЧСИ във вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 25 100 лева, частично предявена от общо претендирания размер от 121 010 лева – обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, ведно с лихвата от датата на възлагане на имота – 13.10.2010 г. до окончателното изплащане.

Ищецът Ю. С. Р. е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение с оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което исковете му да бъдат уважени.

Жалбоподателят поддържа, че СГС неправилно приел, че не са доказани твърденията в исковата молба, защото въпреки своевременно направеното искане от ищеца за прилагане към гражданското дело на изпълнително дело № 1033/2009 г. на ЧСИ М. П., съдът въобще не се произнесъл по това искане. Не били съобразени о твърденията на ответника, изложени в макар и просрочения отговор на исковата молба, че именно той е определил началната цена на продавания имот. В нарушение на процесуалните правила съдът възпрепятствал доказването на ищеца. Направено е искане да бъде изискано и приложено към настоящото дело изп.д. № 1033/2009 г. на ЧСИ М. П., което искане е уважено от въззивния състав.

Ответникът ЧСИ М. Н. П. не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 1 валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с правилността, като взе предвид само наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата си молба Ю. С. Р. е твърдял, че по изпълнително дело № 1033/2009 г. на ЧСИ М. П., образувано срещу него от Б. П., била наложена възбрана върху собствения на ищеца недвижим имот, находящ се в гр.София, ул. „***“ № 9, който след приключила публична продан бил възложен на взискателя Б. П. за сумата 121 010 лв.

Ищецът е твърдял, че по изпълнително дело № 1033/2009 г. били насрочени две публични продани на имота. Първата публична продан била насрочена за дати от 07.10.2009 г. до 07.11.2009 г., като към изпълнителното дело се присъединили и „ОББ“ АД като кредитор по ипотечни кредити на ищеца в качеството му на трето задължено лице към банката. Насрочена била и втора публична продан за дати от 30.10.2009 г. до 30.11.2009 г., поради несъстояването на първата. В обявлението за втората публична продан била посочена начална цена от 99 000 лв. Поддържал е, че на 10.11.2009 г. по изпълнителното дело постъпила молба от взискателя Б. П. с искане за спиране на насрочената публична продан, поради факта, че ищецът е водил преговори с него и му е заплатил сума в размер на 16 950 лв., която сума представлявала повече от 1/3 от дълга към кредитора, като ищецът заявил готовност да заплаща останалата част от дълга си на равни месечни вноски. На 09.08.2010 г. била депозирана молба от страна на кредитора за продължаване на действията по публичната продан. По изпълнителното дело било изготвено ново съобщение за публична продан за дати от 23.08.2010 г. до 23.09.2010 г. с посочена начална цена от 99 000 лв., като по никакъв начин не била отчетена пазарната обстановка на имотния пазар, предвид и че между първите насрочени продани и тази от 2010 г. била изминала една година. Не била изготвена и оценка на имота от експерти, а ответникът ЧСИ М. П. еднолично определил началната цена на имота без да са отчетени пазарните параметри на цените на имотите към 2010 г.

Ищецът е твърдял, че ответникът ЧСИ М. П. допуснал нарушения при осъществяването на публичната продан. Изпълнението върху имота било несъразмерно предвид остатъка от дълга на ищеца, който бил под 18 000 лв. Ищецът направил плащане от около 1800 лв. по изпълнителното дело и платил в брой на взискателя сума в размер на 16 950 лв., която сума обаче не била отразена и не била приспадната, въпреки изричната депозирана от ищеца молба и въпреки липсата на противопоставяне от взискателя. Твърди още, че имотът бил продаден на изключително занижена цена.

Според ищеца от незаконосъобразните действия на ЧСИ претърпял имуществена вреда равняваща се на стойността, за която е продаден имота на публична продан, а именно: 121 010 лв. Искал е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 25 100 лв., частично предявена от общо претендирания размер от 121 010 лв. - обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, ведно с лихвата 2 от датата на възлагане на имота - 13.10.2010 г. до датата на исковата молба 28.10.2019 г. в размер на 23 147.61 лева, както и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът ЧСИ М. П. не е депозирал отговор в законоустановения срок, но в първото по делото съдебно заседание е изразил становище за неоснователност на иска, като е поддържал, че не е бил длъжен да използва вещо лице при определяне продажната цена на продавания имот.

Ищецът е уточнил твърденията си пред въззивната инстанция по указание на съда, като с молба от 26.01.2022 г. е посочил, че незаконосъобразните действия, извършени от ЧСИ М. П. се изразяват в допуснати процесуални нарушения при провеждане на публична продан по изп.д. № 1033/2009 г., а именно: необосновано занижена начална цена на продаваното имущество, несъобразена с пазарната му цена, площта и извършените подобрения. ЧСИ не спазил и законовите правила при изчисляване на началната сума спрямо предвидените проценти в чл. 485 ГПК. Така имуществото, предмет на публична продан било продадено на изключително занижена цена, почти два пъти по-ниска от пазарната. Нарушена било и разпоредбата на чл. 468, ал. 2 ГПК, тъй като ЧСИ не разполагал със специални знания за оценка на недвижими имоти и следвало да назначи вещо лице за определяне стойността на имота, а не го сторил.

Ищецът е уточнил още, че претендираната от него имуществена вреда се равнявала на разликата между цената, на която бил продаден имота му – 121 010 лева и пазарната цена в размер на 211 234 лева, определена от вещо лице пред СГС.

Предвид това е заявил, че прави изменение на иска, като претендира от ответника заплащане на сумата 90 234 лева, представляваща разликата между реалната пазарна цена и сумата, на която в действителност е продадено имуществото на длъжника по изп.д. № 1033/2009 г. по описа на ЧСИ М. П., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.10.2010 г. – датата на възлагане на имота до датата на исковата молба 28.10.2019 г. в размер на 83 215.30 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

По така направеното уточнение и изменение ЧСИ М. П. е взел становище, като е на първо място е направил възражение за погасяване на исковите претенции по давност. На следващо място е възразил, че законът му дава правомощие сам да изготви оценката на продавания имот, като няма задължение да ползва вещо лице за това. ЧСИ бил независим професионалист, който самостоятелно може да определи адекватна оценка на недвижимия имот, съобразявайки собствените си възприятия за имота и пазарното търсене от страна на участници в публични продани. В случая нямало противоправно негово поведение, което да ангажира отговорността му. Ищецът не бил доказал и преки вреди от твърдените от него незаконосъобразни действия на ЧСИ.

Въззивният съд е пропуснал да се произнесе по направеното от ищеца изменение в размера на исковете с молбата от 26.01.2022 г., но доколкото такова изменение е допустимо само до приключване на съдебното дирене в първата инстанция – чл. 214, ал. 1 ГПК, то направеното изменение като недопустимо не следва да бъде приемано.

Не следва да бъде разглеждано и направеното от ответника възражение за погасяване на претенциите по давност, тъй като това правопогасяващо възражение той е могъл и е следвало да направи в срока за отговор на исковата молба – чл. 133 ГПК и като не го е сторил, това негово възражение, направено по-късно, е преклудирано.

Пред първата инстанция е изслушано заключение на СТЕ. Пред въззивната инстанция е приет пълен препис от изп.д. № 103/2009 г. на ЧСИ М. П..

3

В заключението по СТЕ, изготвено от вещото лице Н. Ж. К., неоспорено от страните, същият е направил справедлива пазарна оценка на апартамент и гараж, в гр.

София, ул. „***“ 9, собственост на ищеца към септември 2010 г. е 211 234 лева.

Изп.д. № 1033/2009 г. е образувано най-напред като изп.д. № 434/2009 г. на ЧСИ З. В., по-късно (на 27.08.2009 г.) образувано като изп.д. № 1033/2009 г. на ЧСИ М. П., по молба на Б. И. П. за събиране на парично вземане срещу Ю. С. Р. в размер на 35 000 лева ведно със законната лихва от 23.04.2009 г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 2 207 лева.

По делото е събрана информация за имущественото състояние на длъжника.

Наложен е запор върху два негови автомобила, два мотоциклета и едно ремарке.

Установено е, че през 2008 г. върху един от недвижимите имоти на ищеца в гр. София, ул. „***“ № 9 - ап. 8 е вписана договорна ипотека за обезпечаване вземане на „ОББ“ АД. Наложена е възбрана върху ипотекирания имот, както и върху други недвижими имоти на длъжника.

С молба от 14.09.2009 г. взискателят Б. П. е упълномощил ЧСИ М. П. по реда на чл. 18 ЗЧСИ.

ПДИ е връчена на длъжника Ю. С. Р. на 18.09.2009 г.

Наложени са запори върху вземанията на длъжника във всички банки на територията на България, като от тях са постъпили отговори или, че длъжникът не им е клиент, или, че той има открита сметка, но по нея няма наличност.

На 27.09.2009 г. на Ю.Р. е връчена при отказ Призовка за принудително изпълнение, с която му е съобщено, че ЧСИ ще извърши опис и оценка на апартамент № 8, находящ се в гр. София, на ул. „***“ № 9 на 07.10.2009 г. от 11.00 часа.

На 07.10.2009 г. е съставен Протокол за опис на недвижим имот, в който ЧСИ е описал апартамент № 8, находящ се в гр. София, на ул. „***“ № 9. Определена е оценка от 132 000 лева. На описа не са присъствали представители на взискателя и длъжника.

Насрочена е публична продан на имота от 30.10.2009 г. до 30.11.2009 г. при начална цена от 99 000 лева, като ищецът е получил съобщение за същата на 21.10.2009 г. чрез пълномощника му адв. М. Д..

Редовното разгласяване на проданта е документирано в Протокол за разгласяване на публична продан от 22.10.2009 г.

На л. 179 от делото е направен списък с размера на задължението – 35 000 лева главница, 2 273.35 лева – лихви, разноски по гр.д. – 2207 лева, адвокатско възнаграждение – 1500 лева, заплатени такси кредитор – 199.40 лева и разноски при ЧСИ П. – 6 623.67 лева.

На л. 181 се намира копие от вноскна бележка за 4 650 лева с получател Б. П. с вносител Ю.Р. и основание „погасяване на задължение“.